Сидни Шелдън
Вятърните мелници на боговете (4)

3

Главната квартира на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) се намира в Лангли, Вирджиния, на седем мили югоизточно от Вашингтон. Над входната врата е поставена червена мигаща светлина. Пропускателният пункт се охранява двадесет и четири часа в денонощието. Тези, които имат разрешен достъп, са снабдени с цветни пропуски, валидни само за отдела, с който работят. Пред сивата седеметажна сграда на управлението със засекретеното название „Завод за играчки“ се издига голяма статуя на Натан Хейл. От приземния етаж на сградата остъклен коридор води към вътрешен двор градина, опасан от магнолиеви дървета. Над рецепцията върху мраморна плоча е гравиран стих:

„И ти ще узнаеш истината,

и истината ще те направи свободен.“

Външни лица никога не се допускат в сградата и там няма помещения за посетители. За служебните лица, желаещи да влязат в сградата незабелязано, има тунел, излизащ във фоайето срещу махагоновата врата на асансьора, наблюдавана непрекъснато от неколцина яки мъже, облечени в сиви костюми.

В залата за конференции на седмия етаж, пазена от охрана, въоръжена с къси пистолети 38-и калибър, скрити под сивите им сака, течеше обичайното за понеделник сутрин съвещание на ръководния състав. Около голямата дъбова маса бяха седнали Нед Тилингаст, директор на ЦРУ; генерал Оливър Брукс, армейски главнокомандващ; държавният секретар Флойд Бейкър; Пит Конърс, шеф на контраразузнаването, и Стантън Роджърс.

Нед Тилингаст наближаваше шестдесетте, студен и мълчалив човек, обременен с болезнени тайни. В ЦРУ има открити и засекретени отдели. През последните седем години Тилингаст отговаряше за 4500 служители, работещи в секретните отдели.

Генерал Оливър Брукс беше войник от Уест Пойнт, който водеше личния и професионалния си живот по книга. Той беше предан по душа човек и организацията, за която работеше, беше армията на Съединените щати.

Флойд Бейкър, държавният секретар, беше истински анахронизъм, остатък от по-ранна епоха. Той беше южняшки тип, висок, среброкос, с благородна осанка и старомодна галантност. Беше интелектуалец. Притежаваше верига от влиятелни вестници из страната и се славеше с неимоверното си богатство. В цял Вашингтон едва ли имаше друг човек с по-остър политически усет и сетивата на Бейкър бяха постоянно насочени към променящите се настроения в кулоарите на Конгреса.

Пит Конърс беше от ирландски произход, упорит човек с хватката на булдог, който много пиеше и не знаеше страх. Това бе последната му година в ЦРУ. През юни щеше да се пенсионира. Ръководеше персонала в контраразузнаването, най-секретния отдел в ЦРУ. Пътят му дотук минаваше през различните отдели на разузнаването, а работеше тук още от добрите стари времена, когато агентите на ЦРУ бяха „златни момчета“. Самият той бе златно момче. Беше участвал в преврата, който върна шаха на Иран на трона, а също така и в операция „Монгус“ — опита да бъде свалено правителството на Кастро през 1961 г.

— След Залива на прасетата всичко се промени — тъгуваше Пит. Продължителността на сантименталните му излияния обикновено зависеше от това, колко беше пил. — Филантропите ни атакуваха от първите страници на всеки вестник в света. Те ни наричаха банда лъжци, нахални клоуни, които се изправят на собствения си път. Някакво копеле, мразещо ЦРУ, публикува имената на наши агенти и Дик Уелч, шеф на отдела ни в Атина, беше убит.

Пит Конърс имаше три несполучливи брака, разпаднали се поради естеството на работата му, но според него никоя жертва не беше толкова голяма, че да не може да я принесе в полза на родината си.

Сега, по средата на съвещанието, лицето му беше почервеняло от гняв.

— Ако позволим на президента да осъществи своята програма за сплотяване на народите, той ще предаде страната. Трябва да бъде спрян. Не можем да позволим…

— Президентът е встъпил в длъжност едва от няколко дни — прекъсна го Флойд Бейкър. — Ние всички сме тук, за да провеждаме неговата политика и…

— Аз не съм тук, за да предам моята страна на проклетите комунисти, господине. Президентът изобщо не бе споменавал за този свой план преди речта си. Той изненада всички ни. Не ни даде възможност да се противопоставим.

— Вероятно затова не ни е казал — предположи Бейкър.

— За бога, ти си съгласен с него! — Пит Конърс се втренчи в Бейкър.

— Той е мой президент — каза твърдо Бейкър. — Също както и твой.

Нед Тилингаст се обърна към Стантън Роджърс:

— Конърс е прав. Президентът фактически планира да покани Румъния, Албания, България и другите комунистически страни да изпратят шпионите си тук, назначени като културни аташета, шофьори, секретарки и камериерки. Ние харчим милиарди долари, за да пазим тила си, а президентът иска да ги пусне през главния вход.

