Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огън и лед (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
66 Degrees North, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Майкъл Ридпат

Заглавие: 66 градуса северна ширина

Преводач: Матей Тодоров

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ProBook

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Албена Раленкова

Коректор: Марко Кънчев; Катя Калфова

ISBN: 978-954-2928-20-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2400

История

  1. — Добавяне

Глава 29

— Не са те проследили, нали? — попита Синдри, когато се върна с кафето.

— Не — каза Бьорн. — Беше прав, мястото е идеално.

— Не бива ченгетата да ни виждат заедно — каза Синдри.

— А какво прави Исак тук? — попита Бьорн и свъси вежди.

— Вчера се прибра в Исландия — отвърна Синдри.

— Защо?

— Британската полиция май ме е взела на мушка — обясни Исак. — Една детективка дойде вкъщи да ме разпита. Искаше да разбере дали аз съм питал съседите на Оскар за адреса му. Не ме притисна, но ме подозира. Затова реших да се върна тук. Поне да не я улеснявам.

— Тук ченгетата също задават неудобни въпроси — каза Синдри. — Има едно рижо копеле, казва се Магнус, мира не ми дава. Май е американец.

— Казах на майка, че нещо съм се натоварил и искам да замина за няколко дни на палатка в планината, да си подредя мислите — каза Исак. — Взех нейната кола, тя е вече твърде зле, за да кара.

— Повярва ли ти?

— Усети, че има нещо, но не разбра какво и аз не й казах. Така е най-добре с родителите. Никога не давай обяснения. Остави ги да гадаят — Исак отпи от кафето си и погледна Бьорн. — Синдри ми каза, че имаме проблем с Харпа.

Бьорн не харесваше Исак още от самото начало. Беше прекалено хладнокръвен. Твърде спокоен за студент. При Синдри всяка емоция се изписваше на лицето. При Исак също имаше емоции, не можеше да няма при заниманията, на които се бяха отдали, но те се свеждаха до хладнокръвна, преценена решителност да се следва внимателно подготвения план. Сякаш Исак се опитваше да спечели интелектуален спор и бе готов на всичко, за да докаже правотата си. Бьорн не искаше нищо да доказва — той просто въздаваше правосъдие сред хората, които бяха съсипали живота му, както и живота на много други исландци.

— Да — каза той и се обърна към Синдри. — Втълпила си е, че ние, или по-скоро ти, Синдри, си отговорен за покушенията над Оскар и Листър. Завчера е говорила с онова момче. Фрики. Той й пуснал тази муха. В първия момент Харпа подозираше дори мен, но сега вече май вярва, че съм невинен. Както и да е, решила е да отиде в полицията.

— Кажи й да не го прави — отвърна Синдри. — Само ще я тикнат в пандиза.

— Тя мисли, че ще има нова жертва — продължи Бьорн. — Иска да ни спре, преди да ударим.

Мисли, но не е сигурна — заяви Синдри.

— Да, но ще говори с полицията, убеден съм.

— И какво смяташ да правиш? — попита тихо Исак.

Бьорн пое дълбоко въздух.

— Ще я заведа някъде за няколко дни. Знам една къщурка до планинския проход в Грундарфиордур. Усамотена е. Ако успея да я задържа там утре и вдругиден, ще имаме достатъчно време.

— Колкото да си свършим работата с Инголфур Арнарсон, това ли имаш предвид? — попита Синдри.

Бьорн кимна.

— Как ще я убедиш да дойде там? — обади се Исак.

Бьорн направи гримаса.

— С чар, с увещания. Ако ли не, с рохипнол.

— Рохипнол? Откъде го намери? — попита Синдри.

— От един приятел в Рейкявик, рибар.

— Съмнителни приятели имаш.

Бьорн сви рамене.

— Вие също.

— Добре — каза Исак. — За два дни напред всичко е ясно. А какво ще правим след това?

Студентът наистина лазеше по нервите на Бьорн. Но това бе важен въпрос.

— Инголфур Арнарсон е последната ни цел, нали така? Апогеят. След като се справим с него, мога да убедя Харпа, че вече няма смисъл да ходи в полицията. Няма да има повече застрашени. А тя само ще вкара всички ни в затвора.

— Дали ще се навие? — попита Синдри.

— Възможно е.

— А ако не? — обади се Исак.

Бьорн сви рамене.

— Знам ли? Според мен полицията и без това ще ни хване. Вече затягат примката. Започнаха да разпитват за Исак. След Инголфур може би ще трябва просто да приемем какво ни чака.

— Не! — отсече Исак. — Когато започнахме, не мислехме накрая да се предадем. Точно затова действаме в чужбина. Целта ни от самото начало бе да останем на свобода, след като приключим.

