Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Collector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Колекционерът

Преводач: Диана Кутева, Стамен Стойчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: 07.07.2014

Редактор: Мария Личкова

ISBN: 978-954-655-506-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1996

История

  1. — Добавяне

1.

Вече си мислеше, че те никога нямаше да си тръгнат. Клиентите, особено новите, се суетяха и протакаха, повтаряха едни и същи заръки, телефони за връзка и обяснения, преди най-после да излязат. Тя ги разбираше, защото, след като затворят вратата зад себе си, домът, вещите, а в този случай и любимият им котарак оставаха в ръцете на напълно непознат.

Като човек, който щеше да се грижи за дома им, Лила Емерсън се постара да ги убеди, че поверяват жилището си в компетентни ръце.

През следващите три седмици, докато Джейсън и Мейси Килдербранд се наслаждаваха с приятели и роднини на почивката си в Южна Франция, Лила Емерсън щеше да живее в прекрасния им апартамент в Челси, да полива цветята, да храни и пои котарака им и да си играе с него, да прибира пощата и да препраща евентуални съобщения.

Трябваше да се грижи за прекрасната градина на Мейси на терасата, да успокоява котарака, да приема съобщенията и да бъде препятствие за евентуални крадци.

През това време щеше да се наслаждава на изисканата тераса в този нюйоркски апартамент, както го бе правила, когато живееше в прекрасното жилище в Рим — където срещу допълнително заплащане боядиса кухнята — и в просторната къща в Бруклин с игривия златен ретривър, милия стар бостънски териер и аквариума с пъстроцветни тропически риби.

През шестте години, откакто наглеждането на домове се бе превърнало в нейна професия, Лила беше опознала голяма част от Ню Йорк, а през последните четири посети и доста места по света.

Хубава работа, ако успееш да си я осигуриш, помисли си младата жена — и тя бе успяла.

— Хайде, Томас — подкани тя котарака и погали дългото му, слабо тяло. — Да отидем да разопаковаме багажа.

Харесваше й да се настанява в нов дом и тъй като просторният апартамент разполагаше с втора спалня, тя разопакова първия от двата си куфара и прибра дрехите си в скрина с вградено огледало и в малкия дрешник. Беше предупредена от собствениците, че Томас може да се настани в леглото й. Тя щеше да се справи и с това. Оценяваше също, че клиентите й — най-вероятно Мейси — бяха оставили красив букет от фрезии върху нощното шкафче.

Лила се трогваше от такива жестове, макар и дребни. Обичаше да ги прави и да ги получава. Вече бе решила да използва голямата баня с парната душкабина и дълбоката вана с джакузи.

— Никога не бива да се пренебрегват проявите на любезност, нито пък да се прекалява с тях — заяви тя поучително на Томас, докато подреждаше тоалетните си принадлежности.

Тъй като двата куфара съдържаха почти всичко, което притежаваше, Лила се погрижи да разпредели съдържанието им така, че да й бъде максимално удобно.

След кратък размисъл избра трапезарията за свой работен кабинет. Постави лаптопа си така, че да може да се любува на гледката към Ню Йорк. Ако жилището беше по-малко, тя с удоволствие щеше да работи в стаята, където спеше, но след като разполагаше с по-просторно помещение, щеше да се възползва от него.

От собствениците бе получила инструкции за всички кухненски уреди, за дистанционните, за охранителната система — мястото изобилстваше с всякакви технически приспособления, което напълно задоволяваше страстта й към новите изобретения.

В кухнята Лила намери бутилка вино и красива купа с пресни плодове, чиния с подбрани видове сирена, както и бележка с почерка на Мейси върху хартията за писма с нейния монограм.

Наслаждавай се на нашия дом!

Джейсън, Мейси и Томас

Много мило, каза си Лила. Напълно щеше да се наслади на дома им.

Отвори бутилката, наля си една чаша, отпи и одобри виното. Грабна бинокъла и заедно с чашата го отнесе на терасата, за да се полюбува на гледката.

Клиентите й бяха използвали много умело пространството, прецени тя. Имаше два удобни градински стола, груба каменна пейка, маса със стъклен плот и… безброй саксии с разцъфнали цветя, приличащи на рубинени капки чери домати и уханни билки, които собствениците й бяха разрешили да бере.