Генерал Брукс кимна в знак на съгласие.

— И с мен не са се консултирали. Мисля, че президентът би могъл дяволски успешно да разруши тази страна.

— Джентълмени, някои от нас може да не са съгласни с президента, но да не забравяме, че народът гласува за Пол Елисън и му повери ръководството на тази страна — каза Стантън и обходи с поглед мъжете, седнали около масата. — Ние всички сме част от президентския екип и трябва да го следваме и поддържаме по всички възможни начини. — Думите му бяха последвани от неодобрително мълчание.

— Добре тогава. Президентът иска незабавно актуална информация за обстановката в Румъния. Всички данни, които имате.

— Включително и секретните? — попита Пит Конърс.

— Всичко. Какво е положението в Румъния с Александрос Йонеску?

— Йонеску държи здраво юздите — отговори Нед Тилингаст. — След като се отърва от семейството на Чаушеску, всички негови съмишленици бяха избити, изпратени в затвор или на заточение. Откакто е взел властта, той потопи страната в кръв. Народът не одобрява неговата политика.

— Какви са перспективите за революция?

— А, това е доста интересно — каза Тилингаст. — Помня как преди време Марин Гроза за малко не свали правителството на Йонеску.

— След това Гроза едва успя да се измъкне от страната.

— С наша помощ. Имаме информация, че съществува нелегална организация, която иска да го върне обратно. Гроза би бил подходящ за Румъния и ако се върне, това ще бъде добре и за нас. Ще следим внимателно развитието на събитията.

Стантън Роджърс се обърна към държавния секретар:

— Имате ли списъка на кандидатите за поста на посланик в Румъния?

Флойд Бейкър отвори коженото си дипломатическо куфарче, извади някакви листа и подаде едно копие на Роджърс.

— Това са най-добрите ни кандидати. Всичките са квалифицирани дипломати от кариерата. Всеки един от тях е проверен. Няма проблеми по сигурността, няма финансови проблеми, нито компрометиращи тайни.

След като Стантън Роджърс взе списъка, държавният секретар добави:

— Естествено Държавният департамент предпочита дипломат от кариерата пред политик. Някой, който да е подготвен за тази работа. Особено като се има предвид сложната ситуация. Румъния е извънредно важен район. Трябва да се подходи много внимателно.

— Съгласен съм — Стантън Роджърс стана. — Ще обсъдя тези имена с президента и ще ви информирам. Той настоява заемането на този пост да стане колкото се може по-бързо.

Докато другите се готвеха да напуснат, Нед Тилингаст се обърна към Пит Конърс:

— Остани за малко, Пит. Искам да говоря с теб.

Когато останаха сами, Тилингаст каза:

— Изказа се доста остро, Пит.

— Но съм прав — упорстваше Конърс. — Президентът се опитва да продаде страната. И какво трябва да правим ние?

— Да си държим устата затворена.

— Нед, ние сме обучени да откриваме врага и да го убиваме. Ами ако той е сред нас и седи в Овалния кабинет?

— Внимавай, внимавай!

Тилингаст работеше в тайните служби по-дълго от Пит Конърс. Беше работил в Оу Ес Ес на Уайлд Бил Донован, преди то да стане ЦРУ. Той също мразеше онова, което филантропите в Конгреса причиняваха на организацията, която обичаше. Фактически в ЦРУ имаше голямо разцепление — от една страна, това бяха твърдолинейните, а от друга — онези, крито вярваха, че руската мечка може да бъде опитомена. Трябва да се борим за всеки долар, мислеше си Тилингаст. В Москва Комитетът за държавна сигурност — КГБ — тренира по хиляда агенти наведнъж.

Нед беше открил Пит Конърс още в колежа и той стана един от най-добрите му сътрудници. Но през последните няколко години Конърс се беше превърнал в истински каубой — доста независим и твърде нервен на спусъка. Опасен.

— Пит, чувал ли си нещо за нелегална организация, наричаща се „Патриоти за свобода“? — попита Тилингаст.

— Не. Не съм чувал. Кои са те?

— Засега е само слух. Разполагам с мъгляви твърдения. Виж дали можеш да разбереш нещо за тях.

— Добре.

 

 

Час по-късно Пит Конърс се обаждаше от уличен телефон в Хейн Пойнт.

— Имам съобщение за Один.

— Тук е Один — каза генерал Оливър Брукс.

 

 

По пътя към офиса си в колата Стантън Роджърс отвори плика, съдържащ имената на кандидатите за посланици, и ги прегледа. Списъкът беше много добър. Държавният секретар си беше свършил работата. Всичките кандидати бяха работили в източни и западни европейски страни, а някои от тях имаха допълнително натрупан опит в Далечния изток или Африка. Стантън си помисли, че президентът ще остане доволен.

 

 

— Те са истински динозаври — отсече Пол Елисън. Той хвърли листа на бюрото си. — Всеки един от тях.

— Пол — запротестира Стантън, — всички тези хора са опитни дипломати от кариерата.

