Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Фин (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Next of Kin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хосп

Заглавие: Зодия убиец

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-315-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9660

История

  1. — Добавяне

Шестнайсета глава

Фин едва ли не очакваше да бъде обзет от силни чувства, щом види родното си място. Беше се подготвил психически за разтърсващи емоции, за дълго отлаганата среща с родния дом.

Но нищо от това не се случи.

Мястото определено имаше готическо излъчване, а архитектурният стил сякаш загатваше, че тук се таи нещо свръхестествено. Но вътрешността на сградата беше успешно и ефикасно модернизирана, та най-вероятно призраците бяха избягали. Превърнало се беше в първокласно медицинско заведение.

Някога това място се наричаше Нюхемпширски девически дом. Сега името му беше Нюхемпширски център за здравни услуги. Католическите благотворителни дружества бяха продали болницата на една лекарска обществена организация през деветдесетте години на миналия век. Тук все още се предлагаха консултации по репродуктивно здраве, условия за раждане и за осиновяване на самотни жени, но необходимостта от дълги двумесечни болнични престои за бременните момичета беше отпаднала с напредъка в медицината. А абортите, които също се извършваха тук, вече се смятаха за амбулаторна дейност и изискваха сравнително малко място.

Три четвърти от болницата бяха отредени за рехабилитация на алкохолици и наркозависими. Имаше както програми за болнично, така и за извънболнично лечение. Основният контингент пациенти бяха деца от семейства от средната и висшата класа, които, лишени от истинските житейски предизвикателства, сами си бяха направили живота труден.

Автомобилната алея беше представителна за мястото. Изграденият бордюр отстрани и окосената трева вдъхваха усещане за ред и стабилност, които целяха да успокоят родителите, оставящи рожбите си в ръцете на тукашните специалисти. Огромни табели с ярки букви упътваха посетителите към различните отделения на болницата. Отвън сградата наподобяваше старинен замък, модернизиран с най-последните строителни технологии. От класическата стара сграда беше останал само силуетът.

Фин паркира на мястото за посетители на огромния паркинг.

— Готова ли си? — попита той Сали.

— За какво? — отговори тя на въпроса му с въпрос, докато отваряше вратата на колата. — Нали само ще им зададем няколко въпроса?

Вътре в сградата архитектурната автентичност беше отстъпила пред съвременния комфорт. В приемната бяха съчетани стерилността на модерна болница и уютът на дневна от осемдесетте години на миналия век. Бюрото в приемната беше от ламинат и идеално се вписваше в обстановката. По-голяма част от пода беше с гладки и чисти плочки в болничен цвят. Върху червения мокет светли кожени кресла във всички цветове на дъгата и с модерен дизайн внасяха някаква организирана пъстрота и суматоха.

Фин и Сали отидоха до бюрото на приемната.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита жената зад бюрото. Беше на трийсет и няколко години, с леко разрошена коса, спускаща се хаотично на кичури пред лицето й. Носеше голям пуловер и имаше две халки на носа.

— Надявам се — отвърна Фин. — Искаме да говорим с някого за осиновяване.

Жената веднага погледна към Сали със съчувствие и рече:

— Разбира се. Тук имаме чудесна група и всичките са много специални. — Понижи заговорнически тон и добави: — Също така могат да ви консултират и за другите възможности.

— Не — започна той, но реши да спести обяснението. Каза си, че ако жената изпитва съчувствие към тях, съпротивата ще е по-малка. — С кого мога да разговарям по този въпрос? — накрая попита.

— Не съм бременна — намеси се Сали.

На лицето на жената зад бюрото се изписа объркване.

— Не сте? — Очевидно в ума си тя изброи всички останали варианти и се спря на най-странния: — Не сте тук, за да осиновите някого, нали? — След което изгледа Фин сякаш беше педофил. Така само за миг той се превърна във враг.

— Не — отговори адвокатът. — Дълга история. С кого мога да говоря?

Жената се намръщи.

— Службата за осиновяване се намира по коридора вляво. Там ще ви изслушат.

— Благодаря — каза Фин. Двамата със Сали тръгнаха към коридора.

— Щеше да я оставиш да си мисли, че съм бременна ли? — сърдито го попита момичето.

— Реших, че е прекалено сложно да й обяснявам. Голяма работа.

— Да, голяма е.

— Защо?

— Не искам някой да си мисли, че съм бременна.

Той я погледна.

— Значи си готова да вършиш незаконни неща, като да следиш и да влизаш с взлом, но не искаш да си мислят, че си бременна?

— Точно така.

— Не те разбирам.

— Докато растях в бедните квартали, непрекъснато чувах: „Ще забременееш още преди да си се научила да караш кола. Или това, или ще станеш проститутка-наркоманка.“ Подобни думи винаги ме вбесяваха. Аз не съм такава и няма да стана такава. Ако ще си скапвам живота, ще го направя по свой собствен начин. Сега разбираш ли?

— Да, разбирам. — Стигнаха до стъклена врата с надпис „Служба по осиновяване“. — Следващия път ще внимавам.

— Добре.

Коул оползотвори времето си добре. Седнал в мерцедеса на паркинга на голямата готическа сграда, в която Скот Фин беше роден, той беше извадил лаптопа си и проучваше персонала от Службата за осиновяване. Когато взе имената на всички от сайта на центъра, започна подробно да проучва с помощта на възможно най-мощните информационни ресурси. Отне му по-малко от час да открие това, което го интересуваше.

Тази част от работата не му доставяше удоволствие. Въпреки това беше необходима, а той много отдавна се беше отказал от всякакви капризи и прищевки. Твърде отдавна. Щеше да направи каквото трябваше, пък било то, защото е за последен път.