Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Collector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Колекционерът

Преводач: Диана Кутева, Стамен Стойчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: 07.07.2014

Редактор: Мария Личкова

ISBN: 978-954-655-506-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1996

История

  1. — Добавяне

22.

Тя не изпищя, но проучи и изпробва всички устройства. Още преди самолетът да излети, Лила беше на „ти“ с пилота, втория пилот и стюардесата.

Минути след качването им на борда тя последва стюардесата в тясната кухня, за да изслуша напътствията й.

— Има печка — обяви Лила, като се върна. — Не е микровълнова, а истинска, нормална печка.

— Искаш да сготвиш нещо ли? — учуди се Аш.

— Бих могла, ако стане както във филма „2012“ и се наложи да кацнем принудително в Китай. Имаме дори БиБиЕмЕл. Ти нищо не ми каза за БиБиЕмЕл.

— Вероятно защото не знам какво е това.

— Широколентова многоканална връзка. Можем да изпращаме имейли, докато летим над Атлантическия океан. Непременно ще изпратя един имейл на някого. Обичам технологиите.

Направи няколко танцови стъпки по пътеката.

— А в тоалетната има цветя. Толкова е приятно.

Тя се засмя, когато гръмна тапата на шампанското.

— Еха!

И отпи солидна глътка.

Посрещаше света с отворени обятия, помисли си Аш. Може би това бе съзрял у нея при първата им среща, без да го осъзнава и въпреки скръбта, гнева и шока. Тя беше готова да възприеме всичко ново, вълнуваше се от хората и света около нея и определено не приемаше нищо на доверие.

Междувременно можеше да се наслади на това пътуване, заедно с нея и приятелите им. Ню Йорк и смъртта останаха зад гърба им, Италия и това, което щяха да открият там, предстояха. Часовете на полета му се сториха като приятно затишие пред буря.

Някъде над Атлантическия океан, след вкусно и леко похапване, придружено с чаша вино, Лила се запъти към пилотската кабина. Аш не се съмняваше, че не след дълго ще научи житейската история на двамата пилоти. Нямаше да се изненада, ако й поверят за кратко управлението на самолета.

— Не след дълго ще управлява самолета — отбеляза Джули.

— Точно това си мислех и аз.

— Вече добре я познаваш. Тя свиква с теб.

— Наистина ли?

— Трудно й е да приема неща, които не е спечелила сама, да поеме протегната ръка, а още по-малко да разчита на друг човек. Но започва да свиква с теб. Като човек, който много я обича, това ме радва. Ще се усамотя за малко с книгата си.

Тя се надигна, за да се премести на по-предно място в салона, издърпа назад седалката и се сгуши удобно.

— Смятам да й предложа да се омъжи за мен. За втори път — каза Люк.

— Какво? — примигна Аш насреща му.

— Решихме този път да го даваме по-бавно. — Той погледна към Джули, от която се виждаше само пламтящата й червена коса. — Ако ми откаже, ако иска да изчакаме, ще го приема. Но рано или късно тя ще се омъжи за мен. Предпочитам да е по-скоро.

— Преди месец се кълнеше, че никога повече няма да се ожениш. И дори не беше пиян.

— Защото единствената жена за мен е Джули, а мислех, че съм изгорил всички мостове към нея. Или двамата ги изгорихме — уточни Люк. — Ще купя пръстен във Флоренция и ще я помоля да се омъжи за мен. Реших да го споделя с теб, тъй като пътуваме с определена цел и аз съм на твое разположение за всичко, за което имаш нужда. Просто някак си ще трябва да вмъкна своето предложение в графика. — Наля остатъка от шампанското в чашите им. — Пожелай ми късмет.

— Пожелавам ти го. Няма да те питам дали си сигурен, защото виждам, че си.

— Никога не съм бил по-сигурен. — Погледна към предната част на салона. — Не казвай нищо на Лила. Тя ще се опита да го запази в тайна, но приятелките си имат свои правила.

— Гроб съм. Ще разбиеш сърцето на Катрина.

— Сериозно? — засмя се Люк и поклати глава.

— Абсолютно сериозно. Благодаря ти, че смяташ да се жениш. Така тя ще спре да ми праща постоянно есемеси и да ме моли да те доведа в клуба, на яхтата или където й хрумне.

