Нора Робъртс
Колекционерът (30)

27.

Аш помоли Файн и Уотърстоун да дойдат в жилището му, което беше ход с определена цел. Ако Васин все още наблюдаваше дома му, твърдението, че от полицията не го оставяха на мира, щеше има повече тежест.

Беше им благодарен за вниманието, с което изслушаха какво бе предприел и възнамеряваше да направи, както и записа на Лила от телефонното обаждане на Джей Мадок.

— Направих копие. — Лила подаде на Уотърстоун флашката, която бе опаковала и надписала. — Не знам дали ще ви бъде от полза, но си помислих, че не е зле да имате копие. За документацията по делото. Предполагам, че е законно да се запише телефонен разговор, след като аз съм единият от участниците, нали? Проверих го.

Той взе пакетчето и го пъхна в джоба на спортното си сако.

— Бих казал, че в случая си чиста.

Файн се наведе напред и удостои Аш със студен и пронизващ полицейски поглед.

— Николай Васин е заподозрян в международни престъпления, включително поръчково убийство — каза тя.

— Това ми е известно, след като брат ми беше една от жертвите му.

— Неговият наемен убиец е осъществил личен контакт с вас. Два пъти — обърна се към Файн Лила. — Сега нещата са лични.

— Знам. Това е съвсем ясно. Хм. На мандарински biao zi означава „кучка“, което е доста меко казано. Това bi означава… — потръпна, защото не й беше приятно да го изрича на глас — путка. Това наистина е грозно и аз смятам, че е повече от лично.

— Въпреки това вие двамата възнамерявате да участвате в някакъв заговор с Васин — намеси се Уотърстоун.

— Възнамеряваме да се срещнем — поправи го Аш. — Имаме голям шанс да осъществим подобна среща, докато при вас е нулев.

— И какво си мислите, че ще постигнете, ако не заповяда на часа да ви убият? Смятате, че той с лека ръка ще ви предаде Мадок? Просто ей така ще се откаже от такава ценна придобивка?

— Познавам психиката на мъжете, които притежават богатство и власт — отвърна Аш спокойно. — Баща ми е един от тях. Един мъж с положението на Васин винаги може да си купи друга подобна придобивка и за някои тъкмо това е смисълът на богатството и властта. Той иска яйцето, нещо, което аз имам, ние имаме — поправи се той. — Сделката е много добра, а той е бизнесмен. Ще го разбере.

— Наистина ли вярвате, че той ще се съгласи на размяната?

— Това е бизнес. А моите условия няма да му струват нито цент. Никой служител не е незаменим, а още повече, когато залогът е яйце на Фаберже. Джей Мадок няма шанс.

— Вие не сте полицаи. — Файн започна да изрежда минусите. — Не сте обучени. Нямате опит. Дори не можем да ви сложим микрофони, защото ще ви проверят най-щателно.

Уотърстоун се почеса по бузата.

— Това би могло да се уреди.

Файн се втренчи в колегата си.

— Какви, по дяволите, ги плещиш, Хари?

— Не казвам, че техният план ми се нрави особено, но ние не можем да го доближим. А тези двамата може би ще успеят. Те не са полицаи и няма да бъдат с микрофони. Ако питаш мен, за него те са две пиленца, които лесно ще оскубе.

— Защото те са точно това — каза Файн.

— Но пиленцата имат златно яйце. Въпросът е доколко силно Васин желае яйцето — отвърна Аш.

— Четирима души са мъртви, включително един търговец на антики във Флоренция — напомни Лила, — което означава, че го желае много силно. Виждате ли как тя ме преследва? Тя е искала да ми докаже нещо. Работата й по случая не е сред най-брилянтните. Струва ми се, че ще е добра сделка Васин да я замени срещу яйцето.

— Може би е сделка — съгласи се Файн, — докато не се вземе под внимание какво знае Мадок за него, какво би могла да ни каже.

— Но ние не я предаваме във вашите ръце — напомни й Лила. — Поне така ще кажем на него.

— И защо той ще повярва, че някой, който никога не е убивал, ще го направи, както и че сте готови да го сторите?

