Сидни Шелдън
Вятърните мелници на боговете (30)

29

София, България

Събота, трети юли

В една малка невзрачна сграда на улица „Презвитер Козма“ №32 се провеждаше среща на членовете на Източния комитет. Около масата седяха влиятелни представители от Русия, Китай, Чехословакия, Пакистан, Индия и Малайзия.

Говореше председателят:

— Приветстваме нашите братя и сестри, които се присъединиха към Източния комитет днес. Щастлив съм да ви съобщя нашите извънредно важни новини. Сега всичко е на мястото си. Последният етап от нашия план е на път да се осъществи успешно. Датата е утре вечер, а мястото — резиденцията на американския посланик в Букурещ. Осигурили сме присъствието на международната преса и телевизията.

Мъжът с кодовото име Кали изненадано попита:

— Нима американската посланичка и двете й деца ще…

— Да, ще бъдат убити заедно с около стотина други американци. Всички напълно съзнаваме огромния риск и хаоса, който може да последва. Време е да гласуваме. — Той започна от отсрещния край на масата. — Брахма?

— Да.

— Вишну?

— Да.

— Ганеша?

— Да.

— Яма?

— Да.

— Индра?

— Да.

— Кришна?

— Да.

— Рама?

— Да.

— Кали?

— Да.

— Приема се единодушно — заяви председателят. — Дължим огромна благодарност на човека, който ни помогна изключително много, за да реализираме всичко това. — Той се обърна към присъстващия американец.

— За мен бе удоволствие — каза Майк Слейд.

* * *

Украсата по случай приема в чест на Четвърти юли долетя в Букурещ на един „Херкулес“ C-120 късно в събота следобед и директно бе откарана в правителствен склад на Съединените щати. Пратката съдържаше хиляда червени, бели и сини балона, опаковани в плоски кутии, три стоманени бутилки хелий, с който да се надуят балоните, двеста и петдесет ролки конфети, значки, увеселителни кречетала, десетина плакати и седемдесет малки американски флагчета. Всичко това бе разтоварено в склада в осем часа вечерта. Два часа по-късно пристигна джип с две бутилки кислород с щемпела на американската армия. Шофьорът ги свали и ги вкара вътре.

В един часа през нощта, когато в склада вече нямаше никого, пристигна Ейнджъл. Вратата беше отключена. Ейнджъл се приближи до бутилките, огледа ги внимателно и се захвана за работа. Първо изпразни две — трети от съдържанието на трите бутилки хелий. Останалото бе лесно.

 

 

Сутринта на Четвърти юли в резиденцията бе истински хаос. Миеха се подовете, бършеше се прахът от полилеите, почистваха се пътеките. Всяко кътче в сградата се отличаваше със специфичните си шумове. В единия край на залата за приеми се чукаше, тъй като там сковаваха подиум за оркестъра. В коридорите бръмчаха прахосмукачки, от кухнята се чуваше тракането на тенджери и тигани.

 

 

В четири часа следобед пред служебния вход на резиденцията спря камион на американската армия. Дежурният започна обичайната проверка:

— Какво карате?

— Разни неща за приема.

— Отворете да видя.

Патрулът прегледа камиона.

— Какво има в кутиите?

— Малко хелий, балони, знаменца и други подобни.

— Да видя.

След петнадесет минути камионът бе пропуснат да влезе. Вътре в двора един младши сержант и две войничета се захванаха да го разтоварват и да пренасят товара в голям склад отстрани на залата за приеми.

Когато започнаха да отварят кутиите, едното от войничетата каза:

— Виж колко много балони! Кой ще е толкова луд, че да се съгласи да ги надуе?

Точно в този момент вътре влезе Еди Молц, придружен от някаква непозната личност в работни дрехи с военни отличителни знаци.

— Не се притеснявай — обади се Еди Молц. — Нали живеем в ерата на технокрацията? — Той кимна към придружаващата го личност. — Ето го човека, който ще има грижата за балоните. Това е заповед на полковник Маккини.

Единият от войниците се усмихна:

— Е, успокоих се, че няма да съм аз.

И войниците си тръгнаха.

— Имате на разположение един час — каза Еди Молц. — Добре е да започвате. Имате много балони за надуване.

Молц кимна на младши сержанта и излезе.

Сержантът се приближи до едната от бутилките.

— Какво има в тия бъчонки?

— Хелий.

Сержантът наблюдаваше как непознатата личност взе един балон, доближи за момент отвора му до дюзата на бутилката и когато балонът се изду, го завърза и го пусна. Балонът се понесе към тавана. Цялата тая операция продължи не повече от секунда.