— Наистина ли? Та тя е на дванайсет.

— Тя е на двайсет и да, наистина го прави. Аз все те прикривах, човече, длъжник си ми.

— Можеш да ми станеш кум.

— Вече съм.

* * *

Аш се замисли за увереността и силата да продължиш напред, за приемането. Мислеше за брат си, който винаги се опитваше да гребе с пълни шепи от живота и никога не бе имал стабилна опора.

Беше задрямал, когато Лила най-после се върна и се изтегна до него. Когато се събуди в тъмната кабина и я усети сгушена до него, разбра, че това е всичко, което искаше.

Той винаги знаеше какво иска и бе намирал начини да го постигне. Но сега искаше само нея. За да спечели Лила, се нуждаеше от нещо повече от нейното приемане, но не беше напълно сигурен какво означаваше това „повече“. Как би могъл да го разбере, когато имаше толкова грижи? Събра ги смъртта. Те бяха продължили напред, но тя бе белязала началото. Смъртта и нейните последици определиха общата цел, която сега преследваха заедно. И двамата се нуждаеха от решителност, за да видят по-ясно пътя пред себе си.

Погледна часовника си и видя, че ще се приземят след час.

Приятното затишие пред буря беше към своя край.

* * *

Когато слязоха от самолета, ги посрещнаха италианското слънце и кола с млад, привлекателен шофьор на име Ланцо, който явно обичаше да флиртува с жените. С жизнерадостен тон и на отличен английски той ги приветства с „Добре дошли във Флоренция“ и се закле да бъде на тяхно разположение по всяко време на деня и нощта.

— Братовчед ми е собственик на уютно ресторантче, близо до хотела. Ще ви дам визитка. Ще ви обслужат прекрасно. Сестра ми работи в галерията „Уфици“ и може да ви уреди посещение. Ако желаете, само за вас.

— Голямо семейство ли имаш? — попита Лила.

— O, si[1]. Имам двама братя, две сестри и много, много братовчеди и братовчедки.

— И всички са във Флоренция?

— Повечето, а някои живеят наблизо. Имам братовчеди, които работят за семейство Бастоне. Когато кажете, ще ви заведа до вилата им. Те са много известна фамилия, а вилата им е много красива.

— Бил ли си там?

— Si, si. Бил съм, ъъъ… сервитьор на много важни приеми. Родителите ми са собственици на цветарница и понякога им доставям цветя.

— Значи си специалист по всичко?

— Scusi?[2]

— Работиш много професии. Имаш много умения.

Караше като луд, но тук всички го правеха. Лила го намираше за забавен и двамата разговаряха оживено през целия път от летището до хотела.

Тя обичаше този град. Тук светлината я караше да си представя слънчогледи, а въздухът бе пропит с изкуство. Флоренция се простираше под ясното синьо лятно небе, мотоциклети криволичеха из тесните улици, промушваха се между прекрасни стари сгради, обикаляха покрай колоритни площади.

А хората, помисли си младата жена, толкова много хора от толкова различни националности, пъстра и многолика тълпа, която се смесваше в кафенетата, магазините и великолепните прохладни църкви.

Покривите с червени керемиди сякаш пламтяха в августовската жега, а над всички се издигаше величественият купол на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Ярки цветя в кошници, сандъчета и големи гърнета блестяха като скъпоценни камъни върху окъпаните от слънцето стени.

Лила зърна сребристата лента на извитата като ленива змия река Арно и се запита дали щяха да имат време да се разходят покрай брега, да се изкачат на мостовете и да се насладят на цялата тази красота.

— Хотелът ви е страхотен — осведоми ги Ланцо. — Ще получите отлично обслужване.

— А някои твои братовчеди не работят ли там?

— Чичо ми е пиколо. Ще се погрижи за вас — смигна й Ланцо, когато спряха пред хотела.

Високите прозорци с дебели стъкла и рамки от тъмно дърво контрастираха с белите стени. В мига, в който Ланцо спря колата, един мъж в безупречен сив костюм излезе да ги посрещне.