— Ще повярва. Първо, защото нашето предложение ще му даде това, което той иска, и второ, защото, когато реши, Аш може да бъде много убедителен. А аз? — Тя сви рамене. — Аз само съм видяла нещо през прозореца. Аз просто искам това да свърши. В случая съм уловила една наистина тлъста риба, Аштън Арчър. Искам да започна да се наслаждавам на улова си, без да ме е страх, че някой иска да ме убие.

Аш повдигна вежди.

— Тлъста риба?

— Така те нарече Джей и аз мога да играя на тази струна. Ти си богат, от влиятелна фамилия, известен художник. Голям улов за една дъщеря на военен, която живее по чуждите къщи и единственото, с което можеше да се похвали, е един роман за тийнейджъри със скромен успех. Помисли си само как би се отразила една женитба с Аштън Арчър на писателската ми кариера. Много готино.

Той й се ухили.

— Явно доста си мислила.

— Опитвам се да мисля като бизнесмен и безмилостна убийца. Освен това всичко е истина, фактите го доказват. Просто не включват чувства. А тя няма такива. Той също не може да има, в противен случай нямаше да й плаща, за да убива хора. Ако си лишен от чувства, не можеш да ги разбереш, нали? Ти ще можеш да отмъстиш, аз получавам своята тлъста риба, а Васин — яйцето.

— И после какво? — попита Файн. — Ако не сте мъртви пет минути след срещата с него, ако стигнете до сделка и той каже: „Дадено, да сключим сделка“, тогава какво?

— Тогава ще се договорим кога и къде ще направим размяната, или по-точно нашите представители ще я направят — уточни Аш, защото не желаеше Лила да участва в тази част от плана. — И от тук нататък вие поемате нещата. Ние само ще осъществим контакт, ще сключим сделката. Ако Васин се съгласи, означава, че участва в планирано убийство. Освен това ние ще свидетелстваме. А яйцето ще отиде в музей, където му е мястото.

— А ако той не се съгласи? Ако ви каже: „Дай ми яйцето или приятелката ти ще бъде изнасилена, измъчвана и убита?“.

— Както вече ви казах, той ще знае, че ако някой от нас пострада, откриването на яйцето ще бъде оповестено публично и ще бъде недостижимо за него. Освен ако не го открадне от „Метрополитен“, което не е изключено — добави Аш, преди Файн да заговори. — Но досега той не се е опитал да се добере до някое от другите императорски яйца чрез кражби от музеи или от частни колекции.

— Поне ние не знаем за такива случаи.

— Добре, това е важно обстоятелство. Но ще е много по-лесно, чисто и бързо да се сключи сделка.

— Той може да заплаши семейството ви, както е заплашил това на Бастоне.

— Би могъл, но по време на срещата с него семейството ми ще бъде на сигурно място в имението. Пак ще повторя, аз сключвам с него ясна сделка, при която той, без нищо да плаща, получава това, което иска. Просто заменя една придобивка, която не си е изплатила цената.

— Може и да се получи — рече замислено Уотърстоун. — И преди сме използвали цивилни.

— Но снабдени с микрофони и донякъде защитени.

— Може би ще измислим нещо. Ще поговорим с момчетата от техническия отдел и ще видим с какво разполагат. Ще проверим и какво могат да ни предложат федералните.

— Ние ще се срещнем с него — каза Аш — с или без вас. Предпочитаме да е с вас.

— Вие му поднасяте на тепсия двама заложници — възрази Файн. — Ако смятате да изпълните този план, отивате само вие, Арчър, а тя остава.

— Искрено ви пожелавам да успеете да я убедите — промърмори Аш.

— Отиваме и двамата. — Лила посрещна погледа на Файн със същата твърда непоколебимост, с която гледаше и детективът. — Това не подлежи на обсъждане. Освен това, ако отиде само единият от нас, е много вероятно той да бъде задържан като заложник, а другият да бъде принуден да предаде яйцето. Какво ще правя, ако моята тлъста риба бъде изкормена?

— Измисли друга метафора — посъветва я Аш.

