Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Фин (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Next of Kin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хосп

Заглавие: Зодия убиец

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-315-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9660

История

  1. — Добавяне

Трийсет и шеста глава

На следващата сутрин Лонг седеше в кабинета на Таунсенд. Капитанът гледаше към него. Тъмните кръгове под очите му бяха още по-дълбоки. Таунсенд отново хвърли поглед върху писмените показания, дадени от Матю Пилар.

— И той подписа това?

— Да.

Капитанът се облегна назад, столът изскърца под тежестта му.

— Това дава мотив на Бюканън — добави Лонг.

— За убийство? — Таунсенд се намръщи. — Звучи ми прекалено.

— Тук не става дума за дребна хулиганска проява.

— Той досега не е бил осъждан.

— Може, но е абсолютно сигурно, че ще загуби изборите. Пряко е замесен в заговор с цел незаконно финансиране на политическата си кампания. Освен това уликите го свързват с един от босовете на организираната престъпност. Наистина ли мислиш, че ще оцелее на политическата сцена?

Таунсенд се залюля в стола си.

— Може и да не оцелее, но какво от това? Какво, ако Бюканън изгуби изборите? Кой го е грижа? Той и без друго е достатъчно богат.

— Хората като него не обичат да губят. Освен това прочетох, че е изхарчил над пет милиона собствени пари за кампанията. Няма да се откаже лесно.

Капитанът поклати глава.

— Ще ни трябва доста повече, за да го вкараме зад решетките.

— Защо не го повикаме тук? — предложи Лонг. — Ще го призовем официално, ще го посплашим, ще разтресем клетката му.

— Не можем, защото клетката, в която живее, не се тресе. С това, което имаме в момента, ако го извикаме, няма да можем да се отървем от адвокатите и политиците, които ще ни налетят като лешояди.

— Казвам ти, на този не му е чиста работата. И най-вероятно е убил Елизабет Конър.

Таунсенд кимна.

— Може и да си прав. Но само това не е достатъчно, за да го докажем. — Секретарката надникна в стаята. — Какво има? — сърдито попита той.

— Дошли са двама души при детектив Лонг — отвърна тя. — Казват, че е спешно.

— Казаха ли за какво са дошли? — попита Лонг.

Тя поклати глава.

— Името на единия от тях е Фин. Каза, че като чуете, веднага ще искате да говорите с него.

Таунсенд и Лонг се спогледаха.

— Дали са надушили нещо? — попита капитанът.

— Има само един начин да разберем. — Детективът стана и тръгна към вратата.

— Лонг! — спря го капитанът. Той се обърна. — Каквото и да е, пипай внимателно и не прибързвай, разбра ли? Не давай на адвоката и на неговия доберман никаква информация. Ако разберат, че сме се заели сериозно с Бюканън, един господ знае каква глупост ще направят, а аз не искам и те да се месят. Имаме си работа не с редови гражданин, а със сенатор.

— А аз си мислех, че правосъдието е еднакво за всички, капитане.

— Така е, но това не означава, че е глупаво.

* * *

— Обадете се на ченгетата в Ню Хемпшир, ако не вярвате! — извика Фин. Вече от половин час разказваше на Лонг за създалата се ситуация, но като че до този момент детективът не се беше впечатлил кой знае колко. — Сега са в дома на Шели Теско и се опитват да разгадаят какво й се е случило.

— Не се тревожете, господин Фин. Като свършим, ще се обадя. Но дори и да е вярно това, което казвате — дори и да е изчезнала безследно, това изобщо не доказва наличието на извършено престъпление. Тя дори не е в неизвестност достатъчно дълго, за да бъде обявена за издирване.

— Казвам ви, Бюканън ми е баща. Елизабет Конър — майка ми — го е изнудвала, затова я е убил.

— Но защо? Да имаш незаконно дете отдавна не е престъпление. Джеймс Бюканън и без това вече има репутацията на женкар. Хората далеч не го смятат за Ганди. Това, за което говорите, се е случило преди повече от четирийсет години, преди той дори да се ожени. Как тогава ще го изнудват?

— Защото е политик. Бюканън е съзнавал, че подобна история ще попречи на преизбирането му, затова е убил майка ми. После, когато е разбрал, че съм близо до истината, е убил Шели Теско — единствената, която можеше да докаже, че той ме е изоставил.

— Дори не сме сигурни, че тя е мъртва. Освен това защо да е единствената? Навярно има архиви.

Фин поклати глава.

