Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (17)

16.

Някой ще каже — ама за книгите само споменаваш…

Не, братче (евентуално сестриче), за книгите — отделна глава.

Купувахме — макар парите… Ама заделяхме.

Библиотеки — обикаляхме.

И, разбира се — антикварните.

Уф, що пари отиваха там!

Когато взех първия изпит, отидох до руската срещу ЦДНА и си подарих томчето на Пушкин. С надпис: „На Гошко — по случай първия изпит — от Гошко“.

После имаше още изпити.

Веднъж със Златан си подарихме книги — пак за някакъв изпит. Той ми поднесе „Эра милосердия“ на братья Вайнеры.

Страхотна книга!

А после по нея заснеха „Мястото на срещата да не се променя“.

Иначе обичахме да ходим в антикварната на „Граф Игнатиев“. И да разглеждаме.

Продавачките бяха културни, начетени, не ни гонеха, дори напротив. Май им бяха симпатични тия младежи, дето все гледат… и от време на време купуват нещо наистина стойностно.

А какви истории видях…

Веднъж дойде семейство някакво. Около 30 — 40 годишни.

И пред мен — свидетел съм! Може да помислите, че е виц — сам бях свидетел! Да ми умре кварталният, ако лъжа… — та пред мен тия хора поискаха 80 сантиметра книги. В специална разцветка. И показаха мостра — парченце фурнир.

Подбираха цвета, нагласяваха…

80 сантима книги им стигаха.

Предполагам — за една от ония „библиотеки“, дето има място за телевизор, барче, гардероб, витрини за порцелан и кристал…

Друг път…

Ама по реда. Видях осем тома на Конан Дойл.

Малей, заоблизвах се!

Но — 48 лева!!!

При 80 стипендия…

Разглеждах, разглеждах…

За пръв път видях „Приключенията на бригадира Жерар“, както и трите книги за професор Челинджър…

И гледам, разгръщам…

В един момент жената грабва книгите от ръцете ми и ги пъха под рафта.

Зяпнах.

Досега подобно нещо не беше се случвало. Кой ли идваше?

Изтеглих се леко встрани, заразглеждах другия рафт…

А тя след малко ме викна.

„Едни руснаци — каза ми. — Пък те като дойдат — грабят наред. А аз искам да оставя книгата за българин…“

Е, не стана. Скъпо си беше. Та след няколко дни ми каза, че разпродават осемтомника на части.

И аз си взех „Бригадира Жерар“. Която и сега украсява библиотеката ми. Впрочем, намерих и френския филм по романа.

Изобщо — възможности за културно развитие имаше много. Стига да искаш.

И да не хленчиш, че някой ти пречел…