Майкъл Ридпат
66 градуса северна ширина (33)

Глава 32

Сряда, 23 септември, 2009 г.

Харпа усети аромата на кафето. Отвори очи и премигна.

Главата й бе натежала от сън и се чувстваше объркана. Над себе си, не много високо, видя дървени греди и покрив. Лежеше в спален чувал. До нея имаше още един, празен.

Той миришеше на Бьорн — мъжка пот и едва доловим дъх на риба.

Харпа се изправи на лакти. Кафето миришеше хубаво.

Намираше се в някаква хижа. Сивата утринна светлина се процеждаше през прозореца. Отдолу се дочу някакво движение.

— Бьорн?

— Добро утро!

Харпа пролази до върха на стълбата. Тогава разбра, че се намира в спалното помещение на някаква хижа. Обзе я паника, но се поуспокои, когато видя ведрата усмивка на Бьорн.

— Ела долу да пием кафе. Искаш ли закуска?

Харпа внимателно слезе по стълбата. Беше само по тениска и бикини, но не й бе студено. Някъде гореше печка.

Главата й все още бе замаяна. Сякаш току-що се бе събудила от един сън в друг.

— Бьорн, къде сме? — попита тя.

Той бързо я целуна по устните.

— В една планинска хижа. Реших, че можем да избягаме за няколко дни.

Харпа замига объркано.

— Изобщо не си спомням как сме дошли тук.

— Беше много уморена и заспа в колата.

— Сериозно? — Харпа се опита да навърже нещата. Спомняше си как Бьорн дойде да я вземе от пекарната, а след това — нищо. Много странно. — Къде е Маркус?

— При вашите. Оставихме им бележка.

— Това не го помня.

— Добре де, аз им оставих бележка.

Харпа седна на един стол до масата и отпи от кафето си. Мозъкът й малко се проясни.

— Къде е тази хижа, Бьорн?

— Близо до Грундарфиордур. На стария път от Стикисхолмур до Боргарнес. Но никой вече не идва тук. Много е спокойно.

— Не разбирам — каза Харпа.

Бьорн хвана ръката й.

— Напоследък си под голям стрес. Трябва да си починеш.

Той стисна ръката й. Усмихна се. За един момент тази усмивка я успокои. Но после Харпа дръпна ръката си.

— Чакай сега! Не сме се разбирали така! Щяхме да ходим в полицията. Да им разкажем за Синдри и студента. Не беше ли това планът?

Бьорн преглътна.

— Не.

— Бьорн, какво става? — Харпа се ококори. — Да не си ме отвлякъл!?

— Не — каза Бьорн.

— В такъв случай ще се обадя в полицията — каза Харпа, взе дамската си чанта от пода до вратата и започна да рови вътре.

— Тук няма обхват — каза Бьорн.

— Къде ми е телефонът, Бьорн?

— Не ти трябва. Няма обхват.

Харпа вдигна очи от чантата.

— Ти си го взел, нали? Божичко! Наистина си ме отвлякъл! Бьорн, какво става, по дяволите?

— Мисля, че се нуждаеш от малко…

— Не ми говори глупости! — Харпа изглеждаше паникьосана. — Ти си застрелял Оскар и Листър, нали? И сега не искаш да отида в полицията!

— Никого не съм убивал.

— Какво правим тук тогава? — извика Харпа.

— Седни — каза Бьорн. — Ще ти обясня.

— Хайде да видим! — процеди студено тя. Но седна. Отпи от кафето си.

— Първо, никого не съм убивал — каза той. — Честно!

— Но знаеш кой е бил, така ли?

Бьорн кимна.

— Знам, да.

— И си ходил до Франция?

Бьорн кимна отново.

— Да. Взех самолета до Амстердам, а оттам отидох с мотор до Нормандия, за да подготвя терена.

— За кого?

Бьорн поклати глава.

— Синдри? Исак?

— И те са замесени, да.

— Значи Фрики беше прав?

Бьорн кимна.

— Правим това за добра кауза.

— Да бе! Няма кауза, която да оправдава убийството!

— Ти също си убивала, Харпа.

— Да, и оттогава горко съжалявам!

— А аз не — каза тихо Бьорн.

Харпа го погледна. Сините му очи бяха спокойни и уверени.

— Колкото повече мисля за онази нощ, толкова повече се убеждавам, че Габриел Орн заслужаваше да умре. Беше отрепка. Отнасял се е зле с теб.

— Това не е причина да умре — каза Харпа.

— Може би, но фалитът на държавата е достатъчна причина. Хората като Габриел Орн съсипаха Исландия и народа й. Съсипаха силни, трудолюбиви и честни хора, като мен. Хиляди като мен! Знаеш ли колко съм се трудил, за да ми потръгне риболовният бизнес? И сега останах без нищо! Защо трябваше хиляди хора като мен да изгубят всичко? Фермери останаха без ферми, магазинери — без магазини и, да, рибари — без лодките си. Млади семейства останаха без къщи. Помниш ли, че Синдри ни разказваше за брат си след митинга през януари?

Харпа поклати глава.