— Я виж ти, интересно! — засмя се сержантът.

 

 

В кабинета си в посолството Мери дописваше няколко спешни телекса, които трябваше незабавно да се изпратят. Страшно й се искаше приемът да може да се отложи. Щяха да присъстват повече от стотина гости. Надяваше се Майк Слейд да бъде хванат, преди да започне самият прием.

Тим и Бет бяха под непрекъсната охрана в резиденцията. Дали Майк Слейд ще се опита и на тях да стори зло? Мери си спомни с какво удоволствие се занимаваше той с тях по-рано. Не е нормален.

Мери стана, за да изхвърли някакви листа в унищожителя на хартиени отпадъци и — замръзна на място.

През междинната врата влезе Майк Слейд. Мери понечи да изкрещи:

— Не влизай!

Беше се вдървила от ужас. Наблизо нямаше никой, за да я спаси. Той можеше да я убие, преди тя да успее да повика помощ. И след това би могъл да избяга оттам, откъдето бе влязъл. Как ли бе минал през охраната? Не трябва да се издавам колко ме е страх.

— Хората на полковник Маккини ви търсят. Можете да ме убиете, но няма да успеете да избягате — каза Мери с твърд и решителен глас.

— Много приказки сте слушали. Този, който се опитва да ви убие, е Ейнджъл, а не аз.

— Вие сте лъжец. Ейнджъл е мъртъв. Видях го убит.

— Ейнджъл е професионалист от Аржентина. Изобщо не би се разхождал наоколо с аржентински етикети по дрехите и аржентински песос в джобовете. Мухльото, когото полицията е убила, е аматьор. Той е само примамка.

Остави го да говори!

— Не вярвам на нито една ваша дума. Вие убихте Луи Дефорж. Вие се опитахте и мен да убиете. Ще отречете ли?

Майк задържа дълго погледа си върху нея и накрая каза:

— Не, не отричам. По-добре един мой приятел да ви разкаже цялата история. — Той се обърна към вратата на кабинета си и извика:

— Бил, влез.

В стаята влезе полковник Маккини.

— Мисля, че е време да си поговорим, госпожо посланик.

 

 

В склада на резиденцията непознатата личност продължаваше да пълни балоните под наблюдателния поглед на сержанта.

О, тая персона тук нещо ми е противна, си помисли сержантът. По дяволите!

Сержантът не можеше да разбере защо белите балони се пълнят от една бутилка, червените — от друга, а сините — от трета. Защо първо не изпразни едната докрай?, чудеше се той. Любопитството му го изкушаваше, но не му се започваше разговор.

През отворената врата към залата за приеми сержантът наблюдаваше как от кухнята внасяха табли с ордьоври и ги оставяха върху масите покрай стените. Ще бъде голям прием, помисли той.

 

 

Мери седеше в кабинета си с лице към Майк Слейд и полковник Маккини.

— Ще започна от момента на пристигането ви — каза полковник Маккини. — Още в деня на встъпването си в длъжност президентът огласи, че иска да осъществи връзки с всички страни зад желязната завеса. Така той хвърли една голяма бомба. В правителството ни има група хора, които са убедени, че ако ние се обвържем с Румъния, Русия, България, Албания, Чехословакия и други социалистически страни, комунистите ще ни унищожат. Отвъд желязната завеса пък има комунисти, които смятат, че планът на нашия президент е хитра уловка — троянски кон, с който да се прехвърлят капиталистически шпиони в страните им. Група влиятелни хора, представители и от двете формации, вече бяха сформирали свръхсекретен съюз, наречен „Патриоти за свобода“. Те решиха, че единственият начин, по който може да се провали планът на президента, е първо да му се даде зелена улица, а после да го саботират по толкова драстичен начин, че никой повече да не дръзне да го осъществява. Точно в този момент се появихте вие.

— Но… защо аз? Защо избраха мене?

— Защото имиджът бе много важен — отговори Майк. — Вие бяхте идеалният избор. Интелигентна и с приятна външност, представител на средната американска класа, с две симпатични деца. Липсваха ви само едно симпатично куче и една симпатична котка. Вие именно бяхте имиджът, от който те имаха нужда — посланик с амбиции, госпожа „Америка“ с две весели, приятни деца. Те твърдо бяха решили да ви имат. Когато на пътя им се изпречи съпругът ви, те го убиха и инсценираха катастрофата, за да не се досетите и да не се откажете от предложения ви пост.

