Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Collector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Колекционерът

Преводач: Диана Кутева, Стамен Стойчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: 07.07.2014

Редактор: Мария Личкова

ISBN: 978-954-655-506-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1996

История

  1. — Добавяне

29.

— Кокошката със сапфирената висулка — каза Васин, шепнейки с благоговение като за молитва. — От 1886 година. Златна кокошка, украсена с шлифовани диаманти, с фасети като роза, която държи сапфирено яйце, което е висулката в човката й, и явно току-що го е извадила от гнездото. Изненадата, както сами виждате, е малко, току-що излюпено пиленце.

— Смайващо е. — Лесно бе да го каже, помисли си Лила, защото не лъжеше. — Изпипано е до най-малкия детайл.

— Самото яйце — рече Васин, а тъмните му очи оставаха приковани върху съкровището му — не е само форма, но и символ. На живота, на прераждането.

— Значи традицията да се украсяват яйца за Великден е свързана с възкресението.

— Очарователно, наистина, но това може да направи всеки. Романови, моите предци, са тези, които са превърнали тази обикновена традиция във велико изкуство.

— Забравяте твореца — изтъкна Аш.

— Не, не. Но както казах, се изисква прозорливостта и покровителството на царете, за да може един творец да създаде такива шедьоври. И това, всичко това, е принадлежало на семейството ми.

— Всеки детайл е забележителен. Дори и пантите са съвършени. Какво е това? — попита Лила, като посочи внимателно към второто яйце. — Не го разпознавам.

— Това е розово-лилавото яйце с трите миниатюри, изработено за следващата година. Отново имаме диаманти с фасети като роза, съчетани с перли, изумруди и рубини. Така се подчертава изненадата — рамка във форма на сърце, с червен, зелен и бял емайл, украсена с перли и диаманти. Виждате, че изненадата се разтваря оттук и образува трилистна детелина. Във всяко листо е вграден миниатюрен портрет — акварел върху слонова кост — на Николай, Александра и Олга, първото им дете.

— А това яйце е Несесера. Вече ми е познато, разглеждала съм го — рече Лила. — Ето и миниатюрния комплект за маникюр. Всичко, което съм чела са само предположения. Но… нищо написано не се доближава до реалността.

— И кого убихте, за да ги придобиете? — попита Аш.

Васин само се усмихна.

— Не ми се е налагало да убивам никого. Кокошката е била открадната, след това използвана, за да се плати за бягство от Полша. Послужила е като подкуп, за да се избегне хитлеристки концлагер. Но близките на крадеца все пак са били изпратени в лагер и там са загинали.

— Това е ужасно — промълви Лила.

— Историята е написана с кръв — сви рамене Васин. — Мъжът, който е взел яйцето и ги е предал, беше убеден да продаде яйцето на мен, вместо да бъде разобличен.

— Розово-лилавото яйце с трите миниатюри също е било откраднато. Крадците са били благословени от съдбата, ала поколенията, на които се предавало яйцето, не са могли да заличат кражбата. Кръвни линии — повтори руснакът. — Късметът им изневерил, когато единственият им син загинал в трагичен инцидент и те бяха склонени да ми продадат яйцето, за да измият позорното петно.

— Вие сте наредили да го убият — каза Аш. — Не е по-различно от това да го убиете лично.

Лицето на Васин остана със спокойно, може би доби леко развеселено изражение.

— Човек плаща за храната в изискан ресторант, но не е отговорен за приготвянето й.

Лила стисна леко ръката на Аш, като че ли искаше да предотврати евентуален изблик на гняв. Всъщност имаше нужда да го докосне.

— Несесера е бил откраднат и купен от ценител на красотата, който впоследствие поради нехайство го е отстъпил на друг. Отново го придобих чрез убеждение и справедливо заплащане.

Огледа внимателно яйцата и се дръпна леко настрани, обхождайки помещението с поглед на дълбоко задоволство.

— Да се върнем в салона и да обсъдим справедливото заплащане.

— Не желая парите ви.

— Дори богатият има нужда от още пари.

— Брат ми е мъртъв.

— За нещастие — рече Васин и отстъпи назад. — Моля да разберете, че ако ме приближите или направите рязко движение — извади малък тазер от джоба си, — ще се защитя. Освен това стаята е под наблюдение. Охраната ми, въоръжена с много… по-опасни оръжия, ще се намеси при най-малката заплаха.

— Не съм дошъл да ви заплашвам. Не съм тук за пари.