— Не е много сигурно, че той ще се съгласи за срещата — каза Файн. — Той е известен с това, че върши всичко от разстояние. В най-добрия случай може да разговаряте с някой от адвокатите или помощниците му.

— Моите условия са твърди. Ще се срещнем с него или няма да има преговори. — Погледна телефона си, който сигнализираше, че някой го търси. — Това е адвокатът ми, така че може би сега ще разберем отговора. Дайте ми минута.

Стана и отиде да говори в другия край на дневната.

— Опитайте се да го разубедите. — Файн отново насочи онзи студен поглед към Лила.

— Не бих могла, а и сега не мога дори да опитвам. Това е шанс да се сложи край на този ужас. Ако Аш не получи справедливост за брат си и вуйчо си, ще се чувства отговорен за случилото се с тях до края на живота си.

— Не мисля, че двамата разбирате какъв риск поемате.

— Детектив Файн, аз имам чувството, че рискувам всеки път, когато изляза през вратата. Вие колко дълго бихте издържали така? Онази жена ни иска мъртви, независимо от желанието на шефа й. Аз го видях, почувствах го. Ние искаме да имаме шанса да изживеем спокойно живота си. Това си заслужава риска.

— Утре. — Аш се върна и остави телефона върху масата. — В два часа, в имението му в Лонг Айланд.

— Следващият вариант е Люксембург — каза Лила и Аш й се усмихна.

— По-малко от двайсет и четири часа? — Уотърстоун поклати глава. — Времето е дяволски малко.

— Мисля, че бързането е част от плана и заради това се съгласих. Трябва да му кажа, че искам всичко да приключи, и то веднага.

— Той мисли, че ще му поискаш милиони — каза Лила. — Предложението ще го изненада. И заинтригува.

Аш клекна до стола й.

— Иди в имението. Позволи ми сам да се справя.

Тя обхвана лицето му с длани.

— Не.

— По-късно ще спорите за това — посъветва ги Уотърстоун. — Сега ще обсъдим какво ще направите, какво няма да направите и ако се стигне до сделка, къде и кога ще стане размяната. — Погледна към Файн. — По-добре се обади на шефа да проверим дали има начин да сложим поне един микрофон и как ще стане приемането на сигнала.

— Това не ми харесва — изправи се Файн. — Харесвам и двама ви и дяволски ми се иска да не беше така. — Извади телефона си и се отдалечи, за да се обади на лейтенанта.

Щом останаха сами, Лила въздъхна дълбоко и раздразнено.

— Господи, мозъкът ми прегря. Пропусквателни пунктове, проверки, кодове и процедури. Ще отида да нанеса следващия слой боя в банята. Физическата работа помага на прегрелия мозък, а и скоро техниците от ФБР да цъфнат тук. Ще сме нещо като агенти под прикритие на ФБР. Наистина ще напиша книга за всичко това. Ако не го направя, някой друг ще ме изпревари, а аз няма да го позволя — каза Лила и стана. — Какво ще кажеш, ако по-късно поръчаме пица? Тя е храна, която не изисква мислене.

— Лила, обичам те — простичко отвърна Аш.

Тя спря, погледна го и усети вече познатото пърхане и присвиване на сърцето си.

— Не използвай това, за да ме убедиш да не участвам. Няма да проявявам твърдоглавие, нито ще размахвам феминистко знаме, въпреки че бих могла. Фактът, че ще дойда с теб и че имам нужда да го направя, би трябвало да е достатъчно доказателство, че имам чувства към теб.

— Какво изпитваш към мен?

— Все още си го изяснявам, но съм сигурна, че за никой друг не бих го направила. За никой друг. Спомняш ли онази сцена от „Завръщането на джедаите“?

— Какво?

Тя затвори очи.

— Моля те, не ми казвай, че не си гледал филма. Всичко ще пропадне, ако не си гледал „Междузвездни войни“.

— Разбира се, че съм гледал филма.