Седна с Томас в скута, отпи от виното и погали копринено меката му козина.

— Обзалагам се, че прекарват много време тук на питие или кафе. Двамата изглеждаха много щастливи. И мястото излъчва положителна енергия. Веднага се усеща — каза Лила, като почеса Томас под брадичката и той притвори зелените си очи и задряма. — Грижовната ти стопанка каза, че през първите два дни често ще звъни и ще ни праща имейли, така че трябва да ти направим няколко снимки, скъпи, за да й ги изпратим и тя да се успокои, че си добре.

Остави чашата, вдигна бинокъла и огледа отсрещните сгради. Жилищният комплекс обхващаше цялото каре между двете съседни преки, а това й осигуряваше прекрасна възможност да надзърне в живота на другите.

Животът на другите винаги я привличаше като магнит.

Една жена на нейната възраст, с къса черна рокля, която й прилягаше като втора кожа и подчертаваше високата й, слаба като на модел фигура, кръстосваше неуморно из апартамента, докато говореше по мобилния. Не изглеждаше щастлива, каза си Лила. Провалена среща. Той трябвало да работи до късно — сигурно така й е казал, мислеше си Лила, давайки воля на въображението си — а на нея вече отдавна й бе писнало.

Два етажа по-горе две двойки седяха в дневната сред отрупани с картини стени и лъскави, модерни мебели и се смееха над чаши, пълни с нещо, което й приличаше на мартини.

Очевидно не обичаха лятната жега, иначе също като нея и Томас щяха да излязат на тяхната малка тераса.

Стари приятели, реши тя, явно често се срещаха, понякога ходеха заедно и на летни ваканции.

Друг прозорец й разкри света на малко момче, което се търкаляше по пода заедно с малко бяло кутре. Буйната радост на двамата витаеше във въздуха и накара Лила да се разсмее.

— Той винаги е искал кученце, макар че на неговата възраст винаги може би означава само няколко месеца, а днес родителите му са го изненадали. Ще запомни за цял живот днешния ден и някога ще изненада своето малко момченце или момиченце по същия начин — изкоментира тя на глас.

Доволна от заключението си, Лила свали бинокъла.

— Добре, Томас, време е да поработим няколко часа. Знам, знам — продължи тя, като го пусна на пода и взе изпитата наполовина чаша вино. — Повечето хора вече са приключили с работата си за днес. Излезли са на вечеря, срещат се с приятели или, както в случая с убийствено красивата блондинка в черната рокля, проклинат лошия си късмет, че не могат да излязат. Но работата е в това, че… — тя изчака, докато котаракът се заклатушка пред нея навътре в апартамента — аз сама си определям работното време. Това е едно от предимствата на професията ми.

От кошницата с кучешките играчки в шкафа в кухнята избра една топка, стимулираща движението, и я търкулна по пода.

Томас тутакси се втурна да преследва топката, извиваше се, заобикаляше я, удряше я с лапа.

— Ако бях котка — каза си тя, — и аз щях да лудея така.

Докато Томас беше щастлив със заниманието си, тя взе дистанционното и пусна музиката. Постара се да запомни на коя радиостанция беше настроена уредбата, за да я върне пак на нея, преди семейство Килдербранд да се прибере у дома. След това превключи от джаз на попмузика.

Наглеждането на чуждите домове й осигуряваше подслон, разнообразие, дори понякога беше и приключение, но писането плащаше основните й разходи. Като писател на свободна практика или по-точно пишеща сервитьорка, тя бе успяла да се издържа през първите си две години в Ню Йорк. След като се зае с наглеждането на домове, отначало като услуга за едни приятели, после на техни приятели, вече имаше време и възможност да работи върху романа си.

После й излезе късметът да пази дома на един редактор, който се заинтересува от написаното от нея. Първата й книга, „Лунен изгрев“, се продаваше добре или поне прилично. Не беше невероятен и разтърсващ бестселър, но имаше стабилни продажби и верни почитатели сред младежите между четиринайсет и осемнайсет години, за които бе предназначена. Втората й творба щеше да се появи по книжарниците през октомври, така че отсега стискаше палци.