— Да седнем като цивилизовани хора и да обсъдим защо сте тук.

— Хайде, Аш, да седнем. — Лила подкани Аш с леко напевен глас и го погали по ръката. — Няма смисъл да се разстройваш. Ще поговорим. Нали затова сме тук. Ти, аз и Бали, нали? Нали?

За миг си помисли, че той ще се отскубне от нея, ще се извърне към Васин и всичко ще свърши. После той кимна и я последва.

Тя въздъхна облекчено, докато се връщаха обратно в салона.

Някой бе разчистил чашите за чай и подносите. На тяхно място бе поставена отворена бутилка „Бароло“ с две чаши.

— Моля, заповядайте. — Васин отново седна, а вратата към съкровищницата му плавно се затвори. — Може би ви е известно, а може би не, че вашият брат, или природен брат, за да бъдем по-точни, преди няколко месеца седеше точно на вашето място. Говорихме надълго и нашироко и стигнахме до това, което аз вярвах, че е разбирателство.

С ръце, отпуснати на коленете, Васин се наведе напред и студена ярост изкриви чертите на лицето му.

— Постигнахме споразумение.

После пак се облегна и лицето му се отпусна.

— Направих му предложение, както ще направя и на вас сега, и тогава той го прие. За мен беше огромно разочарование, когато брат ви се опита да измъкне по-голяма сума от мен. Не би трябвало да ме изненадва, признавам го. Той не беше от хората, на които може да се разчита, длъжен сте да го признаете. Но бях въодушевен, може би прекалено, от възможността да се сдобия с Херувима с колесницата.

— И Несесера — добави Аш. — Той ви е казал, че може да ви осигури и двете яйца. Той е нарушил споразумението, Васин, но същото сте направили и вие, когато сте използвали Капели, за да се доберете до Несесера.

Облегнат назад, Васин отново събра върховете на пръстите си. Потупваше равномерно с тях, докато гарвановочерните му очи се взираха напред.

— Получих информацията за Несесера малко след нашата среща. Не виждах защо трябва да използвам посредник, когато можех сам да осъществя сделката. Заплащането за Херувима оставаше непроменено.

— Вие сте го отрязали, затова той е повишил мизата. А жената? Неговата приятелка? Вписахте я в графата „непредвидени загуби“?

— Те бяха партньори, поне така твърдяха и двамата. Както изглежда и вие сте. Случилото се с тях е трагично. Доколкото чух, са замесени наркотици и алкохол. Възможно е да се е изострил спорът между тях и този, който ги е снабдявал с хапчета, които брат ви е вземал с такова нехайство.

— А Вини?

— А, вуйчото. Отново трагедия. По всичко личи, че е невинна жертва. Смъртта му беше напразна и ненужна. Трябва да ви е ясно, че не спечелих нищо от тяхната смърт. Аз съм бизнесмен и не правя нищо, без да съм сигурен, че ще спечеля.

Аш се наведе напред.

— Джей Мадок.

В очите на Васин проблесна нещо, но Лила не бе сигурна дали бе изненада или раздразнение.

— Бъдете по-конкретен.

— Тя е убила Сейдж Кендал, брат ми, Вини и само преди няколко дни Капели.

— Какво общо има това с мен?

— Тя е ваш служител. Аз съм на ваша територия — рече остро Аш, преди Васин да заговори. — У мен е това, което искате. Няма да го получите, като ме лъжете и обиждате.

— Мога да ви уверя, че не съм заповядал да убият брат ви, приятелката му или неговия вуйчо.

— Както и Капели.

— Той не означава нищо за вас, нито за мен. Предложих на Оливър четиридесет милиона долара за доставката на двете яйца, по двайсет за всяко. След като се сдобих сам с едното, останалите двайсет оставаха. Той поиска аванс от десет процента. Аз му ги дадох на доверие. Брат ви сключи сделката, взе аванса, а след това се опита да удвои исканата цена. Уби го алчността, господин Арчър, не аз.

— Уби го Джей Мадок. Вие й плащате.

— Плащам на стотици убийци. Не съм отговорен за техните престъпления и издънки.

— Изпратили сте я при Вини.

— Изпратих я да поговори с Винсънт Тартели, да се увери дали той знае, или не за местонахождението на моята собственост, но това не означава, че съм й наредил да убие някого.

— Но той е мъртъв, а кутията на Фаберже, която е отмъкнала от магазина му, сега е част от колекцията ви.