Всичко остана някак си далеч от Лила — управителят, ръкостисканията, приветствията за добре дошли. Тя просто се потопи в атмосферата, наслаждаваше се на красивата улица с магазините и ресторантите, на шума от уличното движение, на усещането да си на ново и различно място.

Място, където — трябваше да го приеме — не тя ръководеше нещата. Разхождаше се из фоайето, докато Аш се оправяше с настаняването. Наоколо беше тихо и прохладно, имаше големи кожени кресла, красиви лампи и изобилие от цветя.

Джули дойде при нея и й подаде чаша.

— Искрящо розов пресен сок от грейпфрут. Прекрасен е. Всичко наред ли е? Много си тиха.

— Попивам атмосферата. Всичко е толкова красиво и някак си нереално. Наистина сме тук, четиримата.

— Тук сме и аз умирам за един душ. След като отмия прахта, смятам да посетя няколко галерии, за да ми е чиста съвестта и да оправдая командировката. Утре двете ще си откраднем малко време за пазаруване. Ще изглеждаме така, сякаш всеки ден ни канят на гости във вилата на богато и влиятелно флорентинско семейство.

— Явно си слушала.

— И съм толкова щастлива, че не се налагаше да водя разговор с нашия несъмнено очарователен шофьор, по когото вероятно въздишат толкова жени, колкото братовчеди има.

— Когато говореше, той ме гледаше право в очите, което малко ме притесни, защото шофираше. Но беше толкова… ммм — каза тя поради липса на подходяща дума.

В същия миг осъзна, че Аш правеше точно същото. Когато говореше с нея, когато я рисуваше, той я гледаше право в очите.

Качиха се с тесния асансьор и Лила беше доволна, че служителят, който ги съпровождаше, говореше главно с Аш. С елегантен, малко превзет жест той ги покани в стаите им, които се оказаха два свързани апартамента. Големи и просторни, в тях съвършено се съчетаваха изяществото на миналото и модерният лукс.

Тя си представи как пишеше на малкото писалище, поставено под ъгъл към прозорците, от които се виждаха покривите на къщите; закусваше на слънчевата тераса; седеше с книга в ръка върху кремавобелите възглавници на дивана или с Аш се прегръщаха върху огромното легло под позлатения таван.

Избра една златиста праскова от купата с плодове, вдъхвайки уханието й, докато разглеждаше банята с широка душкабина, дълбоко джакузи, облицована с черен мрамор с вплетени бели ивици.

Веднага си представи свещи, прозорци, озарени от светлините на Флоренция под нощното небе, огряно от луната, и двамата с Аш в горещата вода.

Трябваше да разопакова багажа и да се ориентира в обстановката. Винаги постъпваше така, когато пристигаше на ново място. Но вместо това продължи да се разхожда из апартамента, наслаждавайки се на уханието на прасковата; разтвори широко прозорците, за да нахлуе въздухът, светлината, ароматите на Флоренция.

Върна се в дневната, когато Аш влезе в апартамента.

— Отсядала съм на много впечатляващи места — сподели тя с него. — Но това се класира на първо място. Къде са Джули и Люк? Тук може да се изгубим един друг.

— В техния апартамент. Тя искаше да разопакова багажа и да се освежи. Освен това има списък на галериите, които иска да посети, да си създаде контакти.

— Добре.

— Забрави да се поинтересуваш за семейното положение на управителя на хотела, за политическата му ориентация и за любимите му спомени от миналото — подразни я той.

Лила не можа да се сдържи и се засмя.

— Знам, беше невъзпитано от моя страна, но бях потънала в моя малък свят. Чудесно е да съм отново във Флоренция. Трябва да ти призная, че никога досега не съм я възприемала по този начин. Но има и нещо много по-хубаво. А то е, че е прекрасно да съм тук с теб, независимо какво ни предстои. Че двамата сме тук, без да се налага да се озъртаме предпазливо през рамо. Всичко е някак си по-ярко и по-красиво.

— Когато всичко приключи, никога вече няма да се озъртаме. Можем пак да се върнем тук или да заминем някъде другаде, където пожелаеш.

Сърцето й за миг замря. Тя завъртя прасковата в ръцете си и го изгледа изпитателно.

— Това е сериозно обещание.