Но за момента трябваше да се съсредоточи върху третата книга от своята поредица.

Уви ловко дългата си кестенява коса, вдигна я и я закрепи с шнола от черупка на костенурка. Докато Томас преследваше радостно топката, младата жена се настани по-удобно с наполовина пълната чаша вино и чаша изстудена вода. Заслуша се в музиката, която трябваше да харесва главната й героиня Кейли.

От първата си година в гимназията Кейли посрещаше смело хубавите и лоши моменти в живота си — романтични вълнения и домашни проблеми, справяше се със злобни съученички, хулигани, интриги, със сърцераздирателни провали и триумфи, с каквито изобилстваха кратките гимназиални години.

Труден път, особено за една девойка на ново място, каквато беше тя в първата книга. Още повече че родителите й бяха върколаци.

Никак не беше лесно за момиче върколак да си довърши домашните или да отиде на бала на гимназията, когато имаше пълнолуние.

В третата книга Кейли и семейството й воюваха с една глутница, която излизаше на лов за хора. Може би беше малко кръвожадно за някои по-млади читатели, помисли си тя, но се изискваше от развоя на сюжета, така че трябваше да продължи.

Луната щеше да изгрее след двайсет минути — точно когато започваше сбирката на клуба по естествени науки.

Трябваше да измисли как героинята й да се измъкне, преди да се превърне във върколак.

Лила потъна в историята, сля се с образа на Кейли, със страха й да не бъде разкрита, с болката от разбитото й сърце, с гнева й срещу Саша, водещата мажоретка на гимназията, кралицата на бала, която безмилостно поглъщаше мъжете (в буквалния смисъл).

Докато измъкне Кейли в последния момент, благодарение на димка, за която разбра заместник-директорката — друг трън в задника на героинята, докато изслуша нравоученията, изтърпи смирено наказанието да остане след часовете и накрая тичаше бясно до вкъщи, тъй като моментът на трансформацията наближаваше, минаха три часа.

Доволна от себе си, тя изплува от измисления си свят и се огледа наоколо.

Изтощеният от играта котарак лежеше свит на кълбо върху стола до нея. Светлините на града блещукаха навън и се отразяваха в прозореца.

Лила приготви вечерята на Томас точно според инструкциите. Докато котаракът се хранеше, тя взе универсалния си комплект инструменти „Летърман“. Използва отвертката, за да затегне няколко винта в килера, които можеха да наранят хора или вещи.

Забеляза две все още опаковани в кутии телени кошници, оставени върху маратонките. Вероятно бяха за картофи или лук. Наведе се и прочете упътването за бързо и лесно сглобяване. Отбеляза си наум да напише имейл на Мейси и да я попита дали иска да ги монтира. Това щеше, макар и за кратко, да я разсее.

Наля си втора чаша вино и си направи късна вечеря от плодове, сирене и крекери. Седна на пода в дневната с кръстосани крака. Томас лежеше в скута й, а тя похапваше, докато четеше имейли, изпращаше имейли и преглеждаше блога си, като отбелязваше всяко ново съобщение.

— Време е да си лягаме, Томас.

Той само се прозя, когато тя взе дистанционното, за да изключи музиката, после го вдигна и го отмести, за да прибере чиниите и най-сетне да се наслади на спокойствието през първата вечер на новото място.

След като се преоблече в памучно долнище на пижама и потник, тя провери охранителната система, после посети отново съседите с помощта на бинокъла.

Блондинката май най-после беше излязла, оставяйки да свети малка лампа в дневната. Двете двойки, два етажа по-горе, също бяха излезли. Може би на вечеря или на театър, каза си Лила.

Момченцето би трябвало да е заспало щастливо с кутрето, сгушено до него в креватчето. Виждаше само блещукане от телевизора и си представи как мама и татко си почиват заедно.

Зад друг прозорец се вихреше купон. Беше пълно с облечени като за коктейл мъже и жени, с питиета или малки чинии в ръцете.