— Подарък на служител към негов работодател. Не съм отговорен за начина, по който е придобит.

— Тя нападна Лила, заплаши я с нож. Прободе я.

Това го изненада, отбеляза Лила, когато видя как Васин стисна устни. Явно Мадок не съобщаваше всички подробности на работодателя си.

— Съжалявам да го чуя. Някои служители се престарават. Надявам се, че не сте пострадали сериозно.

— Повече бях изплашена, отколкото наранена. — Но гласът на Лила леко потрепери. — Ако не бях успяла да се отскубна и да побягна… Тя е опасна, господин Васин. Мислеше, че аз знам къде е яйцето, а аз наистина нямам понятие. Тя заяви, че не е нужно някой да знае, че съм й казала. Щяла да го вземе и да изчезне, но аз се страхувах, че ще ме убие. Аш.

— Всичко е наред. — Той сложи ръка върху нейната. — Тя никога повече няма да те докосне.

— Още се разтрепервам, когато се сетя за това. — Тя си наля чаша вино, като се постара Васин да забележи треперенето на ръката й. — Аш ме отведе за няколко дни в Италия, но все още се боя, когато излизам от къщи. Дори в къщата… Тя ми се обади и ме заплаши. Страх ме е да вдигам телефона, защото тя ми заяви, че ще ме убие. Преследването й е лично, вече не е работа.

— Обещах ти, че ще сложим край на това — изръмжа Аш.

— Съжалявам за проблемите, които сте имали с моята служителка. — Лицето му доби леко розов оттенък, явен признак на гняв. — Но аз отново нямам вина. За да приключим с тази история, ви предлагам точно същото, което предложих и на Оливър. Двайсет милиона.

— Бихте могли да ми предложите десет пъти по толкова, но пак няма да ги приема.

— Аш, може би…

— Не. — Извърна се той рязко към нея. — Това е „моят начин“[1]. Решено е, Лила. Това е моят начин.

— И какъв е вашият начин? — попита Васин.

— Нека да изясня нещо. Ако не си тръгнем оттук невредими, постигнали споразумение, мой представител е упълномощен да направи изявление. Колелата на механизма са готови за действие и всъщност заради времето, което изгубихме, ако не му се обадя след — погледна часовника си — двайсет и две минути, ще се задвижат.

— Какво изявление?

— Относно откриването на едно от загубените императорски яйца, купено от брат ми от името на Винсънт Тартели. Находката вече е потвърдена от водещи експерти и е документирана. Яйцето веднага ще бъде пренесено на сигурно място, за да бъде дарено на музея на изкуствата „Метрополитен“ — предадено за вечни времена от фамилията Арчър. Не искам проклетото яйце. — Думите на Аш прозвучаха рязко като замахване с камшик. — То е прокълнато, поне доколкото на мен ми е известно. Вие го искате, вие трябва да предложите сделка. В противен случай ви остава възможността да се опитате да го откраднете от музея „Метрополитен“. И в двата варианта това повече няма да е мой проблем.

— А какво искате, щом не желаете пари?

— Джей Мадок.

Васин се изсмя.

— Мислите ли, че можете да я предадете на полицията? Че тя може да бъде убедена да свидетелства срещу мен?

— Не я искам в затвора. Искам я мъртва.

— О, Аш.

— Престани. Вече говорихме за това. Докато е жива, тя остава заплаха. Нали самата тя ти каза, че за нея това е лично. Тя е платен убиец и възнамерява да те убие. Тя уби брат ми. — Извърна се с пламнало от гняв лице към Васин. — И какво направиха ченгетата? Преследват мен, досаждат на Лила. Първо не беше сигурно дали е убийство или самоубийство, след това обявиха, че е сделка с наркодилър, приключила фатално. Семейството страда от всичко това. После убиха Вини, който никога през живота си никому не е причинил зло. А ченгетата? Те се опитаха да ме свържат с това престъпление, да свържат и двама ни. Затова майната им на ченгетата. Вие искате яйцето и ще го получите. Аз искам само Джей Мадок.

— И очаквате от мен да повярвам, че най-хладнокръвно ще убиете човек?

— По-точно хладнокръвно ще въздам справедливост. Защитавам това, което е мое. Моето семейство, Лила. Тя ще си плати, задето се осмели да докосне моята жена и няма да има възможност да го стори отново.

— О, бебче. — Този път Лила се постара гласът й да изрази вълнение, което сякаш едва прикриваше. — Караш ме да се чувствам толкова сигурна, толкова специална.

