Дейвид Хосп
Зодия убиец (47)

Четирийсет и шеста глава

В седем и петнайсет същата сутрин Скот Фин и Том Козловски слязоха от малкия кабриолет, паркиран пред къщата на Бюканън на Луисбърг Скуеър. Спряха се за миг и огледаха внушителното имение, преди да се приближат. Вървяха бавно, все едно че искаха да отложат неизбежното. През цялото време ги наблюдаваше мъж в костюм и с черни очила, застанал на стълбите пред външната врата. Спряха се две стъпала преди площадката. Позицията беше тактически неизгодна. Фин със задоволство отбеляза за себе си, че бодигардът на пост не беше от онези, с които вече бяха имали нещастието да се срещнат. Разговорът можеше да мине и гладко.

— Трябва да се срещнем със сенатор Бюканън — каза.

Мъжът поклати глава.

— Той нареди да не го безпокоят тази сутрин. Отложи всичките си ангажименти и срещи.

— Ние нямаме точен час — намеси се Козловски. — А значи нас не ни е отменял.

— Съжалявам, сър — каза гардът. — Не мога да ви помогна. — Беше млад и изнервен. Вероятно беше кандидатствал в полицейската академия и се беше провалил на теста. Говореше с маниера на човек, който иска да е полицай, но без онази увереност, която идва със службата в органите на реда.

— Той ще иска да говори с нас — каза Фин. — И много ще се ядоса, ако не го повикате. Кажете му, че е дошъл Скот Фин и иска да говори за сделката, която сенаторът му е предложил онзи ден.

— Не мога, сър — отвърна младият мъж, макар неуверено. — Сенаторът даде изрични заповеди да не бъде обезпокояван.

— Лично ли говорихте с него? — попита Козловски.

Бодигардът бавно поклати глава.

— Аз дойдох преди петнайсет минути. Обадил се е в пет и трийсет и е казал на колегата, който беше на смяна преди мен. Изглежда е бил буден през нощта.

— Сигурно се е развълнувал от вчерашния разговор с теб — каза Козловски на Фин, после отново се обърна към охраната: — Вероятно се досещате, че имаме да обсъждаме с него доста важни неща. Защо просто не му звъннете и не му кажете, че сме тук?

Пазачът се поколеба. Отново се притесни.

— Не мога. — Не прозвуча много убедително. Фин и Козловски продължиха да го гледат настойчиво. — Сериозно ви говоря, може да ме уволнят.

— Може да те уволнят във всички случаи — отвърна бившето ченге. — Зависи дали ще направиш правилна преценка.

Охранителят погледна интеркома, после пак към Козловски. Искаше да каже нещо, но в този момент друга кола влезе в имението и спря право пред входа. Беше седан американско производство. Дори и да нямаше синя лампа на покрива, веднага стана ясно, че колата е полицейска. От нея слезе детектив Лонг.

— Как мислиш, добра или лоша новина? — попита Фин Козловски.

Козловски поклати глава.

— Никога не е на добро, когато ченгетата пристигат толкова рано сутринта.

— Какво правите тук? — попита ги Лонг.

— Имам някои идеи за подобряване на здравната система — отговори бившият му колега.

— Много смешно.

— Е, какво? Нали е сенатор от моя щат?

— Трябва да говоря с него — каза детективът. — Вие двамата не можете да присъствате. Това е част от разследването.

— Нещо ново ли има? — попита адвокатът.

Лонг го изгледа ядосано, но не отговори.

— Ако си спомняте, първо дойдохте при мен и поискахте да дам кръв — продължи Фин. — И сега не искате да ми кажете?

— Резултатът е положителен — отвърна Лонг. — От лабораторията ми се обадиха преди половин час. Вие сте негов син.

— Без майтап.

— Без майтап.

