Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (34)

33.

Та пак Чепинци.

Работим, печелим пари, награждават ни.

Но и трудът не е лек.

Един ден момиче от нашите падна.

Слънцето.

Макар да почвахме рано, към десет си напичаше.

А и момичето беше едно прозрачно-слабо.

Както и да е, заляхме я с вода, не щя да се прибира, полежа под дърветата.

И свършихме за този ден.

Отиваме да се качим на градския автобус. Бригадирите пътуваха тогава без билети. А и не ни се чакаха нашите автобуси.

То повечето тръгнаха пеша — два километра до селото, какво му е?

Пристига автобусът, Оги подкрепя болната, отива при предната врата, прави знаци на шофьора.

А и онзи вижда мократа кърпа на главата й.

Но — не отваря.

Оги почуква.

Шофьорът става, отваря и… му нанася бърз удар, след което затваря вратата и полита…

Само че още на другия курс го задържаха.

Защото Оги беше в пълна униформа, водеше болна — нападение при изпълнение на служебните задължения.

Почна да става една…

Та вечерта идва шофьорът, кара тава с агне и каса бира, седнахме, изяснихме се, оттеглихме заявлението.

И от него ден, като ни видеше — веднага отваряше и ни прибираше. Дори когато се видехме из София.

Обаче, проблеми имахме с ТРЗ-то.

Мноооого ги мразех тия!

Като куче на сено — не яде, ама и на другите не дава.

Само знаят да вдигат нормите и снижават разценките.

Пробва при нас, но след грамаден скандал и крясъци, поукроти се.

Последен ден.

Ще си тръгваме.

И го чакаме да подпише документите.

„Да, да — казва — идвам“.

След което минава край нас и тръгва с мотора нанейде си.

Час, два… Няма го.

Викам на един тракторист — да отидем да го търсим.

Пък то никой не обичаше гадината, затова трактористът веднага се съгласи.

Перем през полето, видяхме оня отдалече.

Но и той ни видя, метна се на стъпенката на един камион, запресиа направо през нивата.

Обаче, тракторът го засече, камионът спря, викам му: „Абе… (тук малко цензура)… Чакаме те цялата бригада!“.

Дойде, подписа, а хората наоколо се превиваха от смях.

ТРЗ!

И, все пак — интересно беше!