— Когато обещая нещо, винаги го спазвам.

— Сигурна съм, че ще го спазиш.

Тя остави прасковата, за да й се наслади по-късно, а сега искаше да се поглези с нещо друго.

— Би трябвало да бъда практична, да разопаковам, да подредя всичко, но всъщност искам един дълъг, дълъг горещ душ в онази разкошна баня. Толкова е… — Тя се обърна, пристъпи към банята, а после го изгледа през рамо. — Ще дойдеш ли?

Той повдигна вежди.

— Ще съм глупак, ако не дойда.

— А ти не си глупак. — Тя си събу обувките и продължи към банята.

— Изглеждаш прекалено свежа за жена, току-що прелетяла Атлантика.

— Дори и за жена, пътувала в икономична класа?

— Е, сега ме хвана на тясно.

Вътрешно Лила беше доволна, че не му остана длъжна, и каза:

— Аз дори и в икономична класа съм като жарсето. — Смъкна панделката, с която бе вързала косата си и я хвърли върху дългия, гладък плот.

— Ти си като щата Джърси[3].

— Жарсе като плата, а не като щата. Не изисквам грижи и лесно понасям пътуванията. — Реши да изпробва шампоана в кошничката върху шкафа, помириса го и го одобри. Погледна към Аш, усмихна се, смъкна блузата, панталоните и дантеленото горнище, което заместваше сутиена. — И мога да издържа на яко натоварване, преди да покажа признаци на умора.

Лила взе шампоана, душ гела, пристъпи към душа и добави:

— Коприната е великолепна материя, но жарсето издържа повече.

— Да, разбрах.

Той я наблюдаваше, докато се събличаше, любуваше се на начина, по който повдигаше лице към душа, оставяйки водата да се стича по косата й, докато не стана лъскава като тюленова кожа.

Когато Аш застана зад нея, тя се извърна и ръцете й се сключиха зад врата му.

— Това е третото място, където се любих с теб.

— Да не би да съм бил в кома, че не си спомням?

— Само във въображението ми, но беше превъзходно.

— А кои са другите две места?

— Довери ми се. — Повдигна се на пръсти, за да го целуне. — Ще разбереш.

Той долови уханието на праскови, докато тя го галеше по бузата, докато притискаше мокрото си и топло тяло към неговото.

Аш си спомни за циганката, предизвикваща мъжа да я обладае, и за кралицата на феите, току-що пробудила се, лениво отпусната и задоволена.

Замисли се за Лила, толкова непосредствена, толкова свежа и криеща малки тайни, много повече тайни, отколкото показваше.

Парата се издигаше от топлата вода, а ръцете й го галеха предизвикателно и подканващо.

Желанието караше кръвта му да закипи. Сега, когато я усещаше до себе си, то се надигаше като мощна вълна, сгъстяваше се като парата, стелеща се около тях като влагата и горещината.

Подигна я съвсем леко, задържа я като балерина, балансираща на палци, завладя устните й, обсипа с целувки шията й, а тя зарови пръсти в косата му, за да запази равновесие. Тя бе отприщила нещо у него, усещаше го по бесните удари на сърцето му, по трескавото препускане на ръцете му по тялото й.

Тръпнеща и възбудена, Лила му се отдаде без задръжки.

Да вземе, просто да вземе, за това крещяха цялата страст, похот и ненаситният глад за плътска наслада. Пулсиращи тела, опипващи ръце, тръпчив вкус на удоволствие, докато езиците им се търсеха. Задъхан и нетърпелив, той сграбчи бедрата й и я повдигна още малко.

Проникна в нея така свирепо и отчаяно, че тя изкрещя и от болка, и от удоволствие.

Да бъде желана до лудост и да откликва със същата жар беше по-голямо щастие, отколкото някога си бе представяла, че е възможно. Вкопчи се в него, дъхът й секна от ритмичните движения на телата им.

Пое го целия, обгърна го отвсякъде, облада го и позволи да бъде обладана.

И накрая екстазът я накара да извика и да се подчини напълно на повика на кръвта и плътта.

Остана плътно притисната към него, щеше да се свлече върху плочките под душа, ако той не я държеше здраво в прегръдката си.