— Благодаря ти, Господи — промърмори тя и отново отвори очи. — Припомни си сцената — продължи тя — на зелената луна Ендор. Преследвачите са пленили принцеса Лея и Хан Соло. Положението изглежда безнадеждно. Той свежда поглед и тя му показва оръжието си. После вдига очи към нея и й признава, че я обича. Тя се усмихва и казва само: „Знам го“. Да, добре де, тя го казва преди това в „Империята отвръща на удара“, преди Джаба да замрази Соло в карбонит, но ако вземем именно тази сцена от Ендор, се вижда, че те са заедно и ще спечелят или ще загубят.

— Колко пъти си гледала филма?

— Това няма значение — отвърна тя сърдито.

— Прекалено много. Значи ти си принцеса Лея, а аз — Хан Соло.

— Само за илюстрация. Той я обича. Тя го знае. И тя го обича. Това ги прави по-смели. Това ги прави по-силни. Чувствам се по-силна, като знам, че ме обичаш. Никога не съм очаквала, че ще ми се случи. Опитвам се да свикна с мисълта, точно както ти поиска.

Тя плъзна ръце около него и леко се олюля.

— Когато ти го кажа, ти ще знаеш, че съм искрена, че чувствата ми са истински дори да сме заобиколени от преследвачите на зелената луна Ендор и да сме въоръжени само с един бластер.

— Не мога да си обясня защо, но смятам, че това е най-трогателното нещо, което някой някога ми е казвал.

— Фактът, че го смяташ за трогателно… опитвам се да свикна с мисълта, че ме разбираш, че ме обичаш.

— Бих предпочел да бъда Хан Соло, а не тлъста риба.

Тя се засмя и отметна глава назад, за да го погледне.

— Аз пък по-скоро бих искала да съм принцеса Лея, отколкото някоя, която търси кого да улови на въдицата си. И така отивам да се заема с мазилката на банята, после ще работя с ФБР, а след това ще ям пица. В момента животът ни е много интересен, Аш, и искаме поне частта с ФБР и историята с Васин да приключат по-скоро. Но аз твърдо вярвам, че когато искрено желаеш нещо, ще го постигнеш. И — тя стисна ръката му и се отдръпна — всичко ще бъде наред. Точно както стана с Лея и Хан.

— Ти не можеш да… Отново искам да те попитам, какво беше оръжието й?

— Виждам, че ти трябва вечерен маратон с „Междузвездни войни“. Беше бластер.

— Но ти нямаш бластер.

— Имам обаче нещо друго. Притежавам добри инстинкти и си имам своя Хан Соло.

Той не възрази, защото част от него знаеше, че тя бе права. Заедно щяха да бъдат по-силни. Замислен за нея, той се качи в ателието си, за да довърши портрета й.

* * *

Лила реши на следващата сутрин да намине към галерията. Аш настояваше да я придружи, но после се отказа, за да останат тя и Джули насаме в офиса.

— Ще ми кажеш нещо, което не искам да чуя — каза Джули.

— Вероятно. Аш отиде до пекарната, за да говори с Люк. На този свят ти си най-близката ми приятелка, затова имам нужда да споделя и да те помоля за нещо. Ще се срещнем с Васин. Днес.

— Днес? Но това е толкова скоро. — Разтревожена, Джули сграбчи ръцете на Лила. — Не си готова. Не можеш…

— Всичко е уредено. Остави ме да ти обясня.

Разказа на Джули за намеренията им и за възможностите за провал.

— Лила, иска ми се да не правиш това. В същото време искам да заминеш с Аш където и да е, дори да означава, че няма да те видя никога повече. Знам, че няма да те разубедя. Познавам те и знам, че няма да го оставиш да отиде сам, но ми се иска да можеше да го направиш.

— Мислих за това. Цяла нощ, отново и отново превъртах всичко в главата си. Опитвах да открия начин как да му помогна. Тогава осъзнах, че вече не става дума само за секс, забавление и привличане. Предполагам, че никога не е било само това. Ала където и да отидем, винаги ще бъде нещо като домашен арест. Никога няма да се чувстваме сигурни и в безопасност.

— Но все пак ще сте по-сигурни, повече защитени.