Погледа ги за кратко, като си представяше разговорите, включително и прошепнатите думи между брюнетката в къса червена рокля и божествено красивия млад мъж с бронзов загар и перленосив костюм. Лила си представяше, че тези двамата въртят страстна любовна игра под носа на страдащата съпруга на красавеца и нищо неподозиращия съпруг на брюнетката.

Огледа още прозорци, после се спря, свали за миг бинокъла, но после го вдигна и отново се загледа.

Не, наистина младият мъж със страхотното тяло на… дванайсетия етаж не беше напълно гол. Беше само по прашки, докато се извиваше с чувствени движения.

Забеляза, че беше доста потен, докато повтаряше многократно упражненията.

Навярно беше актьор или екзотичен танцьор и работеше като стриптийзьор, докато чакаше големия си шанс да пробие на Бродуей.

Тя му се наслаждаваше. Много.

С шоуто през този прозорец се забавлява половин час, после се сгуши в леглото заедно с Томас. За компания включи телевизора, избра сериала „Специален отдел към бреговата охрана“. Можеше да изрецитира репликите преди актьорите. Успокоена от това, тя извади айпада и намери трилъра, който бе започнала да чете в самолета от Рим.

* * *

През първата седмица Лила си изработи навици. Томас я събуждаше като будилник, точно в седем започваше да мърка, за да си получи закуската.

Тя нахранваше котарака, сваряваше си кафе, поливаше саксиите вътре и навън и закусваше нещо леко на терасата, докато наблюдаваше съседите.

Блондинката и живеещият при нея любовник — не приличаха на семейна двойка — спореха ожесточено. Блондинката имаше навика да хвърля всичко чупливо, което й попаднеше под ръка. Господин Хлъзгавия — истинска радост за окото — притежаваше отлични рефлекси и изобилие от чар. Спречкванията им, често продължаващи по цял ден, завършваха със съблазняване или буйни изблици на дива страст.

Според Лила двамата си пасваха. Нито един от тях обаче не бе създаден за постоянна връзка: тя с навика си да хвърля чинии или дрехи, нито пък той, който само се навеждаше, за да не го уцели, усмихваше се и я съблазняваше.

Играчи, каза си тя. Страстни любители на секс игрички. Щеше да остане много изненадана, ако той няма и друга любовница.

Момченцето и кутрето не се отделяха един от друг, а мама, татко или бавачката търпеливо почистваха след дребните злополуки. Мама и татко обикновено излизаха заедно сутрин и съдейки по облеклото им, Лила можеше да се обзаложи, че и двамата имаха успешни кариери.

Замисли се и за Мартинитата, така ги бе кръстила, които рядко използваха малката си тераса. Тя определено беше от богатите жени, разполагащи с куп свободно време, свикнали всеки ден да обядват в скъпарски заведения (за ужас на сервитьорите!) с приятелки, които често не понасяха, излизаха късно сутринта и се прибираха късно следобед с пазарски торби.

Купонджиите рядко се задържаха вечер у дома. Явно обичаха по-динамичен живот.

А Тялото редовно тренираше чувствени и съблазнителни движения, което й доставяше голямо удоволствие.

Наслаждаваше се на зрелището и на историите, които съчиняваше всяка сутрин. Щеше да работи до следобед, да почине и да си поиграе с котарака, после да напазарува за вечеря и да разгледа квартала.

Изпрати снимки на щастливия Томас на клиентите си, обра доматите, подреди пощата, измисли ожесточена битка между върколаците, обнови блога си и монтира двете кошници в килера.

На първия ден от втората седмица Лила купи бутилка „Бароло“, попълни запасите от изискани сирена и добави няколко пресни капкейка[1] от невероятната квартална пекарна.

Малко след седем тя отвори вратата на гостенката си, която бе най-близката й приятелка.

— Радвам се да те видя — прегърна я Джули, при все че носеше бутилка вино в едната ръка и букет уханни лилии в другата.

Метър и осемдесет, с женствени извивки и водопад от червени коси, Джули Брайънт беше пълна противоположност на Лила, която бе средна на ръст, слаба, с права кестенява коса.