— И препоръчани от Държавния департамент. Нали помниш как се провалихме в Румъния преди три години? Нашите опитни дипломати от кариерата в Букурещ забъркаха такава каша, че ние се озовахме на сухо. Бюрократите в безупречни костюми ме тревожат. Те всички са твърде предпазливи. Когато говорех за програмата за сближаване на народите, аз вярвах във всяка една дума от нея. Ние трябва да спечелим доверието на една страна, която в момента е много резервирана към нас.

— Но ако назначиш един аматьор там, някой без опит, поемаш голям риск.

— Може би се нуждаем от човек с друг вид опит. Румъния ще бъде нещо като пробен камък, Стан. Проверочен изпит за цялата ми програма, ако може така да се каже — той се поколеба. — Не се заблуждавам. Доверието към мен ще зависи от успеха на мисията в Румъния. Знам, че има много влиятелни хора, които не искат да успея. Ако този план се провали, ще получа силен удар под кръста. Ще трябва да забравя за България, Албания, Чехословакия и останалите страни зад желязната завеса.

— Мога да проуча някои политически дипломати, които…

Президентът поклати глава:

— Това е същото. Искам някой с напълно нов подход. Някой, който ще може да стопи леда. Пълна противоположност на представите им за „ужасния“ американец.

Стантън Роджърс гледаше президента озадачено:

— Пол, струва ми се, че вече имаш някого предвид. Така ли е?

Елисън взе една пура от кутията на бюрото си и я запали.

— Всъщност — каза той бавно — мисля, че имам.

— Кой е той?

— Тя. Видя ли статията в последния брой на „Външна политика“, озаглавена „Разведряване, сега“?

— Да.

— Какво мислиш за нея?

— Мисля, че е интересна. Авторката се надява, че е възможно да привлечем комунистическите страни към нашата система, като им предложим икономическа помощ… — Той спря. — Много приличаше на твоята встъпителна реч.

— С тази разлика, че е написана шест месеца по-рано. Тя е публикувала блестящи статии в „Коментар“ и „Пъблик Афеърс“. Миналата година четох една нейна книга, посветена на източноевропейската политика, и трябва да призная, че ми помогна да утвърдя някои от моите идеи.

— Добре. Значи тя споделя твоите теории. Това не е причина да й предлагаш толкова важен пост…

— Стан, тя отива по-далеч от моята теория. Очертава подробен план, който е удивителен. Тя предлага четирите основни световни икономически общности да се комбинират и да се обединят.

— Как може да…

— Това би отнело време, но може да се осъществи. Виж, знаеш, че през 1949 г. източноевропейските страни сформираха Съвет за икономическо сътрудничество и взаимопомощ, наречен СИВ, а през 1958 г. другите европейски страни сформираха Европейската икономическа общност — Общия пазар.

— Да, така е.

— Ние имаме Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която включва Съединените щати, някои страни от Западния блок и Югославия. И не забравяй, че страните от Третия свят сформираха Движението на необвързаните страни, което изключва нас — гласът на президента звучеше развълнувано. — Помисли за възможностите. Ако можехме да обединим всички тези икономически общности и да оформим един голям пазар! Боже мой, това би било знаменито! То би означавало реална световна търговия. И би донесло мир.

— Това е една интересна идея, но изисква много време — каза предпазливо Стантън Роджърс.

— Знаеш старата китайска поговорка: „Всяко дълго пътешествие започва с една малка стъпка“.

— Тя е аматьор, Пол.

— Някои от най-добрите ни посланици са били аматьори. Ан Армстронг, бивш посланик във Великобритания, беше педагог, без политически опит. Пърл Места беше назначена в Дания, Клер Бут Люс беше посланик в Италия. Джон Гавин, актьор, беше посланик в Мексико. Една трета от действащите ни посланици са от така наречените аматьори.

— Но ти не знаеш нищо за тази жена.

— Освен че е изключително умна и че сме настроени на една и съща вълна. Искам да проучиш всичко за нея — той взе едно копие от „Външна политика“ и погледна страницата със съдържанието. — Казва се Мери Ашли.

 

 

Два дни по-късно президентът и Стантън Роджърс закусваха заедно.

— Събрах информацията, за която ме помоли — той извади един лист от джоба си. — Мери Елизабет Ашли, улица „Олд Милфорд“ 27, Джънкшън Сити, Канзас. Тридесет и пет годишна, омъжена за доктор Едуард Ашли, с две деца: Бет на дванайсет и Тим на десет години. Председателка на Лигата на жените гласоподавателки в Джънкшън Сити. Преподавател по източноевропейска политика в Канзаския щатски университет. Дядо й е роден в Румъния — Роджърс вдигна поглед. — Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че има смисъл. Тя вероятно знае за Румъния повече, отколкото някои посланици знаят за страните, в които работят.

— Радвам се, че мислиш така, Стан. Бих искал Отделът за сигурност да й направи пълно проучване.

— Ще се погрижа за това.