— Е, в крайна сметка банката му взела фермата и той се самоубил. Сега жена му и децата са без дом и работа. Тези хора са работили здраво цял живот. И за нищо не са виновни! Но това е само началото. Казват, че безработицата ще нарасне. Ще бъдем държава на бедняци десетилетия наред. Заради хора като Габриел Орн.

— Той не е единственият виновник, все пак — отбеляза Харпа.

— Именно! — Бьорн удари с ръка по масата. — Нали знаеш какво казват? Трийсет души съсипаха цялата държава.

— Хора като Оскар?

— Да.

— И Джулиън Листър?

— Да.

Харпа свъси вежди.

— Ти си луд. Всичките сте луди.

— Мислиш ли? Исландците протестират, да, но никога нищо не правят. Когато американците обявят война на тероризма, те сриват една-две държави и избиват десетки хиляди души. Ние също трябва да обявим война на тези изверги. Пък и става дума само за четирима.

— Четирима? — Харпа ги преброи на пръсти. — Габриел Орн, Оскар, Джулиън Листър… кой е четвъртият?

Бьорн поклати глава.

От окото на Харпа се плъзна сълза.

— Не те разбирам, Бьорн! Синдри — добре. Той винаги е вярвал в насилието и е изкукал дотам, че да приложи доктрината си на практика. Но ти… Ти си един от най-практичните хора, които познавам.

— И аз така мислех — каза Бьорн, — но през последната година научих много неща.

— Например?

— Например че хора като Синдри и баща ми са прави. Винаги за казвали, че капитализмът ощетява почтените хора, които работят и спестяват. Той е оръдие на богатите срещу всички останали. Сега вече това ми се струва очевидно. Но така и не се вслушах в думите на татко. Смятах го за заблуден динозавър от епохата на Студената война. Вярвах в Партията на независимостта, вярвах, че капитализмът ще даде шанс на хора като мен да работят усилено и да преуспеят. Но как съм се лъгал само! Сега поне си давам сметка за това. Сега поне смятам да направя нещо по въпроса.

— Да започнеш да убиваш ли?

— Харпа… — Бьорн се пресегна над масата за ръката й, но тя я отдръпна. — Харпа, ти пострада не по-малко от мен. Загуби работата си. Баща ти остана без спестявания. Габриел Орн се отнесе зле с теб. Както и Оскар. Ние сме добрите, не разбираш ли?

— Ти си убиец, Бьорн! Добре, не си дръпнал спусъка, но това не променя нещата. — Очите й се разшириха. — Чакай малко! Да не си избрал Оскар заради мен? Ти знаеше ли, че той е баща на Маркус?

— Разбрах от полицията миналата неделя. Но да, докато обсъждахме кой банкер да изберем, шефът на „Одинсбанки“ ми се стори подходящ.

— И го убихте заради мен?

— Заради теб, заради мен, заради всички обикновени хора в Исландия.

Харпа присви устни. В насълзените й очи се четеше гняв.

— И какво сега? Ще ме държиш пленница ли?

— Искам да останеш тук през следващите двайсет и четири часа.

— Докато застрелят следващия от списъка?

Бьорн сви рамене.

— А после какво?

Бьорн въздъхна.

— Мисля, че ще ни хванат, неизбежно е. Другите вярват, че ще има революция, но аз не съм сигурен. Просто исландците не правят така. Предполагам, че ще ида в затвора.

За момент Харпа почти го съжали. Но само за момент.

— Това и заслужаваш! — каза студено тя.

— Сигурно. Може би ще трябва да си платя за това, което направих. Аз знаех какво ме чака от самото начало. Сега просто трябва да приема последствията. — Гласът му бе напълно спокоен.

— Трябва, да.

— Още един ден и вече няма да има значение. Другите мислят, че все още имат шанс. Искам да си мълчиш още два дни, докато полицията ни залови. После им казвай каквото искаш. Аз ще направя всичко възможно да не те свържат с всичко това.

— Ти не си добре, ако си мислиш, че ще се съглася.

— Моля те, Харпа! Заради мен!

Харпа го изгледа с отвращение.

— Гади ми се от теб! Дай ми телефона, ще се обадя в полицията.

— Не! — каза Бьорн.

— В такъв случай си тръгвам още сега! — сопна се Харпа и се изправи.

— Трябва да останеш в хижата! — каза Бьорн.

— Хайде бе! Ти ли ще ме спреш?

Харпа направи две крачки към вратата. Бьорн скочи на крака, хвана я, завъртя я и я прикова към пода. Харпа започна да крещи и да рита. Бьорн се протегна и взе въжето, което бе оставил на стола.

Омота го около тялото й, пристегна ръцете й, и завърза края в здрав възел. Харпа се развика още по-силно и започна да се бори с въжето. Бьорн я остави на пода, застана до печката и се загледа в нея.

— Мразя те, Бьорн! — изкрещя тя. — Мразя те!

Виковете й се приглушиха от стените на хижата и мъглата отвън, и когато стигнаха до скалистите склонове на долината, нямаше никакво ехо.