— Не мисля така. Започнах да си представям „какво би било, ако“. Ами ако, след като Джей Мадок не ни открие, насочи омразата си към нашите семейства? Тя може да намери родителите ми, Джули, и да ги нарани. Би могла да нарани теб. Не бих могла да живея с тежестта на всички тези „ако“.

— Знам, че не можеш, но ми се иска да можеше.

— Работим заедно с полицията и ФБР. Ще ни дадат миниатюрни записващи устройства. Най-важното е, че Аш му предлага точно това, което той иска. Васин няма причина да ни нарани. От нас се иска единствено да го убедим да сключи сделката. След това ще си тръгнем, а полицията ще се заеме с останалото.

— Не вярваш, че всичко ще е толкова просто. Не е нещо като приключение.

— Не е приключение, а необходим и добре премислен ход. Не знам какво ще стане, но рискът си струва, Джули, струва си да имаме отново нормален живот. Струва си, защото не желая отново да ми се вие свят посред нощ от страх и притеснение, защото започнах да разбирам какво чувствам към Аш. Какво мога да му дам, какво мога да приема.

— Обичаш ли го?

— Той мисли, че го обичам.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— Мисля, че го обичам. Боже. — Лила разтри с кокалчетата на пръстите си гръдния си кош. — Голямо мислене му ударих. Но ще знам какво влага в това всеки един от нас, когато тази история приключи. Тогава ще ти помогна да организираш сватбата си с твоя бивш и бъдещ съпруг. Ще имам ясна представа за собствения си живот. Ще довърша книгата си напълно, а не само в общи линии.

— По кое време днес?

— Ще се срещнем с Васин в два. Джули, вярвам, че ще отидем там, ще сключим сделката и ще си тръгнем точно както ти обясних. Но ако нещо се обърка, съм написала писмо до родителите си. Оставила съм го в пътническия ми несесер, в най-горното дясно чекмедже на скрина на Аш. Искам да им го предадеш.

— Дори не си го помисляй. — Тя сграбчи ръката на Лила и я стисна толкова силно, че я заболя. — Недей.

— Не го вярвам, но трябва да съм го предвидила. През последните години пропуснах доста неща с родителите си. А тези последни седмици с Аш ме накараха да се замисля и да го осъзная. Искам те да знаят, че ги обичам. Вярвам, че всичко ще свърши благополучно, ще си взема една седмица отпуск и ще попитам Аш дали иска да го запозная с тях. За мен това е гигантска стъпка. Вярвам, че ще я направя. Вярвам, че искам да я направя. Ако нещо се случи, искам те да го знаят.

— Няма да има „ако нещо се случи“. — С плувнали в сълзи очи Джули стисна решително устните си. — Но, да, обещавам, ще направя каквото поискаш.

— Благодаря. Това свали голям товар от плещите ми. Другото, което искам да те помоля, се отнася за книгата ми. Имам нужда от още няколко седмици, за да я доизгладя, но ако нещо се случи… — Извади флашката от джоба си. — Направила съм копие, за да го занесеш на редактора ми.

— Господи, Лила!

— Ти си единствената, която мога да помоля за това или бих помолила. Трябва да съм сигурна, че ще изпълниш тези две мои молби. Сега просто ще забравя за тях и ще вярвам, че никога няма да се наложи да ги изпълниш.

Джули притисна за миг ръце към очите си, опитвайки се да се овладее.

— Можеш да разчиташ на мен. Няма да се наложи, но можеш да разчиташ на мен.

— Това е всичко, от което имам нужда. Нека утре излезем на вечеря, за да празнуваме, ние четиримата. Мисля, че тази вечер ще е малко претоварена.

Джули кимна бързо и измъкна една книжна кърпичка от кутията върху бюрото си.

— Това вече е хубава тема на разговор.

— В италианския ресторант, където четиримата ходихме за пръв път. Мисля, че може да го наречем „нашето място“.

— Ще направя резервации. Ще се срещнем там. Седем и половина?

— Идеално. — Лила пристъпи към приятелката си и я прегърна. — Ще се видим утре вечер… ще ти се обадя довечера. Обещавам.

А ако нямаше възможност да го направи, беше оставила писмо до Джули в същото чекмедже, където беше писмото до родителите й.