— Никой не докосва това, което е мое — отсече Аш категорично. — И ще получа справедливо възмездие за моето семейство. Няма да ви струва нищо.

— Напротив. Ще ми струва много ценен служител.

— Сам казахте, че имате стотици — напомни му Аш. — Можете да си наемете други служители. А тази жена — продължи той, като се включи в импровизацията на Лила, — щеше да вземе яйцето за себе си, ако Лила знаеше къде съм го скрил.

Аш извади снимка от джоба си и я остави на масата помежду им.

— Тази снимка е направена в жилището ми. Предполагам, че много лесно можете да се уверите, защото вашата кучка е била вътре. То вече не е там, а на място, където никога не може да го достигнете. Часовникът тиктака, Васин. Ако не се споразумеем, ние ще си тръгнем. Ще можете да видите яйцето в „Метрополитен“ като всеки турист. Никога няма да стане част от колекцията ви.

Васин извади от джоба си фини бели ръкавици и ги надяна на ръцете си, преди да вземе фотографията.

Кръвта нахлу в лицето му и върху него се изписа дива радост, докато изучаваше снимката на Херувима с колесницата.

— Изненадата. Видяхте ли изненадата?

Аш му подхвърли друга снимка.

— Ах! Часовникът. Да, да, точно както си мислех. Божествена прелест. Чудо на изкуството. Това е изработено за моите кръвни предци. То ми принадлежи.

— Предайте ми жената и наистина ще бъде ваше. Имам достатъчно пари. Имам работа, която ме удовлетворява. Имам любима жена. Но нямам правосъдие. Това искам. Дайте ми това, което аз искам, и аз ще ви дам това, което вие искате. Тя се провали. Ако не се бе провалила с Оливър, яйцето вече щеше да бъде ваше. Щяхте да го придобиете евтино. Полицаите имат видеозаписи от охранителните камери на Вини, където тя е заснета. Разполагат и със свидетелството на Лила за нападението. Рано или късно ще я свържат с вас, ако вече не са го направили. Тя ще плати за смъртта на брат ми или вие няма да получите нищо. По-скоро ще разтроша с чук проклетото нещо, преди да се доберете до него.

— Аш, престани. Обеща, че няма да го направиш. Той няма да го направи. — Лила протегна ръце в безмълвна молба към Васин, сякаш бе обзета от паника. — Няма да го направи. Просто е разстроен. Обвинява се за смъртта на Оливър.

— По дяволите, Лила.

— Той трябва да разбере, бебче. Трябва да сложи край на това и да оправи нещата. И…

— А вие, госпожице Емерсън, съгласна ли сте с неговия начин да получи справедливост?

— Аз… — Тя прехапа устни. — Той трябва да намери спокойствие — рече тя, очевидно развълнувана. — Аз… не мога да живея с вечния страх, че тя ме дебне отнякъде. Всеки път щом затворя очи… Ние и без това ще заминем. Първо за Бали, а после, може би, не знам… където ни скимне. Но той трябва да бъде спокоен, а аз имам нужда да се почувствам в безопасност.

Тлъста риба, напомни си тя и се пресегна към ръката на Аш.

— Аз искам това, което иска и Аш. А той иска това, което аз искам. Искам да кажа, че аз имам кариера и той вярва в мен. Нали така, бебче? Смята да инвестира в мен и аз може да сключа договор за филмиране на романите ми. „Лунен изгрев“ може да се превърне в следващия „Здрач“ или „Игри на глада“.

— Но ръцете ви ще бъдат оцапани с кръв.

— Не. — Лила се изправи и разтвори широко очи. — Аз няма да направя нищо. Аз съм само… аз съм с Аш. Тя ме нарани. Повече не желая да живея затворена в онзи апартамент. Не се обиждайте, но не искам да живея като вас, господин Васин. Да не мога да излизам и да се забавлявам, да се виждам с приятели, да посещавам интересни места. Вие ще получите това, което искате, а Аш — това, от което се нуждае. Всички ще бъдем… щастливи.

— Ако се съглася, как ще го направите?

Аш сведе поглед към ръцете си — силни ръце на художник — сетне го впери в очите на Васин. Намекът беше ясен. Лила тутакси отвърна поглед.

— Моля ви, аз не желая да знам. Аш обеща, че след като всичко свърши, никога повече няма да говорим за това. Просто искам да залича всичко от мислите и спомените си.

