Майкъл Ридпат
66 градуса северна ширина (35)

Глава 34

Вигдис погледна деветнайсетгодишния младеж, седнал срещу нея. Очите му бяха зачервени и изглеждаше много нещастен.

Но не проговори след нощта в ареста, което я учуди. Тя направи всичко възможно да изкопчи нещо от него, да го убеди, че ще му олекне, ако си признае, каквото му тежи. Спомена имената на Габриел Орн, Синдри, Бьорн и Харпа. Нищо.

Инголфур Арнарсон. Нищо.

Арни опита след нея. Драматичните му похвати, включващи крясъци към младежа и блъскане по масата, честно казано я накараха да се засрами. Вигдис и Фрики дори си размениха по една присмехулна полуусмивка, но за кратко. Надяваше се никой да не види видеоматериала от разпита. Няма съмнение — Арни просто гледа прекалено много телевизия.

На вратата се почука и в стаята влезе един униформен полицай.

— Вигдис? Търсят те.

Вигдис остави Арни да се пали и последва униформения в съседната стая. Там седеше чернокосо момиче на около двайсет години.

— Аз съм Магда, приятелката на Фрики — каза тя на английски.

Вигдис си спомни, че Арни бе споменал за нея, когато докара Фрики от къщата на майка му.

— Говориш ли исландски? — попита я Вигдис.

— Малко. Може ли да го видя?

— Боя се, че не. В момента го разпитваме във връзка с един много сериозен инцидент.

— Моля те! Само за пет минутки!

Вигдис поклати глава.

— Съжалявам! Но можеш да ми отговориш на един въпрос. Знаеш ли нещо за смъртта на Габриел Орн през януари тази година?

Магда поклати глава.

— По това време бях в Полша.

— А Фрики да ти е разказвал?

Магда се поколеба. В стаята за разпит се възцари мълчание. Вигдис чакаше. Почти можеше да види как колелцата се въртят в главата на Магда, докато тя се опитва да вземе решение.

— Да — каза накрая тя, — разказа ми, но най-добре да питаш направо него.

— Така е — съгласи се Вигдис, — но той нищо не казва.

— Остави ме да поговоря с него тогава — каза Магда. — Насаме.

Вигдис се замисли. По правило, свидетелите трябваше да се разпитват поотделно, за да изскочат различията между версиите им, без да могат да се наговорят. Но този случай бе различен. Вигдис кимна.

Десет минути по-късно Магда почука на вратата на стаята. Вигдис я отвори.

— Фрики ще говори — каза Магда.

 

 

Вигдис седеше на маса в дъното на кафенето на „Хверфисгата“, на няколко метра от полицейското управление. В такива моменти, извън участъка, Магнъс не можеше да повярва, че е исландка, а не американка. Тази хубава млада чернокожа жена по дънки и пуловер можеше спокойно да бъде детектив от бостънската полиция.

След срещата с Ингилейф, той тръгна да се шляе по улиците. Нямаше къде да иде — неудобно му беше да се върне в Полицейската школа, а и Балдур не би го приветствал в участъка. Мислите му скачаха от Ингилейф на случая с Оскар Гунарсон. И двата проблема го депресираха. Не можеше да измисли решение на нито един от тях.

Решението на Ингилейф му се струваше неизбежно. Случаят със смъртта на баща й през деветдесетте бе крайно болезнен за нея. Въпреки че именно това ги събра, Магнъс разбираше защо тя го свързва с него. Разбираше и защо иска да избяга и да започне отначало. Ингилейф постъпваше така, както смяташе за нужно.

Но Оскар бе различен случай. Въпреки че го отстраниха от разследването, Магнъс беше сигурен, че е прав.

А и не бе способен да остави работата недовършена.

Затова когато Вигдис му се обади, той веднага изтича до кафенето.

— Какво става? — попита той.

— Фрики проговори.

— Нощта в ареста свърши работа, а?

— По-скоро приятелката му. Тя го убеди.

— И?

— И ти се оказа прав. Смъртта на Габриел Орн не е била самоубийство.

— Кой го е убил? Бьорн ли?

