Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

4.

Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…

Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…

Идеята на Минчев за паметник при Голямата чешма не се осъществи. В града му обясниха, че международното положение, добросъседските отношения, политкоректността и другите нови ценности не позволяват подобна обида към комшиите и техните важни и скъпи гости…

Пак селото беше в центъра на новините няколко дни. Пак се изсипаха прокурори, следователи, журналисти. Пак питаха и разпитваха, а някои хора — Минчев, Кръстев, Мешо, Милко, Корчо, бяха викани с призовки в града… Намереното в стария склад оръжие предадоха. Както и захвърленото от бандитите. Е, почти всичкото… И не съвсем…

После всичко затихна. Някой някъде реши, че не бива да се вдига шум, че и други ще последват примера на селяните, че въоръжен народ е винаги опасен. За всяка власт…

И оставиха на мира селото. Селото на стария римски път…

Край