Забрави къде се намират, едва си спомняше кои са, понесена от бесния галоп на сърцето си, чиито удари отекваха в ушите й.

Той би я отнесъл до леглото, ако имаше повече сили. Вместо това остана притиснат до нея под струящата вода. Бяха стигнали до края едновременно.

Когато най-после дишането му се успокои, Аш отпусна лице върху главата й.

— Достатъчно горещо ли беше?

— Определено.

— Но не особено дълго.

— Понякога трябва да се бърза.

— А понякога не. — Той се облегна на стената и отвори шампоана.

Наблюдаваше лицето й, докато изливаше шампоан в дланта си, плъзгаше пръсти по косата й и ги прокарваше през нея. После я обърна, вдигна косата й нагоре и зарови пръсти в нея.

Кожата й настръхна от новата тръпка.

— Господи, можеш да се прехранваш с това умение.

— Всеки се нуждае от резервна професия.

Този път беше дълго.

* * *

Аш се събуди сред притихналия мрак и протегна ръка към нея. Осъзна, че това вече му ставаше навик. Недоволен, че не я напипа, той се обърна по гръб.

Провери колко бе часът. Вече бе сутрин. Щеше да е щастлив да остане в леглото, ако и тя беше тук, и да заспи отново или да се сгуши до нея.

Но тъй като беше сам, стана, дръпна завесите и остави лъчите на италианското слънце да го залеят.

Беше рисувал много подобни картини — формите, окъпани в слънчеви лъчи багри, натюрела. Красиво, но твърде банално поне за него.

Но ако се добавеше жена, възседнала крилат кон, с развети коси и меч в ръка, всичко се променяше. Армия от жени с кожени брони и блестящи оръжия, летящи над древния град. Накъде отиваха, към коя битка?

Можеше да нарисува картината и да намери отговора.

Излезе от спалнята и установи, че просторният хол бе празен също като леглото. Долови уханието на кафе и пое по следата. Откри Лила във втората, по-малка спалня да седи пред лаптопа, зад малкото резбовано писалище.

— Работиш ли?

Тя подскочи като заек и се засмя.

— Господи! Следващият път трябва да вдигнеш малко шум, ако не искаш да викаш бърза помощ. Добро утро.

— Добре. Това кафе ли е?

— Поръчах да ми донесат — надявам се, че е добро.

— Повече от добро.

— Вероятно не е горещо. Отдавна се събудих.

— Защо?

— Предполагам, че заради биологичния часовник. После погледнах през прозореца и съвсем се разсъних. Кой може да спи сред всичко това? Е, очевидно Люк и Джули могат, защото никой от тях не се е раздвижил.

Аш отпи от кафето — тя беше права, не беше горещо. Но засега щеше да свърши работа.

— Беше хубаво, че излязохме снощи. Разходката, спагетите, последната чаша вино на терасата. Двамата се чувстват добре заедно.

Той се ухили и си помисли за изненадата на Люк.

— Искаш ли да закусим, или предпочиташ малко да поработиш? И без това смятам да поръчам кафе.

— Бих могла да хапна. Засега приключих с работата. Свърших книгата.

— Какво? Завършила си я? Това е страхотно!

— Не бих казала „завършила“, защото трябва да я изчета отново, да я доизгладя тук-там, но в основни линии е готова. Дописах книгата си във Флоренция. Първата си книга завърших в Синсинати. Не беше чак толкова прекрасно място.

— Трябва да празнуваме.

— Аз съм във Флоренция. Това само по себе си е празник.

Независимо от съпротивата й той поръча шампанско и кана портокалов сок. Тя не можа да оспори избора му — особено когато се появи Джули със сънени очи и промърмори:

— Ммм.

Толкова беше хубаво, помисли си Лила, че можеше да сподели празничната закуска с приятелите си. За първата книга беше сама в Синсинати, а за втората — сама в Лондон.

— Невероятно е. — Тя подаде панерчето с кроасани на Люк. — Никога не съм била в Италия с приятели. Толкова е хубаво.

— Един от тези приятели смята да те замъкне по магазините след… да кажем час — реши Джули. — След това искам да разгледам творбите на някои улични художници и да видя дали мога да направя някого богат и известен. После можем да се срещнем тук или където искаш — обърна се тя към Люк.