— Кръвни връзки — рече Аш просто. — Вие какво бихте направили на мъжете, убили предците ви, ако имахте възможност?

— Бих ги убил със същата жестокост, с която са избили близките ми. Бих убил семействата им, приятелите им.

— Аз се интересувам само от една жена. Не ме е грижа за семейството й, ако изобщо има такова. Само от нея. Да или не, Васин. Времето изтича. А след като свърши, нито един от двама ни няма да получи желаното.

— Вие предлагате размяна. Бартер. Кога?

— Колкото е възможно по-скоро.

— Много интересно предложение. — Васин пъхна ръка под страничната облегалка на креслото. След секунди вратата се отвори и на прага се появи Карлайл.

— Сър?

— Доведи Джей.

— Веднага.

— О. — Лила се сви на стола си.

— Тя няма да те докосне — обеща Аш.

— Имате думата ми за това. Един гост никога не бива да бъде нараняван в дома на своя домакин. Това е не само проява на лоши маниери, но носи нещастие. Трябва да ви уверя, че ако тази сделка не се осъществи и вие, също като брат си, не спазите думата си, госпожица Емерсън ще бъде повече от наранена.

Аш оголи зъби.

— Ако заплашвате моята жена, Васин, никога няма да попълните безценната си колекция.

— Това са условия, а не заплахи. Вие трябва да знаете какво се случва с онези, които не спазят дадената дума или услугите им са незадоволителни. Влез — каза той при краткото почукване на вратата.

Джей беше облечена в черно — плътно прилепнали панталони, риза, елегантно сако. Очите й блеснаха, когато съзря Лила.

— Колко интересно да ви видя тук. И двамата. Господин Васин ми каза, че днес ще го посетите. Да им покажа ли… изхода, сър?

— Още не сме свършили. Разбрах, че двете с госпожица Емерсън се познавате.

— Кратка среща в магазина. — Джей сведе поглед. — Днес сте с по-хубави обувки.

— Имали сте и още една среща, която не си включила в доклада си. Къде се състоя тя, госпожице Емерсън?

Лила само поклати глава и заби поглед в пода.

— В Челси — отговори Аш вместо нея. — На няколко преки от галерията, която излага мои творби. Била е заплашена с нож.

— Тя преувеличава.

— Пропуснала си да споменеш за тази среща.

— Не беше от значение.

— Аз те ударих. Ударих те с юмрук в лицето. — Лила разигра умело паника и страх, когато Джей се втренчи в нея. — Аш.

— Чакам да чуя подробностите, Джей.

— Моля да ме извините, сър. Беше грешка.

— Да, грешка. Както и телефонното ти обаждане до госпожица Емерсън. Сигурен съм, че то също е било грешка. Двамата с господин Арчър постигнахме споразумение относно моята собственост. Ролята ти в тази задача приключи.

— Както желаете, господин Васин.

— Ти не постигна това, което исках, Джей. Много съм разочарован.

Измъкна тазера си. Реакцията й беше бърза и ръката й почти достигна оръжието под сакото. Но шоковата вълна я удари, тя потрепери и падна. От мястото си той насочи тазера още веднъж към нея, а после съвършено спокойно го пъхна отново под облегалката на креслото.

Карлайл отвори вратата. Погледът й се стрелна надолу към Джей, сетне го вдигна с каменно изражение.

— Отведете я и заключете под охрана. Уверете се, че няма никакви оръжия.

— Разбира се.

— Аз ще изпратя нашите гости. Госпожице Емерсън, господин Арчър.

Краката на Лила трепереха. Докато прекосяваха блестящия от чистота под и се спускаха по елегантно извитото стълбище, имаше чувството, че се движи през лепкава кал до коленете.

— Тази вечер е най-добре — заяви сговорчиво руснакът. — Да кажем в два след полунощ. Някое тихо място, съгласен ли сте? Имайки предвид уменията на Джей, ще бъде по-добре да осъществим по-скоро размяната.

— Вие посочихте часа, аз ще избера мястото. Моите представители ще се срещнат с вашите в два часа в Брайънт Парк.

— Имайки предвид огромната цена, ще е по-добре ако размяната се осъществи лично. Един наемник може да се изкуши да се измъкне с плячката.

— За мен Мадок е не по-малко ценна. Ще я доведете ли лично?

— За мен в момента тя е ценна само заради желанието ви да я получите.

