Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огън и лед (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
66 Degrees North, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Майкъл Ридпат

Заглавие: 66 градуса северна ширина

Преводач: Матей Тодоров

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ProBook

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Албена Раленкова

Коректор: Марко Кънчев; Катя Калфова

ISBN: 978-954-2928-20-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2400

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Фрики седеше в църквата, а свещеникът продължаваше да опява. Магда го бе накарала да дойде с нея в голямата бетонна католическа катедрала на хълма, от другата страна на центъра, срещу Халгримскиркя. Тя седеше до него и се опитваше да извлече някакъв смисъл от проповедта на свещеника. Фрики се бе отказал още на първото изречение.

Магда искаше той да се помоли за прошка. Фрики не знаеше точно как става това. Затвори очи. „Прости ми, господи,“ промърмори той на себе си. Достатъчно ли е това? Не беше сигурен. „Прости ми, господи,“ повтори той. Но защо господ да му прощава — на този безработен несретник, който краде и никога не ходи на църква? Който бе убил човек!

Единственото хубаво нещо в живота на Фрики бе Магда. Ако господ действаше логично, нямаше да спасява Фрики, а би спасил Магда от него.

Фрики отново затвори очи. „Моля те, господи, не ми отнемай Магда!“

Фрики очакваше, че ще умре от скука в църквата, но не стана така. Гладките й синкави колони го изпълваха със спокойствие. Макар да не се чувстваше като един от редовните богомолци, които бяха предимно чужденци, тази сграда го изпълваше с душевен мир. Никой не го зяпаше, макар всички да бяха наясно, че Фрики е единственият протестант в този католически храм.

Можеше да разбере защо Магда ходи на църква всяка седмица. Това място бе подходящо за нея, но не и за него.

Той не вярваше в Бог. И бе сигурен, че ако има Бог, и Той не вярва във Фрики.

Уби ли банкера? Фрики нямаше откъде да знае дали човекът е бил още жив, когато го ритна. Когато бе в добро настроение, Фрики бе убеден, че не го е убил той. Но в моменти като този, бе сигурен във вината си.

Най-лошото бе, че в онзи кратък момент през януари, Фрики искаше да го убие.

Тези няколко секунди щяха да го преследват до края на живота му. Винаги щеше да си остане убиец, дори на стари години. А сега и Магда знаеше тайната му.

Но не само знаеше, тя го разбираше. Каза, че ще му прости, че и Бог ще му прости.

Сега всички бяха изправени и се редяха пред свещеника за хлебчето и глътката вино. Хорът пееше. Магда опря коляно в пода, прекръсти се и ги последва. Фрики не възнамеряваше да прави като тях.

Изведнъж го осени мисъл. Ако иска Магда наистина да му прости, тя трябва да вярва, че и Бог му е простил.

Фрики коленичи за молитва.

 

 

Когато се върна в Рейкявик, Магнъс остави Ингилейф в апартамента й и се прибра в квартирата си. Отвори си бира и се отпусна в креслото.

Срещата с дядо му след толкова много години го разстрои. Не биваше да си го изкарва на Ингилейф, но пък и тя трябваше да разбере, че е време да млъкне.

Магнъс отпи от бирата и се опита да намери смисъл във всичко това — аферата на баща му с Унур, поредицата смъртни случаи, убийството на баща му.

Изкуши се просто да забрави за всичко и да се съсредоточи върху настоящото разследване: Оскар и Габриел Орн.

Но Ингилейф бе права — Магнъс нямаше право да се отказва сега, точно когато започна да открива толкова много.

Трябва да направи две неща — да разбере дали дядо му е бил в Америка, когато баща му е бил убит, и да разгледа полицейския архив за смъртта на Бенедикт Йоханесон през 1985-та.

Телефонът му изпиука. Провери. Съобщение в гласовата поща. Набра номера и чу гласа на брат си.

„Здрасти, Магнъс, Оли съм. Така, да те чуя. Обади ми се, когато можеш“. Съобщението бе оставено преди час, може би докато Магнъс е бил извън обхват на връщане от Стикисхолмур.

Оли. Горкият! За разлика от Магнъс, който запази връзка с исландските си корени, Оли се отрече от тях. Стана американец от — до. Америка все още предлагаше услугата, от която се възползваха хиляди имигранти — възможността да престанат да бъдат себе си и да се превърнат в това, което искат. Оли прие това предложение с ентусиазъм.

А и след злощастния му престой в Исландия, кой можеше да го вини?

Магнъс се замисли дали да не се обади на Оли и да му каже къде е бил. Може би така Оли ще прогони някои от страшните спомени.

А може би няма да успее. Не му се говореше с него тази вечер. Щеше да му звънне утре… Или вдругиден.

Магнъс допи бирата и включи телевизора, докато отиваше към хладилника за нова.

По националната телевизия вървяха новини. Пак нещо за Джулиън Листър, бившият британски финансов министър. Според Магнъс, исландците вече трябваше да го оставят на мира. Вярно, те си бяха изпатили, но Листър не е причината за техните проблеми, нито пък решението им, особено след като собственият му премиер го заряза.

Но нещо в гласа на репортера усъмни Магнъс. Той погледна към екрана. Линейка. Болница във Франция.

Седна и се загледа.

Джулиън Листър бил прострелян два пъти от неизвестен нападател във вилата си в Нормандия. В момента бил в критично състояние в болницата в Руан. Нямало арестувани. Неофициалната версия била опит за атентат, поръчан от „Ал Кайда“ или ИРА, но френската полиция отказвала коментар.

Някои исландци ще останат много доволни, помисли си Магнъс.

После се замисли малко по-дълбоко.

Не! Не можеше да има връзка между Габриел Орн, Оскар и Джулиън Листър, щеше да е прекалено. Освен това Магнъс видя Бьорн и Харна в Исландия този уикенд, така че явно те не са стреляли по Листър във Франция. Магнъс се изкушаваше от мисълта да участва в такова вълнуващо разследване.

И все пак…