Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
noisy
Корекция и форматиране
ira999
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Дъщерята на Калояна

Издание: пето

Издател: Издателство на Отечествения фронт

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25.VI.1981 г.

Редактор: Катя Цонкова

Художествен редактор: Петър Добрев

Технически редактор: Станка Милчева

Художник: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Кева Панайотова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6030

История

  1. — Добавяне

Глава XXI

Най-сетне, едва след няколко месеца непрестанна бран против ломбардите, рицарят Ансо дьо Кайо намери малко свободно време в Тива, за да изпрати по-обширно послание до своята жена в Константинопол.

— Belle dame — пишеше рицарят на любимата си съпруга, — ако е нужно да ви разправям от началото до края за всичко, което преживяхме през последните месеци, пратеникът ми ще трябва да ви донесе цели томове пергаменти. Надявам се, че ще мога скоро вече да ви прегърна заедно с малките ни синове и да ви разправя за всичко, което трябваше да изпитам от нашите ломбардски другари. Безброй пъти императорът опрости вероломствата на Биандрате и безброй пъти коварният наместник пречупва думата си и си послужи с измама. Когато Биандрате обеща, че ще върне Сер и Христопол, ако го пуснат да отиде там, придружен от наши хора, в същия миг той изпратил тайно гончии до кастелана на Христопол с повеля да не пуща императорските войски и да ни нападне. Тогава го хвърлихме в подземието на Сер, който вече бе паднал в ръцете ни. Между това императорът получи вест от граф Роландо, кастелан на Платамона, да му отиде на помощ против ломбардите. Но в същото време изменникът Роландо затворил вратите на Платамона и дебнал нашите в един проход. За да ги накаже, Анри веднага вдигна всички войски и тръгна на поход против непокорниците, които бяха струпали главните си сили в Тесалия. Не бихте могли да си представите с какви мъки и загуби преминахме дълбоките и студени води, колко коне се изподавиха, колко души премръзнаха. Все пак, преди да ги нападне, той за последен път изпрати люде до бунтовниците, за да им предложи мирно разрешение. Ала надменните безумци пратиха отговор, че няма да се споразумеят, дорде Биандрате не бъде пуснат на свобода и не му се върне регентството, дорде императорът не се върне в абатството на Кордиак, където ще му отдадат нужната почит. А в случай че абатството не му харесва, той би могъл да си отиде право, в Константинопол.

Тези думи нашите пратеници доложиха на монсеньор Анри тъкмо когато той бе седнал да обядва. Най-сетне и неговото чудно търпение се изчерпа. Той скочи така буйно, че столът му падна на земята. Тогава Анри се закле, че щом те не искат да имат мир с него, той ще ги накара и със сила да му се подчинят. Какво да ви кажа? Водихме жестока бран и победихме. Обсадихме и превзехме най-главните крепости: Лариса и Тива. А Албертино Каноса, Равано дале Карчери и Амедео Буфа заедно с всички останали безумци преклониха глави и се подчиниха на императора. Така се сключи мирът. Тогава отново милостивото сърце на Анри склони на молбите на ломбардите, проводи свои люде да освободят Биандрате и да го доведат в Тива за помирение. „Обаче неверният граф отклонил пътя си от Тива, като се отправил право за Евбея. Когато Поанс дьо Лион се върна без него, всички останахме смаяни от дързостта на наместника, който казал, че няма никакво намерение да се подчинява на Анри и че отивал в Евбея да събере останалите си верни люде, за да си отмъсти за всичко, сторено с него.

Можете да си представите с колко гняв се изпълниха нашите сърца. Ала мъдростта и търпението на Анри удивиха всички ни. Той реши сам да отиде в Евбея и да склони непокорника към помирение. Напразно го увещавахме да не излага живота си. Анри замина за Атина, където веднага отиде да се помоли в църквата «Света Богородица». След това преспахме в някакво малко село, преди да се качим на галерата, която щеше да ни отведе на остров Евбея. През нощта в селището пристигна тайно рицарят Бодуен дьо Па и съобщи, че Биандрате подготвял убийството на императора. Затова ще бъде по-добре да не отива там.

Нима император Анри бе човек, който ще се изплаши от подобна закана? «Не знам какво ще се случи — каза той, — но ще отида.» И замина сам, придружен единствено от мене, Равано дале Карчери и тридесет рицари. В Евбея местното население ни посрещна при звуци на тромпети и барабани, с биене на църковни камбани, с песни и хоругви. Там отведоха Анри в най-главната им църква, гдето той дълго остана углъбен в гореща молитва. Защото бе научил от тамошните верни люде, че предателите са решили да го убият, като спи.

Първата нощ нищо не се случи. Всички помолихме императора да си замине. Но той не се съгласи и остана още два дни в Евбея. Кой знае от що — дали ломбардите се засрамиха от смелостта му, или се изплашиха от буйните слова, които Равано дале Карчери каза на Биандрате, заканвайки се, че няма да позволи да се посегне на императора, без да отмъсти на убийците му, — ала монсеньор Анри се върна жив и здрав в Тива, където людете му го чакаха, обзети от страшна тревога за забавянето му.

Снощи в замъка на Тива имахме големи тържества и веселия. Всички вярваме, че скоро ще се качим на един наш кораб, който се очаква всеки миг да пристигне, за да ни отведе по домовете ни.

Довиждане, мадам, надявам се, че ще ви заваря здрава и бодра. Поздравете и целунете моите два сина. Ваш предан съпруг — Ансо дьо Кайо.“

Рицарят сви пергамента, върза го с копринен шнур, натисна с пръстена си горещия печат. След това предаде посланието на гончията, който заминаваше с пощата за Константинопол.

Ала не мина и един час от заминаването на гончията, когато морни пратеници долетяха с потънали в пот и пяна коне и донесоха вестта, че българският цар Асен-Борил трупа безброй войски на северната граница и се кани да нахлуе в земите на императора.

 

 

 

Наскоро изтичаше срокът за мир и приятелство между латините и Тодор Ласкарис. Михаил Епирски бе коварен и неверен съсед. Стрезомир също бе враг.

Пред общата опасност, пред многобройните врагове, които стягаха като обръч Латинската империя, граф Биандрате отложи мига на своята мъст, преклони глава и прати люде да преговарят за помирение с императора. Анри му върна на драго сърце регентството, но с условие, че ще го дели заедно с граф Бертхолд фон Катценеленбоген. А брата си Йосташ остави като закрилник на Маргарита и малолетния Димитрий.

След това събра всичките войски и потегли към българската граница.