— За мен яйцето е ценно единственото заради вашето желание да го получите — парира го Аш. — Всичко е бизнес, нищо повече. Щом получа това, което искам, смятам да забравя за вас и за яйцето. Би било мъдро от вашата страна да постъпите по същия начин спрямо нас. — Аш отново погледна часовника си. — Времето почти изтича, Васин.

— Два часа, в Брайънт Парк. Моите представители ще се свържат с мен в два и пет. Ако яйцето не бъде доставено, както се споразумяхме, това няма да бъде здравословно за вас, нито за семейството ви.

— Доведете Мадок и всичко ще приключи.

Той хвана ръката на Лила и двамата излязоха. Един мъж от охраната стоеше до колата му. Подаде чантата на Лила, отвори вратата до шофьора и остана безмълвен, когато Лила влезе.

Тя не проговори, едва дишаше, докато не минаха през широките порти и не поеха с пълна скорост по пътя покрай високата стена.

— Ти трябва да се обадиш, а аз… Може ли да спреш за малко? Чувствам се малко зле.

Когато той отби колата встрани, тя отвори вратата и слезе, препъвайки се. Наведе се и затвори очи, а главата й се въртеше. Почувства ръката му на кръста си.

— Спокойно.

— Само имам нужда от малко въздух. — Нещо свежо, нещо чисто. — Той е по-лош от нея. Не смятах, че е възможно, но той е много по-лош. Не мисля, че бих издържала още пет минути в онази стая, на онова място. Имах чувството, че се задушавам.

— Успя да ме заблудиш. — Но сега, когато вече нямаше нужда да се преструва, той видя и усети ужаса й. Леки тръпки пробягваха по тялото й, а когато се изправи, лицето й бе пребледняло като платно.

— Той щеше да я убие със собствените си ръце, направо там, пред нас, ако това щеше да му осигури яйцето. И щеше да си тръгне най-спокойно, след като щракне с пръсти на някой слуга да почисти.

— Тя е последната ми грижа.

— Ние никога нямаше да си тръгнем живи от там, ако ти не притежаваше това, което той иска. Знам го. Знам го.

— Той ще удържи на думата си. Засега.

— Засега — съгласи се Лила. — Видя ли лицето му, когато му показа снимките? Все едно виждаше Господ.

— Това яйце е неговият бог.

Тя се облегна на него и отново затвори очи.

— Прав си. Той не е луд, поне не по начина, по който аз си представях. Той вярва във всичко, което каза за Романови, за кръвните връзки. Всички онези красиви шедьоври, подредени толкова старателно зад стъклени витрини. Само за него. Само за да ги притежава. Също като къщата, неговия замък, където той може да царува, заобиколен от хора, които се подчиняват на всяка негова дума. И една от онези красиви кутии означава за него много повече, отколкото хората, които изпълняват заповедите му. А яйцата са най-ценните.

— Ние ще спрем това, а той ще остане с празни ръце.

— За него това ще бъде по-лошо от смъртта. Радвам се. Радвам се, че ще бъде по-лошо за него. Когато си сложи онези глупави ръкавици, исках да се наведа и да кихна в лицето му, само за да изтръгна някаква реакция. Но се боях, че може да притича някой и да ме застреля.

— Вече си по-добре.

— Много по-добре.

— Ще се обадя на Алексей за всеки случай, ако е станал някакъв фал и полицаите не са чули разговора.

— Добре, а аз ще проверя чантата си и колата. Имаха достатъчно време да инсталират някой микрофон или „ЛоДжак“.

Тя откри миниатюрното подслушващо устройство в жабката и го показа на Аш.

Без да каже нищо, той го взе, пусна го на земята и го стъпка.

— О! Аз исках да го проуча.

— Ще ти купя друго.

— Не е същото — промърмори и извади огледалце от чантата си. Клекна до колата и нагласи огледалото под ъгъл. — Ако не се доверявах на никого, и някой притежава нещо, което за мен е по-свято и ценно от Бог, аз щях… а, ето го.

— Ето го кое?

— Проследяващото устройство. „ЛоДжак“. Трябва само да… казах аз на Джули, че бялото не е практично. — Свали сакото си и го метна в колата. — Имаш ли одеяло в багажника? Наистина харесвам тази рокля.

Аш гледаше като омагьосан как тя разстила на земята старата завеса за баня, която той държеше в багажника за спешни случаи, а после, въоръжена с универсалния си инструмент, се скри под колата.

— Ти май си съвсем сериозна?