— Хванала си тен в Рим. Господи, аз ще трябва всеки ден да се плескам със слънцезащитен крем с фактор 500 и накрая пак ще бъда червена като рак от италианското слънце. А ти изглеждаш просто страхотно.

— Кой не би изглеждал страхотно след две седмици в Рим? Достатъчно са само великолепните спагети. Казах ти, че ще купя вино — възнегодува Лила, когато Джули тикна бутилката в ръката й.

— Е, сега имаме две. Добре дошла у дома.

— Благодаря — усмихна се Лила и пое цветята.

— Леле, това се казва тузарско местенце. Огромно е, а гледката е убийствена. Какво работят тези хора?

— Произхождат от богати семейства.

— О, иска ми се и аз да бях като тях.

— Да отидем в кухнята, за да сложа цветята във вода, а след това ще ти покажа апартамента. Той работи в сферата на финансите, от която аз нищо не разбирам. Обича работата си и предпочита тениса пред голфа. Тя се занимава с вътрешен дизайн и от това, как изглежда домът й, е ясно, че си разбира от работата. Обмисля професионална кариера, но двамата възнамеряват да имат деца, затова тя не е сигурна, че моментът е подходящ да започне собствен бизнес.

— Те са ти нови клиенти, нали? И въпреки това са ти споделили толкова подробности от личния си живот?

— Какво да ти кажа? Лицето ми вдъхва доверие и подканва към споделяне. Кажи здравей на Томас.

Джули се наведе да погали котарака.

— Какъв красавец.

— Той е сладур. — В тъмнокафявите очи на Лила се четеше нежност, докато Джули и Томас се сприятеляваха. — Домашните любимци невинаги са предимство в тази работа, но Томас е.

Тя избра една механична мишка от кошницата с играчките на Томас и когато той я подгони, чу непринудения смях на приятелката си.

— О, той е убиец. — Джули се изправи и се облегна на плота от сив камък, където Лила подреждаше лилиите в стъклената ваза.

— Рим е фантастичен, нали?

— Наистина е.

— А намери ли някой прекрасен италианец, с когото да правиш незабравим секс?

— За съжаление не, но мисля, че собственикът на местния пазар си падна по мен. Беше на около осемдесет. Наричаше ме bella donna[2] и ми избираше най-зрелите и уханни праскови.

— Е, не са толкова добри като секса, но все е нещо. Не мога да повярвам, че се разминахме така глупаво, когато се върна — каза Джули.

— Благодаря ти, че ме подслони между двата ангажимента.

— За теб винаги, знаеш го. Само ми се искаше и аз да си бях у дома.

— Как мина сватбата?

— Наистина имам нужда от чаша вино, преди да разкажа за ужасната сватбена седмица на братовчедката Мели от Хамптън — истински ад — и защо официално се оттеглих като шаферка.

— Есемесите ти бяха страшно забавни. Особено ми хареса онзи… „ГОБ — гадната откачена булка — заяви, че розовите листенца не били в подходящ оттенък на розовото. Последва пълна истерия. Трябва да убия ГОБ за благото на човечеството.“

— И едва не го направих. О, не! Потоци от сълзи, припадъци, отчаяние. „Цветенцата трябва да са розово розови, Джули! Уреди го, Джули!“ Едва не я удуших.

— Наистина ли е имала половин тон розови листенца?

— Приблизително.

— Трябваше да я заровиш в тях. Младоженка, задушена от розови листенца. Всички ще решат, че е било ирония на съдбата, макар и трагична.

— Само ако се бях сетила. Ти наистина ми липсваше. Повече ми харесва, когато работиш в Ню Йорк, мога да идвам на гости в новото ти жилище и да бъдем заедно.

Лила погледна внимателно приятелката си.

— Би трябвало някой път да дойдеш с мен — каза тя, докато отваряше бутилката с вино. — Когато е някое страхотно място.

— Знам, все ми го казваш. — Джули се разхождаше наоколо, докато говореше. — Просто не съм сигурна дали няма да се чувствам странно да живея на чуждо… О, боже, погледни този сервиз от китайски порцелан. Сигурно е антика, невероятен е.

