Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (37)

36.

Стигнах 34-а глава и си рекох — те, до тука съм!

Казах, каквото имах да кажа и…

И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.

Така в девети клас прочетох „Илиада“ (ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации), „Хамлет“, „Фауст“…

Което ми изигра лоша шега по-сетне.

Втори курс, изпит по антична и западноевропейска литература.

Въпроси — Омир и Гьоте.

Ухааа…

Картечница!

Преподавателката — професор Людмила Стефанова (после се разбра за служба в ДС и други неща), асистент Симеон Хаджикосев, готвещите се за изпита — във възторг.

И ме пита за личното мнение относно „Фауст“.

Като почнах — „Остаряла класика… да, има много неща в нея, но няма интересни… не е съвременно…“

Намръщи се, взе книжката, каза да изчакам.

Паля фас в малката отбивка до асансьора — пред тоалетната. Старото крило, централното. Тогава се пушеше навред.

Иде Симеон и вика: „Що й каза това за «Фауст»? Знаеш ли, че тя докторската си дисертация е правила върху него?“…

Дава ми книжката — мн. добър (5).

Ядосах се. Тя ще ми каже…

Прибрах се, седнах над „Фауст“ и пак я прочетох.

Ама това — на 21 години. Шест години след оня прочит. И след казармата, след самостоятелния живот… Абе, малко пооблъскан и втасал…

Даааа…

Изключителна книга!

Но не бива да се чете рано. Какво ще разбере един 15–16 годишен хлапак? Освен сюжета?

А книгата е много, много дълбоко интелектуална. Не е за Сульо и Пульо, не е и за началника им.

Сега само се споменава и малко така — отгоре, отгоре…

Но каква е ползата на слепец да описваш колорита на картината…