— Може би Фрики. По-вероятно Харпа — Вигдис му предаде всичко, което Фрики й разказа за януарската нощ, за запоя в апартамента на Синдри, за това как Харпа се обадила на Габриел Орн да го примами навън и за плана как да се отърват от тялото, с който Фрики нямаше нищо общо.

— Пипнахме ги! — каза Магнъс победоносно. — А нещо за Оскар? И Листър?

— Фрики не знае нищо за тях — каза Вигдис. — Има само подозрения, както и ние, но без доказателства.

— Някаква представа кой може да е Инголфур Арнарсон?

— Никога не е чувал за него. Проверихме в телефонния указател. Има десетина души с това име. Роберт ги проверява в момента.

Роберт бе техен колега, детектив от отдел „Убийства“.

— Фрики виждал ли се е с някой от другите след смъртта на Габриел Орн?

— Само с Харпа. Срещнал я случайно в пекарната в „Селтярнарнес“. Разказал й теорията си, че Синдри и Бьорн може би са стреляли по Оскар и британския министър. Харпа не се изненадала.

— Значи и тя е замесена?

— Според Фрики, не. Както и според приятелката му, ако това е от значение.

— Сега вече ще ги арестувате ли?

— Балдур се колебае. В момента е в кабинета на Торкел да обсъдят въпроса.

— Но това е убийство! Ако не предумишлено, то поради небрежност. Балдур не може да го отрече.

— Да, разследването по случая с Габриел Орн ще бъде подновено, това е сигурно. Но въпросът е дали ти си прав за всичко, дали наистина той е свързан с убийството на Оскар.

— Няма как да го докажем, без да ни потвърдят самоличността на Исак от Лондон, — каза Магнъс. — Но тези хора трябва да ги задържим веднага. Преди да убият още някого.

— Може би — отвърна Вигдис. — Виж, трябва да тръгвам. Ако решат да арестуват някого, трябва да съм на разположение.

— Да, разбира се — каза Магнъс. — Браво, Вигдис! И благодаря, че ме държиш в течение.

Магнъс допи кафето си, а Вигдис си тръгна, без да докосне своето. Той се усмихна доволно. Хубаво беше да се окажеш прав, няма съмнение. А и вече бе напълно убеден, че има връзка между групичката заподозрени и скорошните похищения.

Телефонът му иззвъня. Шарън Пайпър.

Магнъс вдигна.

— Здрасти, Шарън. Имаме ли потвърждение за Исак?

— Още не — каза Шарън. — Съпругът на свидетелката още не се е обаждал в офиса си.

— Защо не се свържете с индийската полиция? Важно е!

— Задръж малко, Магнъс. Имаме новини от Нормандия.

— Така ли?

— В селската пекарна на няколко километра от мястото, където стреляха по Листър, са обслужили един клиент сутринта преди похищението. Носел светлосиньо яке и карал мотор с холандски номера.

— Същият, когото е видял и фермерът?

— Явно.

— Дадоха ли по-подробно описание?

— Да. Интересното е каква монета е дал на продавачката. Първоначално помислила, че са двайсет цента, но после видяла, че греши.

— Исландски крони, познах ли?

— Да. Монета от петдесет.

— Стига бе! А какво е описанието?

— Хубав мъж. Черна коса, небръснат, сини очи, слаб, но жилав, на трийсет — трийсет и пет години. Сравнително висок, около метър и осемдесет и пет. Това е към шест фута и един инч.

— Знам, да.

— Не е бил Исак — каза Шарън. — Може ли да е приятелят на Харпа, Бьорн?

— Може — отвърна Магнъс. — Той отговаря на описанието.

— Добре. Ще кажа това на СО-15.

— Какво е това?

— Отрядът за борба с тероризма. Кошерът тук се разжужа. Мисля, че шефовете ти съвсем скоро ще получат обаждане от моите или от французите. Можеш ли да ми изпратиш снимка на Бьорн?

— Да, предполагам — Магнъс се замисли. — Аз официално съм отстранен от разследването и не съм в участъка. Но исландците ще го приемат много навътре. Нали знаеш какво става с трансграничното съдействие, когато нещата се обърнат на политика?