— Изчезнали са. Накарах секретарката й да ги потърси, но Теско ги е взела вчера и изглежда ги е изнесла от службата. Ченгетата са претърсили къщата, но не са открили досието. Така че сега всички документи, доказващи факта на бащинството му, са изчезнали.

— Все още може да се вземат проби на ДНК.

— Точно затова съм тук! — възкликна Фин. — Изследвайте неговото ДНК и тогава ще разберем със сигурност.

— Не ме разбирате. Искам да кажа, защо той ще си усложнява живота с убийството на тази жена и с кражбата на досието, след като е достатъчен един тест на ДНК, за да се докаже същото? Няма логика.

— Защото той е мислел, че досието е единственият начин аз да разбера. Мислел е, че след като премахне Теско и аз не успея да се добера до досието, никой няма да го заподозре във връзка с майка ми и в нейното убийство.

— Но вие не можахте да се доберете до досието и въпреки това сте разбрали, че той е ваш баща.

— Само защото друг човек също знае. Човек, за когото Бюканън не е и предполагал, че ще го предаде. Не го е взел предвид.

— Кой?

Фин очакваше този въпрос, но въпреки това не знаеше как да отговори.

— Не мога да ви кажа.

— Това ни праща в задънена улица. Не разполагам с нищо, което да подкрепи твърденията ви.

— Защо мислите така?

— Вижте, господин Фин. Ще се свържа с полицията в Ню Хемпшир, но без да имам допълнителни улики, нищо не мога да направя. Не разбирам какво искате от мен. Трябва да ми донесете нещо, което реално да мога да използвам. Не се обиждайте, но предвид факта, че доста ме разигравахте по този случай, вие сте последният човек, на когото бих се доверил.

— Значи това е последната ви дума?

— Засега да.

— Правите голяма грешка и ще съжалявате. — Фин направи опит да събуди у детектива чувството за вина, но вече разбираше, че е изгубил словесната битка. Ченгетата нямаха чувство за вина, нито гузна съвест.

— Може би — отговори Лонг все така невъзмутимо, което направо вбеси адвоката. — Но аз решавам какво да правя, да греша или не.

* * *

Коул два пъти премина покрай полицейския участък, преди да намери място за паркиране на пресечка и половина и да има видимост към колата на адвоката. Той бе добър в занаята си и понякога му се струваше, че наистина притежава способността да става невидим, но следенето близо до полицейска сграда винаги го изнервяше. Достатъчно бе само един незначителен пропуск и всичко щеше да отиде по дяволите.

Телефонът в джоба на якето му завибрира. Без да сваля очи от малкия кабриолет, той извади апарата и го долепи до ухото си. Знаеше кой го търси.

— Още ли го държиш под око? — попита Макдугъл.

— Да. В полицейския участък е.

— Без съмнение сега говори с Лонг.

— Правилно. Дойде рано.

— А снощи?

Тонът, с който Макдугъл му зададе въпроса, го подразни. Всичко в този човек започваше да го дразни.

— Беше при Бюканън. После се прибра вкъщи. Обади се и на полицията в Ню Хемпшир.

— Значи е придобил добра представа за малката ти разходка дотам. — В гласа на ирландеца имаше укор.

— Бях предпазлив.

— Не се съмнявам. Въпреки това, дори и да не знае подробностите, сигурен съм, че е достатъчно умен да се досети и да събере парчетата от мозайката. Иначе защо би ходил при Лонг?

— Сигурен ли си, че няма да те издаде? — попита го Коул. Време беше да вземе инициативата. — Убеден ли си, че няма да каже на Лонг кой му е дал информацията за Бюканън?

От другата страна на линията настъпи кратка пауза.

— Сигурен съм — отвърна Макдугъл. Прозвуча почти искрено. — Познава ме достатъчно добре и е наясно какво ще му се случи, ако спомене името ми.

— Какво ще му се случи?

— Ще пратя теб по петите му.

— Понякога това е достатъчно, но понякога не е. Тук не става въпрос за пари, а за семейни ценности.

— За повечето хора парите са по-важни.

— Може би. Но Фин не е като повечето хора.

— Ти само дръж под контрол ситуацията. Много скоро ще има развръзка. Всичко ще се нареди идеално, ако само си вършиш добре работата.

— Че кога не съм я вършил добре? — рече Коул и прекъсна разговора, след което прибра телефона в джоба си. Макдугъл беше прав за едно: развръзката щеше да дойде много скоро.