— Ние ще се помотаем като безгрижни туристи. — Той хвърли многозначителен поглед към Аш. — Наемам Аш за личен екскурзовод. Днес е свободен ден, става ли?

— Да.

Един ден, каза си Аш. Можеха да си позволят един ден. Утре щяха да задават въпроси, да ровят, да се съсредоточат отново върху задачата си. Но заслужаваха един ден на удоволствие и разтуха. И щом приятелят му искаше да го посвети на търсенето на годежен пръстен, за да надене отново брачния хомот, той щеше да му помогне.

— Искате ли да се видим около четири? — предложи Аш. — Ще пийнем по нещо и ще решим какво ще прави след това, става ли?

— Къде?

— Знам едно място. Ще ви пратя есемес.

Три часа по-късно Лила се взираше с празен поглед във впечатляващата купчина — истинско пиршество на обувките. Високи токчета, равни подметки, сандали във всички възможни цветове и нюанси. Миризмата на кожа омайваше сетивата й.

— Не мога повече. Трябва да спра.

— Не, не трябва — отсече Джули с нетърпящ възражение тон, докато оглеждаше елегантни официални обувки с безумно висока подметка в електриковосиньо и блестящи сребристи токчета. — Мога да си купя супер тоалет към тези. Какво мислиш? Истинско бижу!

— Дори не мога да ги видя. Цялото това море от обувки ме ослепи.

— Ще ги взема, както и жълтите сандали — приличат на нарциси. Както и сандалите с равна подметка и преплетени каишки. Веднага.

Тя седна отново и вдигна единия от червените сандали, който Лила бе пробвала, преди окончателно да ослепее от това изобилие.

— Тези са точно за теб.

— Не са ми нужни. Нямам нужда от всичко това. Джули, вече имам две торби с покупки! Купих си кожено яке. Къде ми беше умът?

— Ти си във Флоренция и къде другаде можеш да си купиш кожени дрехи? Якето ти стои страхотно. А и току-що завърши третата си книга.

— В основни линии.

— Ще си вземеш тези сандали. — Джули ги размаха съблазнително пред лицето на приятелката си. — Ако не ги купиш, аз ще ти ги подаря.

— Не, няма да го направиш.

— Не можеш да ми попречиш. Червените обувки са класика, забавно е да ги носиш, а тези са толкова елегантни и качествени, че все едно си купуваш железни обувки. Ще ги носиш с години.

— Вярно е — съгласи се Лила и усещаше, че щеше да отстъпи. — Знаех си, че не биваше да пазаруваме заедно. Къде ще сложа всичко това? Купих си бяла рокля и онова малко бяло сако, а няма нищо по-непрактично от белите дрехи.

— И двете ти стоят великолепно, а роклята ще е идеална за утре. Заедно с тези. — Тя вдигна друга обувка — сандали с каишки и високи токчета, с цвят на пролетни листа.

Лила закри лицето си с ръце, после надникна през пръстите.

— Толкова са красиви.

— Една жена, която не си купува обувки, докато е на пътешествие във Флоренция, не е истинска жена.

— Хей!

— Освен това можеш да оставиш всичко в апартамента ми, знаеш го. Всъщност сериозно се замислям дали да не си потърся по-голям.

— Какво? Защо?

— Наистина смятам, че се нуждаем от повече място, след като помоля Люк да се ожени за мен.

— По дяволите! — Слисана, Лила се изправи, отвори широко уста, после отново се свлече на стола. — Сериозно ли говориш?

— Тази сутрин се събудих, погледнах го и разбрах, че искам точно това. — Със замечтана усмивка Джули притисна длан към сърцето си. — Той е това, което винаги съм искала. Искам го в леглото си всяка сутрин. И искам да го очаквам там всяка вечер. Затова ще му предложа да се ожени за мен. Дори не се притеснявам, защото ако откаже, ще го блъсна под някоя кола.

— Няма да откаже, Джули. — Лила протегна ръце и силно прегърна приятелката си. — Това е прекрасно. Трябва да ми позволиш да ти помогна за организацията на сватбата. Знаеш колко съм добра в подготовката.