— Принадлежал е на нейната прабаба. Щом не се чувстваш странно да идваш на непознато място и да прекараш вечерта с мен, няма да ти е странно и да останеш. Нали отсядаш в хотели?

— Хората не живеят в хотели.

— Някои го правят. Елоиз и Нани[3], например.

Джули дръпна дългата опашка на Лила и каза:

— Елоиз и Нани са измислени герои.

— Измислените герои също са хора, иначе защо техните съдби ще ни вълнуват? Хайде да пием виното на малката тераса. Почакай само да видиш градината на Мейси. Семейството й е от Франция и притежава лозя. — Лила взе подноса със сръчността на сервитьорка, каквото беше някога. — Запознали са се преди пет години, когато тя е гостувала на баба си и дядо си, както в момента, а той е бил на почивка и е посетил винарната им. Любов от пръв поглед, така твърдят и двамата.

— Това е най-хубавото. Любов от пръв поглед.

— Бих казала измислица или по-скоро история, която може да бъде описана в роман — каза Лила, докато вървеше към терасата. — Оказало се, че и двамата живеят в Ню Йорк. Той й се обадил, започнали да излизат. И година и половина по-късно си разменили брачните клетви.

— Като в приказка.

— Затова използвах думата измислица, макар че обожавам хубавите приказки. Изглеждат много щастливи заедно. А както сама виждаш, тя има дарба за градинарство.

Джули докосна леко бинокъла, преди да излязат на терасата и попита:

— Продължаваш ли да шпионираш?

Лила нацупи пълните си устни.

— Не е шпиониране, а наблюдение. Ако не искаш да те гледат, дърпаш завесите или спускаш щорите.

— Ъхъ. Леле. — Джули сложи ръце на кръста си и огледа терасата. — Права си, че я бива за градинарка.

Избуялите разноцветни растения в обикновени глинени саксии превръщаха тази част от градския апартамент в красив оазис.

— Тя отглежда домати?

— Те са страхотни, а виж билките и подправките. Засяла ги е от семена.

— Невероятно. Ти самата можеш ли да садиш?

— Мейси може. А аз, както ми казаха те, че мога и трябва да го правя, обрах узрелите плодове. Снощи си направих голяма, вкусна салата. Изядох я тук, на терасата, с чаша вино, докато наблюдавах малките представления зад прозорците.

— Животът ти е много странен. Разкажи ми за хората зад тези прозорци.

Лила наля вино, после за всеки случай се пресегна за бинокъла.

— На десетия етаж живее семейство, имат малко момче и куче. Хлапето и кутрето са невероятно сладки и мили. Помежду им цари истинска любов, толкова е забавно да ги гледаш. Сексапилна блондинка обитава апартамента на четиринайсетия етаж, живее с много секси гадже и двамата спокойно могат да са модели. Той идва и си отива, водят оживени разговори, карат се яростно, хвърчи посуда, но накрая всичко свършва с фантастичен секс.

— Гледаш ги как правят секс? Лила, дай ми този бинокъл.

— Не! — засмя се Лила и поклати глава. — Не ги гледам как правят секс. Но мога да ти разкажа как протича всичко. Двамата разговарят, спорят, ходят трескаво наоколо, с много ръкомахания от нейна страна, накрая се награбват и започват да събличат дрехите си. В спалнята, в дневната. Апартаментът им няма такава голяма тераса като този, а само онзи малък балкон, който заема голяма част от спалнята. Рядко се случва да правят секс и двамата напълно голи. Като казах голи, на дванайсетия етаж има един тип. Чакай, може да си е у дома.

Лила взе бинокъла и погледна.

— О, да, бейби. Виж това. Дванайсетият етаж, три прозореца наляво.

Изгаряща от любопитство, Джули взе бинокъла и най-сетне откри прозореца.

— О, боже. Ммм, ммм. Прави някакви движения. Трябваше да му се обадим и да го поканим.

— Не мисля, че сме негов тип.

— Двете с теб съчетаваме типа за всеки мъж.

— Той е гей, Джули.

— Не можеш да си сигурна. — Джули свали бинокъла, намръщи се, после отново го доближи до очите си, за да погледне. — Гей радарът ти не може просто да прескочи до отсрещната сграда като Супермен.