Година по-рано, в Бостън, Магнъс работи по един случай с канадски гражданин, живеещ в Монреал. Канадската полиция бе далеч по-неуслужлива от обикновено. В друг случай, канадците бяха направили изключение, което довело до арестуването на човек, заподозрян в терористични дейности, и изпращането му в затвора Гуантанамо. Оттогава всичко трябваше да минава по официални канали. Досадно, но Магнъс можеше да ги разбере.

— Телефонът на шефа ти скоро ще звънне — каза Шарън.

— Благодаря, Шарън.

Значи Бьорн е ходил в Нормандия. Най-вероятно през Амстердам. Там е наел или откраднал мотор или го е взел назаем. Намерил е пушка, отишъл е до Нормандия и я е заровил.

А Исак бе направил нещо подобно в Лондон. Бе разбрал адреса на Оскар и сигурно бе уредил мотора и оръжието.

Но за кого? Никой от двамата не бе стрелял по никого. Както и Синдри — той не бе мърдал от Исландия през цялото време. Имаше и друг съучастник. Някой, който може да стреля, не се страхува да убива, но и не е способен сам да си подготви терена. Може би не е пътувал достатъчно или пък не говори английски.

Кой може да бъде? Магнъс нямаше представа.

Все пак лесно можеше да провери дали Бьорн е летял до Амстердам предишната седмица.

Магнъс трябваше веднага да говори с Балдур. Излезе от кафенето и се забърза към полицейския участък.

— Къде е Балдур? — попита той.

— При комисаря — отговори Вигдис. — Мисля, че и Торкел е с тях. Обсъждат дали да арестуват Бьорн и Синдри.

— Трябва да говоря с него.

— Не знам колко ще се забавят.

— Тогава ще ги прекъсна. Арни, провери дали Бьорн е бил на някой полет за Амстердам миналия четвъртък и петък, и дали се е прибрал в Рейкявик в събота.

— Какво става?

— Той е човекът, когото е видял фермерът в деня преди покушението над Листър. Той е холандецът. Само дето не е бил холандец, защото е имал исландски монети в джоба си. Вигдис, ела с мен. Ще имам нужда от помощта ти.

Магнъс забеляза една тънка папка върху бюрото си. Погледна я. Докладът на патолога за убийството на Бенедикт Йоханесон. Остави я на бюрото и излезе от стаята.

Кабинетът на комисаря бе само на двестатина метра, през една пряка, в модерна сграда с изглед към залива. Докато отиваха натам, Магнъс доразказа на Вигдис за разговора си с Шарън.

Точно пресичаха улицата, когато Магнъс усети вибрация в джоба си. Погледна телефона. Шарън Пайпър.

— Здрасти, Шарън.

— Работата става напечена. Току-що разговарях с един студент от Икономическата школа, колега на Исак. Миналото лято работел като научен асистент на един заместник-министър. Исак го питал дали знае къде летува Джулиън Листър. Въпросът му се сторил малко странен, но той все пак казал на Исак за вилата на Листър в Нормандия.

— Е, не! Ще арестувате ли Исак?

— Предполагам. Още не съм казала на СО-15, реших първо да те предупредя. Тук е пълна лудница. О, и най-накрая получихме отговор от французойката в Индия. Точно Исак е разпитвал за адреса на Оскар.

— Каква изненада! Благодаря ти, Шарън. Между другото, замислих се. Струва ми се, че Исак и Бьорн са подготвяли терена за някой друг. Човекът, който е дръпнал спусъка. Исак в Кенсингтън, а Бьорн — в Нормандия.

— Кой е този човек?

— Нямам представа, но се обзалагам, че е исландец и предполагам, че не знае английски.

— И това е нещо. Магнъс, трябва да затварям.

Магнъс прибра телефона и влетя в сградата, където бе кабинетът на комисаря. Самият кабинет се охраняваше от секретарка. Докато тя вдигне слушалката, за да каже, че Магнъс е дошъл, той мина покрай нея и нахлу, следван от Вигдис.

В кабинета имаше четири души — Балдур, Торкел, комисаря и посребрял мъж, когото Магнъс разпозна като прокурора — старшият юрист на полицията.

Снори Гудмундсон изгледа гневно Магнъс, когато той нахълта.

— Какво си въобразяваш, по дяволите!?

