Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Ранни мемоари

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865

История

  1. — Добавяне

4.

А аз да се върна на моята история.

Вървим, значи, приказваме си. Гледаме — слънчоглед. Още млад, но годен за дъвчене.

Викам: „На връщане ще си вземем…“

„На връщане — казва Огито — надали и пътя ще виждаме. Дай да си понапълним джобовете сега.“

Та си понабрахме и продължихме, дъвчейки меките семки.

И те ти го Расово — два километра, колко му е.

Отидохме до къщата на моя човек. Той ни се зарадва — сармите вече ставали.

Но ракия нямаше. Специализирал се по виното. И такава кантата ни изпя за него…

Покани ни у дома си — червено вино, сарми, под асмата…

Но ние бяхме — и сме си — принципни и честни момчета. Тръгнахме за ракия — най-напред ще вземем ракията. Пък после… Хем да не мислим за задачата.

Съгласи се с нас и ни поведе към свой приятел. Който правел хубава ракия.

Селска къща от ония, от 60-те години. Два етажа, живее се в полумазата, горният е за гости. Отпред асми, разбира се, чешма, маса с ония покривки, дето бяха модерни тогава — мушама на цветчета.

Сядаме, обяснява той на появилата се жена, а тя казва, че мъжът й отскочил наблизо, ама ей сега ще дойде, та тя ще ни сипе ракийка — хем да я опитаме…

И вади от коритото на чешмата шишенце. Такова — трилитрово, бледосинкаво-зеленикакво.

Сипа по една хубава водна чаша (абе, къде изчезнаха ония чаши, дето руснаците им викат граньоние — демек, изрязани на тънки стенички, като диамант?).

Наряза домат. Голям — не от ГМО-та или отрови, ами чист селски домат. Два юмрука.

Знаете ли колко ракия поема един домат? Колкото издържиш. Попива алкохола като гъба. Или поне ти имаш това усещане и сипваш още и още.

Пийнахме по малко — по чаша само.

Ракийцата бяла, блестяща, при сипване пуска мехурчета — цънк… цънк… цънк…

60 градуса, рече жената.

Нашият човек рече, че сармите ще заминат, та тръгна, като сто пъти заръча веднага след това да отидем у тях.

Сипа ни булката още, а после явно усети как всичко отива като вода в стомаха на камила след тридневен преход през пустинята.

И рече, че мъжът й май ще се забави повече, та тя да ни продаде ракия.

Нищо против.

3,50 литъра, каза.

Ха сега де!

Ние се готвехме на три лева — както си знаехме. Едно 50 стотинки май…

Но ровнахме из джобовете и сглобихме сумата.

Три шишета в мрежичката, дето си я носехме и — напред.

Учтиво „Довиждане!“, после поехме напред в задаващата се вечер.