— Той носи прашки. Това е достатъчно.

— Те са, за да не пречат на движенията му.

— Прашки — повтори Лила многозначително.

— Танцува ли нощем?

— Много. Предполагам, че е начинаещ актьор, който работи на половин ден в стриптийз клуб и очаква големия си пробив.

— Има страхотно тяло. Дейвид имаше страхотно тяло.

— Имаше?

Джули остави бинокъла и с жест сякаш счупи пръчка.

— Край, скъсахме.

— Кога?

— Веднага след ужасната сватбена седмица в Хамптън. Нямаше как да се избегне, но не исках да става по време на сватбата, която си беше истински ад.

— Съжалявам, скъпа.

— Благодаря ти, но ти и без това не харесваше Дейвид.

— Не съм казала, че не го харесвам.

— За мен е едно и също. И макар да беше хубавец, стана прекалено взискателен и ревнив. „Къде отиваш, колко ще се бавиш?“, ме питаше непрекъснато. Постоянно ми пращаше есемеси, оставяше съобщения на телефонния ми секретар. Ако имах работа или планове да се видя с теб и други приятели, той се разстройваше или вкисваше. Боже, сякаш беше съпруга, и то от най-лошите. Не искам да обиждам съпругите, нали и аз някога бях такава. Виждахме се едва от два месеца, а той вече настояваше да се премести при мен. А аз не искам да живея с никого.

— Не искаш да живееш с неподходящия човек — поправи я Лила.

— Не съм готова да живея с мъж. Твърде скоро е след Максим.

— Минаха пет години.

Джули поклати глава и леко докосна ръката на Лила.

— Твърде скоро е. Още се вбесявам, само като си помисля за лъжливото копеле. Мисля, че трябва да го приема с лека насмешка. Мразя разделите — продължи тя. — Те или те карат да се чувстваш тъжна, когато те изоставят, или гаднярка, когато ти изоставяш.

— Не мисля, че някога съм зарязвала някого, но ще приема думите ти на доверие.

— Това е, защото караш мъжете да вярват, че идеята е тяхна. Освен това досега никога не си имала достатъчно сериозна връзка, за да използваш думата „изоставям“.

Лила се усмихна.

— Твърде скоро е след Максим — рече тя и Джули се засмя. — Можем да си поръчаме нещо за вечеря. Наблизо има гръцки ресторант, клиентите ми го препоръчаха. Още не съм го пробвала.

— Стига да имаш баклава за десерт.

— Имам капкейкове.

— Още по-хубаво. Значи имаме всичко, което ми е нужно. Тузарски апартамент, хубаво вино, гръцка храна и най-добрата ми приятелка. В добавка със секси… о, и много потен — каза Джули и вдигна бинокъла, — секси, потен и танцуващ мъж с непотвърдена сексуална ориентация.

— Гей е — повтори Лила и стана, за да вземе менюто.

* * *

Почти изпиха двете бутилки вино с агнешките шишчета, а около полунощ се заеха с капкейковете. Може би не беше най-добрата комбинация, реши Лила, имайки предвид деликатния си стомах, но пък беше най-подходящата за приятелката й, разстроена от скорошната раздяла с гаджето си много повече, отколкото го показваше.

Не заради самия мъж, помисли си Лила, докато обикаляше апартамента, за да провери алармената инсталация, а заради самата раздяла и всички онези въпроси, които терзаеха ума и сърцето след всяко подобно преживяване: „Вината моя ли е? Заради мен ли не се получи? Все така самотни ли ще са вечерите ми?“.

Когато живееш в свят, в който повечето хора са по двойки, се чувстваш донякъде малоценен, щом си сам.

— Аз не се чувствам така — увери Лила котарака, който се бе свил на топка в малкото си легло по времето, когато те бяха изяли и последното шишче, но не бяха посегнали към първия капкейк. — Добре съм си и сама. Това означава, че мога да отида където си поискам, да приема работа, която ми харесва. Посещавам много непознати места, Томас, и съм добре, говоря си с котки, но и така ми е добре.

Въпреки това й се искаше да бе убедила Джули да остане да пренощува при нея. Не само за компания, но и да й помогне да се справи с махмурлука, който приятелката й щеше да има на сутринта.

