Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
21.
Помня — морето, книгата на Петър Бобев „Заливът на акулите“… Логично — исках да отида във Военноморското.
Което не стана — очите. 4,5 диоптъра в десети клас.
А не ми пречеше. Просто бях се научил да „виждам“ света без очила. Леко размазано (абе, бая…), бързо ориентиране, на класно сядам напред, мозъкът щрака светкавично, за да компенсира какво не съм видял…
Както и да е — разбра се, че тая няма да стане.
Нещо повече. Като отидохме във ВНВУ-то, от мен веднага се заинтересуваха лекарите. И — изследвания. Капки в очите, разширяваха зениците, зяпаха.
После десет дена във военната болница в София.
Нашите през това време полагали клетва.
И аз положих — но пред знамето в щаба.
А после почнаха да се чудят какво да ме правят.
Държаха ме така месец време.
Ха тук на работа, ха там да помагам… Ама един войник не е бройка, трябва да е в частта си.
И аз „уредих“ нещата.
Сяда веднъж в един склад, скучая.
Гледам — вътрешен телефон.
Взех да въртя шайбата — 227, 227… Що тоя номер — ха питайте ме…
След малко се почука, влезе помощник-дежурният по училище. Курсант от горния курс, с лента, с пистолет — абе, както си му е редът.
Вдигна слушалката, рече „Да, тук е!“.
И ме поведе. Заедно с още двама курсанти — от дежурната рота. С автомати, че и с ножове на тях.
Хайде в щаба.
Там — заместникът по тила полковник Грозев.
Истински военен, солдафон. Като крещеше — мустачките му направо се завираха в очите.
Видях го, защото доста ми крещя.
Бил съм звънял на началника на военното училище (той почина на другата година, при едни занятия).
И сега какво да ме правят?
Командировъчно и — хайде в Севлиево.
Там беше ВНВУ — 3, МНЗ база.
В нея имаше охранна рота, тридесетина старшини — склададжии, един майор.
Плюс изпращаните там издънки на училището — скъсани на изпитите, нарушители, всякакви непасващи на устава.
Ама аз изтеглих късмет. Не ме оставиха в ротата, а се водех командирован от училището заедно с един старшина и още един войник.
Демек, хем сме там, хем не сме под пълната юрисдикция.
А старшината…
Ама той си заслужава отделен разказ…