— Можем да предизвикаме революция — предложи Синдри. — Но истинска, не с тигани и тенджери.

— Ще отнеме много време — отвърна Исак. — В момента исландците са твърде заети да се извиняват на британците.

— Откъде знаеш? — попита Синдри. — Нали беше в Лондон?

— Чета исландските новини по интернет.

— Е, там пише и друго. Пише, че някои хора вече са наистина ядосани. Следобед ще има митинг за Айссейв. Ще видим какво ще стане.

— Ще ходиш ли? — попита Исак.

— Естествено, че ще ходя! — каза Синдри. — Искам да съм в центъра на събитията.

Исак се наведе напред.

— Виж, Синдри, и аз, като теб, вярвам, че капитализмът е мъртъв. Маркс и Енгелс са смятали, че това ще стане чрез бунт на работническата класа, а се оказа, че капитализмът се задуши в собствените си дългове. Тук, в Исландия, те са прекалено големи. Взехме свръхдоза и първи си изпатихме. Но на хората им е нужно време, за да си дадат сметка за това. Ето защо не бива да ни хващат. Трябва да сме на поста си още няколко години, за да доведем революцията до край.

Бьорн гледаше как двамата спорят. Той нямаше планове за революция. Идеята му бе харесала отначало, но той всъщност искаше просто да е сигурен, че копелетата, които разориха родината му, ще си платят за това. Не всичките — това бе невъзможно — но достатъчно, колкото да се забележи.

— Което ме връща на въпроса с Харпа — каза Исак. — Трябва ни по-добър план.

— Какъв например? — намеси се Бьорн. — И нея ли искаш да убием!?

Исак го погледна в очите.

— Не — отвърна той неубедително.

— Тя е напълно невинна! — каза Бьорн. — Джулиън Листър заслужаваше да умре. Оскар също. Дори Габриел Орн, но не и Харпа.

— Разбира се — обади се Синдри. — Но хайде да мислим за това, след като се справим с Инголфур Арнарсон, искате ли?

 

 

Разбраха се да си тръгнат от Перлата поотделно. Бьорн излезе пръв, защото имаше задачи.

Синдри и Исак останаха загледани в летището и океана зад него.

— Все пак трябва да решим нещо за Харпа — каза Исак. — След като я упои и закара в хижата, тя няма да си затвори устата.

— Може и да я затвори — каза Синдри.

— Не. Знаеш, че няма да стане.

— Не можем да я убием, Исак. Бьорн е прав, тя е невинна. Мога да приема, че убийствата на Оскар и Джулиън Листър бяха необходими, че те заслужаваха да умрат. Но не и Харпа. Тя просто се оказа на неподходящото място в неподходящ момент.

— Синдри, хубаво би било светът да функционира така, но не става. За да е успешна една революция, водачите й трябва да са безмилостни. Знаеш това. Чел си история, Ленин, Троцки, Мао, Че Гевара, Фидел Кастро, дори Африканският национален конгрес в ЮАР. Понякога, в името на революцията, загиват невинни хора. Можеш да сведеш жертвите до минимум, но не можеш да минеш без жертви, защото ако го направиш, предаваш хората до себе си.

— Да, но това е Исландия, а не Русия.

— Синдри, четох книгата ти. Три пъти. Хубава е, много е хубава. Баща ми е член на Партията на независимостта. Беше дори министър. Виждам какво става в Исландия. Видях как гражданите й бяха прелъстени от капиталистите, как едно от най-почтените и егалитарни общества в Европа се раздроби на класи. Баща ми и приятелите му са отговорни за това. Капитализмът е болест и нашата страна е в напреднал стадий, на смъртно легло е.

Синдри се смръщи.

— Нямаш право на колебание, Синдри. Точно ти трябва да знаеш това. От теб съм го научил. В момента, в който умря онзи банкер Габриел Орн, ние прекрачихме границата. Вече няма връщане назад, особено след Оскар Гунарсон. Вече сме обвързани. Но поне правим всичко заради някаква идея. Не саботирай идеята, Синдри. Иначе ще се окаже, че само сме си губили времето. И тогава наистина ще сме убийци.

Синдри поклати глава и скръсти ръце.

— Не смятам да убивам никого — каза той, но се поправи, — не и невинни хора.

Исак се усмихна.

— Добре тогава. Аз ще се погрижа. И без това трябва да изчезна, мога да мина и през Грундарфиордур. Ако не го направя, няма да има никаква революция. Капитализмът ще смаже Исландия. И за това ще сме виновни ние. Ние ще сме отговорни. Смяташ ли да ми попречиш?

Синдри не отговори и избегна погледа на Исак.

— Аз ще тръгвам — каза Исак. — Ти изчакай още десетина минути.