— Знам и ще те оставя да се заемеш с това. Този път искам сватба и може би дори ще се облека в бяло.

— Бялото е задължително — реши Лила. — Абсолютно.

— Тогава ще съм в бяло. Абсолютно. Не е нужно да бъде голяма и шумна сватба, но трябва да е истинска.

— Цветя, музика и разплакани гости.

— Този път ще има всичко това. Никакви бягства и тайни венчавки пред мирови съдия. Ще застана до него пред семейството и приятелите си, а моята най-добра приятелка ще бъде главна шаферка, и ще му се врека във вечна любов. Но този път ще изпълня брачната си клетва.

— Толкова се радвам за теб.

— Още не съм го попитала, но предполагам, че отношенията ни клонят натам, както твоята книга. — Със светнало лице тя се наведе и звучно целуна Лила по бузата. — Купуваме тези обувки.

— Купуваме тези обувки.

Сега вече имаше три торби, помисли си Лила, когато излязоха от магазина. Повтаряше си, че бе купила само практични неща, за да подмени дрехите, които бе изхвърлила от гардероба си.

Най-безсрамно се самозалъгваше, призна си тя, но пък се чувстваше толкова добре.

— Как смяташ да му предложиш? — попита Лила. — Кога? Къде? Трябва да знам всички подробности, преди да се срещнем с тях.

— Довечера. Не искам да чакам.

— На терасата, по залез-слънце. — Лила трябваше само да затвори очи, за да си го представи. — Залез във Флоренция. Повярвай ми, мога да ти кажа как ще стане.

— Залез. — Сега Джули въздъхна. — Звучи съвършено.

— И така ще бъде. Ще се постарая двамата с Аш да не ви пречим. Ще пийнете вино, ти ще облечеш нещо фантастично, а когато слънцето започне да се спуска към хоризонта и небето над града да се багри в златно и червено, ще му предложиш. След това веднага ще дойдете да ни кажете, защото трябва да вдигнем тост за вас. И накрая ще отидем в кръчмата на братовчеда на Ланцо, за да го отпразнуваме.

— Може да не е веднага.

— Най-малкото, което можеш да направиш, след като ме застави да купя три торби с дрехи, е да отложиш секса за след като полеем годежа.

— Права си. Беше егоистично от моя страна. Защо да не…

Лила сграбчи ръката й.

— Джули, погледни!

— Какво? Къде?

— Ето там, отпред. Тъкмо завива надолу по… Хайде.

Стиснала ръката на Джули, Лила се затича.

— Какво? Какво? Какво? — повтаряше Джули.

— Това е онази жена, САД — Джей Мадок. Така мисля.

— Лила, това е невъзможно. По-бавно.

Но Лила хукна по калдъръма, зави зад ъгъла и само за миг мярна един силует.

— Тя е. Вземи това. — Тикна торбите в ръцете на Джули. — Тръгвам след нея.

— Не, не тръгваш. — Джули използва високия си ръст, за да препречи пътя й. — Първо, това не е тя, защото как би могла да се озове тук? И, второ, ако е тя, няма да тръгваш сама след нея.

— Просто искам да съм сигурна и да видя къде отива. Тръгвам. — Макар и по-ниска, Лила беше по-гъвкава. Изхлузи се ловко и заобиколи Джули.

— О, за бога. — Натоварена с половин дузина торби, Джули забърза след нея, като пътьом изрови телефона от чантата си.

— Люк, по петите съм на Лила, която си мисли, че преследва убиец. Онази жена. Тя е много по-бърза от мен, а освен това не знам къде се намирам. Къде съм ли? Тя бяга през един площад, доста голям. Наоколо е пълно с туристи. На площада има… онзи фонтан… с Нептун. Люк, всеки миг мога да я изгубя от поглед. Тя тича твърде бързо. Пиаца дел Синьория! Виждам статуята на Бандинели „Херкулес и Какус“. Побързай.

Джули затича с всички сили покрай фонтана, но Лила имаше твърде голяма преднина.

Бележки

[1] Да (ит.). — Б.пр.

[2] Извинете (ит.). — Б.пр.

[3] Игра на думи, щатът Ню Джърси (New Jersey) се пише и чете както жарсе (jersey). — Б.пр.