Мини капкейковете бяха истинска напаст, реши младата жена, докато се приготвяше за сън. Толкова сладки и мънички, о, толкова въздушни, все едно нищо не си ял, докато не погълнеш пет-шест.

Взе бинокъла. Някои прозорци все още светеха, отбеляза тя. Не беше единствената, която още будуваше в… Исусе, два без двайсет сутринта.

Потният гол тип още не си бе легнал и беше в компанията на също толкова готин тип. Със самодоволна усмивка Лила си каза, че трябва да уведоми Джули, че гей радарът й бе като на Супермен.

Купонджийската двойка също не спеше; всъщност явно току-що се бяха прибрали. Отново изглеждаха страхотно. Лила се възхити на проблясващата оранжева рокля на жената, искаше й се да може да види и обувките й. После бе възнаградена, когато жената се наведе, подпряла ръка на рамото на мъжа и свали каишката на единия си златист сандал с червена подметка.

Ммм, Лубутен[4].

Лила насочи бинокъла към долните етажи.

Блондинката също беше будна. Отново беше с черна рокля, къса и плътно прилепнала, косата й падаше свободно върху раменете. Била е извън града, реши Лила, и не бе минало добре.

Жената плачеше, осъзна тя, като зърна как бършеше лицето си, докато говореше. Говореше забързано. Настоятелно. Голям скандал с гаджето.

А къде беше той?

Но дори и като промени ъгъла на бинокъла, не можа да го види.

„Скъсай с него, посъветва я мислено Лила. Никой не трябва да си позволява да те прави нещастна. Ти си великолепна, обзалагам се, че си умна и със сигурност заслужаваш повече от…“

Лила подскочи, когато главата на жената отскочи назад от силен удар.

— О, боже мой. Той я удари. Недей…

Самата тя изкрещя, когато жената се опита да прикрие лицето си, но отново се сви, защото последва втори удар.

Жената се разплака, молейки се за милост.

Лила се хвърли към нощната масичка, грабна телефона си и изтича обратно.

Не можеше да види мъжа, просто не можеше да го види при това слабо осветление, но сега жената беше притисната с гръб към прозореца.

— Стига толкова, стига толкова — промърмори Лила и се приготви да позвъни на 911.

И тогава всичко застина.

Стъклото се счупи. Жената изхвръкна навън. С широко разперени ръце, с ритащи във въздуха крака, с коса, разпиляна като златни криле, тя полетя от четиринайсетия етаж към смъртоносния тротоар.

— О, господи, господи, господи — извика Лила и треперейки едва набра номера.

— Тук деветстотин и единайсет, какъв е вашият спешен случай?

— Той я блъсна. Той я блъсна и тя падна през прозореца.

— Госпожо…

— Почакайте. Почакайте. — Тя затвори очи за миг и се опита да си поеме дъх. Заповяда си да говори ясно и кратко и да каже най-важното. — Аз съм Лила Емерсън. Току-що станах свидетел на убийство. Една жена беше бутната през прозорец на четиринайсетия етаж. Отседнала съм на… — Отне й миг, за да си спомни адреса на семейство Килдербранд. — Това е сградата срещу моя апартамент. Ах, да, пада се на запад от мен. Така ми се струва. Съжалявам, не мога ясно да разсъждавам. Тя е мъртва. Трябва да е мъртва.

— Веднага ще изпратя полицейски екип. Ще останете ли на този номер?

— Да. Да. Ще остана тук.

Потръпна, отново погледна навън, но стаята зад счупения прозорец беше тъмна.

Бележки

[1] Малки кексчета с различен плодов пълнеж, които се пекат в отделна подложка от фолио. — Б.пр.

[2] Хубавица (ит.). — Б.пр.

[3] Поредица от детски книжки от американската писателка Кей Томпсън от 1950 г. Шестгодишната Елоиз живее с бавачката си в хотел „Плаза“ в Ню Йорк. — Б.пр.

[4] Кристиан Лубутен (1964), френски дизайнер на обувки, отличаващи се с червените си подметки. — Б.пр.