— Просто ще го извадя от строя. Те няма да разберат какво се е случило, нали? А по-късно ще го сваля, за да разбера как работи. Струва ми се, че е от висок клас. Те работят по-различно или по-скоро фирмата предлага по-специални проследяващи устройства за тузарски коли като тази. Бих казала, че охраната на Васин е подготвена за всичко.

— Така и така си се захванала, защо не смениш маслото?

— Някой друг път. Ето, готово. — Тя се измъкна чевръсто изпод колата, седна и го погледна. — Той ни мисли за глупаци.

— Не само че не сме глупаци, но и аз съм достатъчно умен, за да си намеря жена, която не само носи в себе си инструменти, но и знае как да ги използва. — Улови ръката й и я изправи на крака. — Омъжи се на мен.

Тя се засмя, после главата й отново се замая, когато разбра, че той говори сериозно.

— О, боже.

— Помисли си. — Аш обхвана лицето й с длани и я целуна. — Да си вървим у дома.

* * *

Това беше моментен изблик, опитваше се да се убеди Лила. Един мъж не предлагаше брак на жена, която току-що е извадила от строя един „ЛоДжак“, поставен от вманиачен престъпник в плен на илюзията, че е царски потомък.

Моментен изблик, повтори си тя, защото участието им в целия този заплетен, кървав и сюрреалистичен кошмар най-сетне бе приключило, поне в основни линии.

Агентите под прикритие щяха да осъществят срещата в Брайънт Парк. И след като заловят Джей Мадок и „представителите на Васин“, Файн и Уотърстоун, с помощта на специалния екип от ФБР ще арестуват и Васин. Споразумението за убийство на наемен убиец щеше да оглави списъка с греховете му.

Двамата с Аш успяха да разбият международна престъпна организация и се отърваха само с една драскотина.

Кой няма да се главозамае, поне малко?

И да се изнерви, призна си Лила, докато крачеше развълнувано из спалнята, вместо да проверява уебсайта си, да работи върху книгата, да обновява блога си. Но не можеше да си намери място.

Не можеше да загърби просто така една среща, състояла се при ужасни обстоятелства, и да се върне към обичайните си интереси, секса, любовта и плановете за брак, и то след като се познаваха само броени седмици.

Обикновено не се занимаваше с разследване на убийства, откриване на безценни произведения на изкуството, не летеше до Италия и обратно, не залагаше коварен капан на жесток паяк, за да го улови в собствената му паяжина.

А през това време хората завършваха книга в основни линии, създаваха картини и правеха страхотен секс. Дори боядисваха баня по специална технология.

Но пък и на нея й харесваше да бъде заета.

Как щяха да се разбират двамата с Аш, когато нещата влезеха в нормалното си русло? Когато трябваше само да работят, да живеят и да бъдат обикновени хора?

В този момент Аш влезе. Беше свалил сакото и връзката си и бе запретнал ръкавите на ризата. С разрошена коса и онези пронизващи рентгенови очи. Отново приличаше на художник. Творец — какъвто беше — който можеше да я накара да копнее за неща, които не бе вярвала, че щеше да пожелае.

— Всичко е уредено — каза й той.

— Уредено?

— Полицаите имат заповеди за арест. Ще изчакат, докато настъпи времето на срещата, и след това ще действат едновременно. На места записът прекъсва, но разполагат с достатъчно материал.

— Предавателят в сутиена е стопроцентов Кю.

— Кю?

— Определено трябва да организираме един филмов маратон. Бонд, Джеймс Бонд, нали се сещаш, верният му помощник Кю. Който снабдява великия 007 с високотехнологични шпионски джаджи.

— О, ясно. Вече не е на теб, нали?

— Не. Свалих го, но се надявам да забравят да си го поискат обратно. Имам огромно желание да проуча този предавател. Писалката с микрофон, която намериха у теб, беше чудесно отвличане на вниманието, но честно казано, наистина се страхувах онази „дружелюбна“ персона да не открие микрофона, маскиран като банел, когато ме претърсваше с ръце.

— Дори и да го бе открила, пак щяхме да получим Мадок. Той вече я бе отписал.

Колкото и да презираше онази жена, Лила усети как стомахът й се сви.

— Знам. Той я отписа окончателно, когато му казах, че тя ме е нападнала и ми се е обадила по телефона, без да го уведоми.

— Импровизацията, че Джей се надявала да отмъкне яйцето за себе си, също помогна.

