Джак Макдевит
Загадката на Марголия (38)

Епилог

Колонистите на Хари нямаха представа кои са. Светът, в който живееха, беше просто „Светът“. Нямаше друг. Голямата миграция през звездите беше напълно забравена, но споменът за сблъсъка и спускането им на Балфур беше смътно запазен като част от свещен текст. Древните надписи твърдяха, че са били докарани в света от божествени създания през сияен мост. Че по-ранен опит се провалил, защото получателите на дара станали неблагодарни и се възгордели. Божествата щяха да се върнат някой ден, за да поведат неколцината избрани към рая.

Малцина все още вярваха в това. Марголианската наука, вече на хиляди години, беше открила две взаимоизключващи се биосистеми в света: едната се състоеше от хората, голямо количество ядливи плодове и зеленчуци, някои животни и риби. Всичко останало беше от различен вид. Храната от едната система не задоволяваше съществата от другата, нито болестите, като цяло, можеха да прескачат от едната към другата. Биолозите го обясняваха, като правеха заключението, че животът се е зародил на два пъти. Но някои истински вярващи поддържаха мнението, че двойственият поток на живота показва, че първоначалната история за второто сътворение е истина.

Алекс разказа на жената в другия край на връзката цялата история. Тя слушаше, пребледняваше, на моменти придобиваше скептично изражение, после повика още някого — висок, заплашителен мъж, който ни изгледа, сякаш се опитвахме да го измамим с продажба на недвижим имот. Алекс разказа историята отново.

После още веднъж на още по-висок мъж в синя роба.

Емил пое щафетата и говори с още някакъв мъж — нисък, с червена коса и облечен в бяло. Кабинетите ставаха все по-големи — явно се движехме нагоре по веригата.

Между червенокосия мъж и следващия ни събеседник прихванахме видеосигнал. И видяхме как Алекс обяснява на жената, че всички на планетата са дошли от място, наречено Земя, че са изчезнали за стотици поколения от полезрението на човечеството и че ние се радваме да открият отдавна изгубените си братя и сестри.

Усмихни се, Алекс. Дават те по Световната телевизия.

Въпреки опасенията на някои от екипажа ни, че ще има бунтове по улиците, марголианците приеха твърденията невъзмутимо. През следващите няколко часа уловихме телевизионни дебати и коментари. Спореха дали историята ни е вярна. Трийсет часа по-късно получихме покана да посетим обществените водачи.

Приземилата се група беше посрещната приятелски. Марголианците се посмяха добре на начина ни на говорене и на дрехите ни. Храната им ни се стори невъзможна за ядене. Най-знаменитите мъже и жени бяха поканени да ни поздравят. Те ни задаваха въпроси, искаха да открият истината. Взеха ни тъканни проби и по-късно през деня обявиха, че наистина сме родственици.

На терминатора никога не се стъмваше. Дърветата шептяха под западните ветрове, слънцето вечно висеше над хоризонта. Усещането беше за ранна вечер.

Марголианците бяха изпратили кораби в ледените води на тъмната страна. Бяха създали бази, някои военни, но повечето за научни цели, в различни части на кълбото. Бяха развили различни езици, различни религии, различни политически системи. Това беше довело до войни през ранните години, но отдавна вече бяха изоставили въоръжените сблъсъци. Имаше твърде малко обитаеми места в света.

Здравият разум диктуваше обществата да бъдат мирни. Бяха развили производствени съоръжения толкова рано, че не бяха записали кога е станало.

Тъй като нямаше сезони, нито дневно-нощен цикъл, марголианците имаха странни представи за времето. То съществуваше само за да измерва разстоянието между събитията. Беше чисто човешко изобретение. Не бяха имали втори Айнщайн.

Като цяло се бяха справили добре. (Никой сред тях обаче не разпозна името Марголия.) Бяха просперирали с ограничени ресурси. Бяха основали демократични общества по Бакара — терминатора, тази щастлива зона, където винаги е ранна вечер.

Днес, разбира се, можете да видите копия на марголиански скулптури и други форми на изкуството, и дори няколко оригинала, в големите музеи из Конфедерацията. Елементи от архитектурния им дизайн са възприети на места като Токсикон и Спинърс. Миналогодишният бестселър сред книгите е дело на жител на Бакара. И трябва да добавя, че средната продължителност на живота им е с почти двайсет години по-голяма от нашата.

Никога не бяха напускали света си. Нямаше луна и не можеха да видят цели за изследване. Явно бяха изгубили рано знанието за външната вселена, а убеждението им, че това е единственият свят, бе толкова силно, че дори сега им е трудно да се отърсят от него. До ден-днешен има марголианци, които настояват, че „Посещението“ — както наричат нашето пристигане — никога не се е случвало.

Въпреки напредъка им в толкова много области, астрономията беше останала в тъмните векове. Природата на светлините в небето (които, разбира се, виждаха само онези, които се отправяха към тъмната страна) за тях бе загадка, една от неразбулените мистерии.

Първият превод на марголианските истории се появи няколко месеца след като се прибрахме у дома. Те бяха подробен запис на събития, стигащи почти пет хиляди години назад. За времето преди това имаше само откъслечни записи, докато накрая всичко се преливаше с митовете. Най-ранният град, за който се пазеше спомен, Аргол, беше разрушен през войните и сега е обект на големи археологически разкопки.

Историята им, като цяло, не е много по-различна от нашата. Има нашествия и кръвопролития, диктатори, тъмни епохи и въстания. И от време на време периоди на възраждане. Философиите, някои рационални, други разрушителни, бяха имали своето време на разцвет и упадък. Хората били толерантни един към друг през ранните години, но потиснически настроени и изпълнени с нетърпимост един към друг по-късно, докато годините минавали и спомените за Земята избледнявали.

Твърди се, че можем да научим много за човешката природа, като сравним опита на Балфур с този на другите общества.

Алекс е там, докато пиша тези редове. Заинтригува се от техните митове за изгубен град. Твърди се, че Саката е бил построен от напреднала цивилизация на тъмната страна, по причини, които никой не може да проумее. Алекс смята, че това може да е била първоначалната база, основана преди катастрофата. Казва, че знае къде да търси.

Не съм му казала нищо за Хари, защото ще ме обвини, че съм сантиментална. Но се надявам да успее да намери свидетелства, че Саманта, Хари-младши и Томи са били на полета до Балфур. Знам, че самият Хари не би отишъл.

Радвам се да кажа, че Уескот се прославиха. Тяхното постижение — намирането на „Откривател“ — изличи всякакви съмнения за лична облага.

Блинк е имал няколко имена. Оказа се пилот ренегат от флота, вече осъждан за наемно убийство. Бяха го подложили на реконструкция на личността, но очевидно старите му навици бяха изплували и беше предложил услугите си на Уинди. Той засега е най-известният случай на рецидив след мозъчно заличаване.

Ейми Колмър получи много пари от чашата, но, доколкото разбрах, е изхарчила всичко.

Хап Плотски беше осъден за още две нападения след моя случай. След завръщането ни от Марголия той ме попита дали ще стана свидетел-оценител за личността му — една от най-наглите постъпки, които съм виждала през живота си. В момента подрязва храсти и върши обща градинска работа в Капамонг, в планините Кавала. Няма спомен за годините си като взломаджия и побойник и смята, че името му е Джасперсън. Миналата година хората от града го избраха за образцов гражданин.

Следващия път, когато сте на територията на немите, може да ви хареса да посетите Музея за извънземни форми на живот в Провно. Имат цяло крило, посветено на Марголия. И аватари на Алекс и мен. Като се брои и неандерталецът, това прави общо трима представители на човечеството.