— Говорих с Лондон. Бьорн Хелгасон е бил идентифициран в Нормандия в деня преди покушението над Джулиън Листър. А Исак Самуелсон е питал едно момче, което работело в Британската хазна за ваканционните планове на министъра. Съжалявам, че ви прекъсвам, но исках да ви кажа това, преди британците или французите да ви се обадят.

Снори въздъхна. Замисли се за момент.

— Сигурни ли сме за Бьорн?

— Още не, но ще ни потвърдят, ако изпратим негова снимка.

— Защо си толкова убеден? — обади се Балдур.

Снори вдигна ръка, за да озапти инспектора.

— Това променя нещата. Балдур, искам незабавно да арестувате Бьорн и Синдри. Също и Харпа Ейнарсдотир.

— По какво обвинение?

— Убийството на Габриел Орн, засега — каза Снори. — Когато ги задържим, ще видим дали можем да ги уличим и в другите две престъпления. Искам да съм една стъпка напред, когато се обадят британците. Магнус, ти оставаш тук.

Балдур и Вигдис излязоха. Магнъс седна на мястото на инспектора. Торкел и прокурорът бяха наострили уши.

— Добре, Магнус, ако наистина има заговор за убийството на Оскар и Листър, и пак повтарям, ако, какви са подробностите?

— По думите на Фрики, петимата са се срещнали на митинга през януари. Имам предвид Синдри, Бьорн, Харпа, Исак и Фрики. По това време никой никого не е познавал, но всички са били нахъсани срещу кризата и виновниците за нея. Напили се, Харпа подмамила бившия си приятел Габриел Орн навън, и го пребили до смърт. Вероятно е било нещастен случай, но не е сигурно. Решили да замаскират смъртта му като самоубийство и номерът минал.

Снори слушаше внимателно.

— След това, не знаем точно кога, част от тях са се събрали и рошили да доведат нещата докрай. След първото убийство, те искали да убиват още, пак хора, които смятали за отговорни за кризата — Оскар Гунарсон и Джулиън Листър.

— Кой е бил замесен на този етап?

— От първоначалната група, може би само Бьорн, Синдри и Исак, който бил в Лондон. Но съм сигурен, че се е появил и нов участник. Човекът, който е дръпнал спусъка.

— И кой е той?

— Нямам представа. Предполагам, че е исландец, който не говори чужди езици, но не мога да съм сигурен. Исак говори английски, както и Бьорн, най-вероятно. Мисля, че те двамата са подготвили и двете покушения.

— Това ли са всички набелязани жертви?

— Мисля, че ще има още една… Един мой източник е говорил със Синдри…

— Под източник разбираш приятелката ти, нали? — засече го Снори. — Балдур ми каза.

— Да — призна Магнъс. — И двамата били пияни, но Синдри й дал да разбере, че ще имат още една цел — човек, когото той нарекъл Инголфур Арнарсон.

— Първият заселник?

— Според мен, някой от финансовите викинги.

— Да, логично.

— Дори да арестуваме Бьорн и Синдри, убиецът, който и да е той, ще остане на свобода, което значи, че викингите са в опасност.

— Мислиш, че трябва да ги предупредим ли?

— Да.

— Кои?

— Всичките. Или поне първенците.

Като си помисли за последствията от всичко това Спори въздъхна:

— Тези хора са терористи. Исландски терористи!

Магнъс си представи националния срам, който това щеше да причини в Исландия.

— Според мен, те са просто престъпници — каза той. — Група от трима или четирима, а не политическо движение. Тук става дума за откачалки, а не за терористи.

Снори му се усмихна вяло.

— Може би, но ако не внимаваме, това може да повлияе на преговорите за Айссейв.

— Не сме длъжни да сътрудничим с британците — намеси се прокурорът. — Можем да ги заставим да подадат официална молба за съдействие. И, разбира се, покушението над Листър е под френска юрисдикция.

— Трябва да си съдействаме — каза комисарят. — Магнус, остави политиката на мен, аз ще говоря с министъра. Засега помогни на Балдур да арестува заподозрените и разберете кой е съучастникът им, кой дърпа спусъка.

Телефонът на Снори иззвъня. Той вдигна. Беше секретарката му.

— Да, свържи ме — каза той. И превключи на английски. — Добро утро главен инспектор Уотс. С какво мога да ви бъда полезен?