Всички млъкнаха. Противоречиви чувства се изписаха на лицето на Фин — свидетелство за вътрешната му борба. Лонг се запита какво ли е да изпиташ подобно нещо след четири десетилетия и половина на неведение. Повечето хора биха се сринали психически. Адвокатът само пребледня.

— Трябва да си вървите — повтори детективът.

— Добре — отвърна Фин, но нито той, нито Козловски се помръдна.

Лонг се изкачи по стъпалата покрай Фин и Козловски и застана най-отгоре на площадката редом до бодигарда. Без да обръща внимание на младежа, понечи да натисне интеркома.

— Не може! — протестира гардът и спря ръката на детектива. Лонг се обърна към него, сграбчи го и го блъсна във вратата.

— На кого вдигаш ръка? На полицай? Повярвай ми, не е добре за теб да се месиш в официално полицейско разследване. — Пусна мъжа и отново се обърна към интеркома.

— Той не иска да го безпокоят — обади се отново бодигардът, след като се изкашля. — Отмени всичките си срещи за сутринта.

— Добре, значи е свободен — отвърна Лонг. — Както и да го мислиш, той ще трябва да говори с мен. — Отново натисна бутона на звънеца. — Сенатор Бюканън, аз съм детектив Лонг. Моля, отворете. Трябва да обсъдя важен въпрос с вас.

Отговор не последва. Четиримата се вторачиха в уредбата в очакване.

— Сенаторе, отворете вратата — продължи Лонг. — Мога да дойда и с полицейска заповед, но така ще е по-лошо и за двама ни.

— Може би спи — предположи бодигардът. — Цяла нощ е стоял буден.

Лонг отново се протегна към звънеца, като този път го държа натиснат десет секунди.

— Сенаторе, това е полицейско разследване, отворете веднага! — извика.

Миг по-късно от вътрешността на къщата се чу вик или писък. Дойде от втория етаж. Всички се спогледаха, сякаш за да се уверят, че не им се е причуло. Секунда по-късно прозвуча мъчителен стон — беше твърде ясен, за да е халюцинация. Лонг извади пистолета си.

— Обади се на 911, веднага! — извика той на бодигарда. Младежът остана вторачен в него, твърде слисан от ставащото. — Действай!

Този път гардът реагира, като извади радиостанцията и извика неколкократно в нея:

— Код „Червено“! Код „Червено“!

Лонг вдигна крак и изрита вратата с всичка сила. Масивната конструкция леко се разтресе, но не помръдна.

От втория етаж дойде нов разтърсващ писък.

Детективът се обърна към Фин и Козловски:

— Помогнете ми!

Двамата се качиха на площадката и се присъединиха към него. Младият охранител слезе долу, напълно изпуснал контрола върху ситуацията. Само продължаваше да крещи в радиостанцията „Код Червено“. В това време Лонг, Фин и Козловски се наредиха един до друг пред вратата. Лонг преброи до три и тримата се устремиха към вратата. Фин и Лонг използваха петите си. Козловски, който беше значително по-як от тях — рамото. Те удариха едновременно и вратата отново се разтресе, този път по-силно, като се чу и силно изпукване. Издържа, но не за дълго.

— Едно, две, три! — преброи Лонг отново.

Хвърлиха се към вратата повторно и тя поддаде, а касата се изкърти отвътре.

Лонг насочи напред пистолет и пристъпи вътре. После се обърна към Фин и Козловски с думите:

— Вие стойте тук.

Козловски вече беше извадил своя пистолет и поклати глава:

— Ние влизаме също.

Лонг понечи да каже нещо, но нов вик от втория етаж го прекъсна. Той кимна на бившето ченге.

— Тогава го дръж на разстояние — каза и кимна към Фин. — Аз ще съм първи.

Козловски кимна в знак на съгласие и извинително погледна към Фин.

— Добре, ще стоя отзад, но също ще дойда — каза адвокатът.

Лонг вече се качваше по стълбите и Козловски го последва. Фин вървеше няколко крачки отзад. Към виковете. Към баща си.