— Бях се вживяла в образа. Той щеше да я убие, така че ние всъщност й правим услуга. Да, импровизацията имаше успех — призна Лила. — Но честно, не пожелавам и на най-злия си враг да има вземане-даване с Васин. Дори и на тази убийца не го пожелавам.

— Тя е направила своя избор, Лила. Полицаите утре ще искат от нас пълните ни показания. Но дори и Мадок да не пропее за Васин, те разполагат с достатъчно улики, за да го обвинят в престъпления. За Оливър, за Вини, за приятелката на Оливър. Файн каза, че властите са говорили с Бастоне.

— Добре, това е добре. Аз наистина харесах семейство Бастоне. Хубаво е да знаят, че те също ще получат справедливост.

— Тази нощ Алексей ще остане в имението. Херувимът с колесницата утре ще отпътува за „Метрополитен“. Ще задържим изявлението, докато не приключи полицейската акция, но в крайна сметка то ще отиде там, където му е мястото. Където ще бъде в безопасност.

Засега всичко вървеше като по ноти, помисли си младата жена. Всички стъпки бяха изпълнени съвсем точно.

— Наистина свърши.

— В основни линии — рече той и тя се усмихна. — Те ме помолиха тази вечер да не излизаме, да кротуваме, в случай че Васин ни наблюдава и ако излезем, може да си помисли, че го мамим.

— Предполагам, че си прав. А и без това съм твърде напрегната, като навита пружина или по-скоро като опънат банел — каза Лила и се засмя.

— Утре ще празнуваме с Люк и Джули, както беше планирано. — Аш отиде при нея и улови ръцете й. — Ще отидем където поискаш.

Лила знаеше, че той го каза в буквалния смисъл, но все пак попита:

— Защо?

— Бих казал, защото си го заслужила.

— Но, защо? Защо ме помоли за онова? Двамата с теб прекарахме само един час, преструвайки се на такива, каквито не сме, а от напрежението имах чувството, че ще си изповръщам червата в тузарската ти кола. След това лазя под колата ти, за бога, защото Васин навярно ще се радва да ни види мъртви — хората, които сме или на които се престорихме. Не мисля, че има значение.

— Това е голяма част от причината.

— В цялата работа няма никакъв смисъл. На четвърти юли двамата дори не подозирахме за взаимното си съществуване, а за Деня на труда ти вече говориш за…

— Можеш да го кажеш. Няма да ти изгори езика.

— Не проумявам как се случи всичко това. Много ме бива да отгатвам как работят разни неща, но нямам никаква представа как се случи това.

— Любовта не е развален тостер. Не можеш да я разглобиш, да изучиш отделните части, да замениш някоя и да разбереш как си пасват всички заедно. Просто я чувстваш.

— Ами ако…

— Пробвай с „е“, вместо с „ако“ — предложи Аш. — Ти се навря под колата със синята рокля. Когато страдах, ти ми предложи утеха. Каза на баща ми да върви по дяволите, когато той се държа непростимо грубо с теб.

— Всъщност не съм казала…

— Е, приблизително. Ти поправяш шкафове, боядисваш бани, интересуваш се от семействата на портиерите, усмихваш се на сервитьорите. Когато те докосна, останалият свят престава да съществува. Когато те погледна, виждам остатъка от живота си. Ще се оженя за теб, Лила. Просто ти давам време, за да свикнеш с мисълта.

Всичко, което се бе разтопило в нея, докато той говореше, отново се скова.

— Не можеш просто да кажеш „Ще се оженя за теб“, като че ли излизаш да купиш китайска храна. Може би не искам такава храна. Може да съм алергична. Може да нямам вяра на яйчените ролца.

— В такъв случай ще вземем пържено свинско с ориз. По-добре да дойдеш с мен.

— Не съм свършила работата си — възпротиви се тя, когато той я поведе извън стаята.

— А аз свърших. Картината. Мисля, че ще искаш да я видиш.

Тя се спря и се опита да се отскубне.

— Завършил си картината? Не си ми казал.

— Сега ти казвам. Няма да кажа, че завършването на картината е равностойно на написването на хиляда думи за един писател, но трябва да я видиш.

— Умирам да я видя, но ти ме изгони от ателието. Не разбирам как си я завършил, след като не съм ти позирала от дни. Как успя…

Тя се закова онемяла на прага на ателието му.

Картината бе подпряна на статива срещу нея, в средата на дългата редица от прозорци, окъпана в ранната вечерна светлина.

Бележки

[1] Алюзия с песента на Франк Синатра „My Way“. — Б.пр.