— О, Господи! — обзе я невъобразим ужас, докато го слушаше.

— Следващата им стъпка бе да ви направят популярна. Пуснаха в действие връзките си с тъй наречените „стари приятели“ от международната преса и се погрижиха да станете всеобща любимка. Всички се трепеха за вас. Вие бяхте красивата дама, която ще поведе света по пътя на мира.

— А… а сега?

Гласът на Майк прозвуча успокоително:

— Планът им е да убият вас и децата ви по най-сензационен и най-шокиращ начин. Целта е по този начин да отвратят целия свят толкова силно, че да се сложи край на всякакви бъдещи проекти за разведряване.

Мери слушаше, притаила дъх, зашеметена.

— Това е всичко — съвсем накратко, но съвсем точно — каза полковник Маккини тихо. — Майк работи за ЦРУ. След като убиха съпруга ви и Марин Гроза, Майк тръгна по петите на „Патриоти за свобода“. Те си помислиха, че той е на тяхна страна, и му предложиха да се присъедини към тяхната организация. Обсъдихме идеята с президента Елисън и той я одобри. Президентът е в течение на развитието на нещата до най-малките подробности. Най-голямата му грижа бе вие и децата да бъдете добре охранявани. Той не смееше да коментира това, което знаеше, с вас или с когото и да било друг, защото Нед Тилингаст — шефът на ЦРУ, го бе предупредил, че някъде на най-високо ниво изтича информация.

Главата на Мери се замая. Тя се обърна към Майк:

— Но… вие се опитахте да ме убиете!

Той въздъхна:

— Госпожо, аз се опитах да спася живота ви. Опитах всичко, за което се сетих, за да ви накарам да вземете децата и да се приберете в Америка, където ще бъдете в безопасност.

— Но… вие ме отровихте!

— Не смъртоносно. Исках само да ви разболея достатъчно тежко, за да напуснете Румъния. Нашите лекари ви очакваха. Не можех да ви кажа истината, защото щях да проваля цялата операция и ние щяхме да изпуснем единствения си шанс да ги пипнем. Дори сега все още не знаем кой стои начело на тази организация. Той никога не присъства на съвещанията. Единственото нещо, което знаем за него, е, че всички го наричат „Шефа“.

— А Луи?

— Лекарят бе един от тях. Той беше подкрепа на Ейнджъл. Голям специалист по взривни устройства. Уредиха му да го назначат тук, за да бъде по-близо до вас. Инсинуираха и отвличането ви, за да се срещнете с вашия чаровен „ангел — спасител“. — Майк забеляза, че изражението на Мери се промени. — Вие бяхте самотна и уязвима и те разчитаха на това. Не сте първата жена, която се увлича по него.

Мери си спомни нещо. Усмихнатият шофьор. Нито един румънец не е щастлив тук, само чужденците. Не бих понесъл жена ми да остане вдовица.

— И Флориан е с тях, нали? Нарочно е спукал гумата, за да ме накара да изляза от колата — каза тя бавно.

— Ще го хванем.

Все пак имаше нещо, което продължаваше да я притеснява.

— Майк… защо убихте Луи?

— Нямах друг избор. Техният план целеше да убият и вас, и децата ви по най-драматичен начин пред очите на многобройна публика. Луи знаеше, че аз съм член на комитета. Когато откри, че съм този, който се опитва да ви отрови, започна да става доста подозрителен. По̀ друга смърт ви бяха приготвили. Трябваше да го убия, преди да ме предаде.

Мери седеше и слушаше, а едно по едно парчетата мозайка отиваха на местата си. Човекът, в когото се съмняваше, се бе опитал да я отрови, за да я спаси, а мъжът, когото мислеше, че обича, я бе спасил, за да я запази за една по-драматична смърт. Бяха я използвали. Бяха използвали и децата й. Била съм една от овцете на Юда, помисли си Мери. Цялата доброжелателност, която всички демонстрираха пред мен, е била фалшива. Единствено държанието на Стантън Роджърс е било истинско. Или пък да не би…

— А Стантън — започна Мери, — и той ли…

— Той ви закриляше през цялото време — увери я полковник Маккини. — Когато му казахте, че Майк Слейд се опитва да ви убие, той ми заповяда да го арестувам.

Мери погледна към Майк. Изпратили са го тук, за да я защитава, а тя през цялото време го мислеше за свой враг. В главата й бе истински хаос.

— А наистина ли Луи никога не е бил женен и не е имал деца?

— Да, наистина.

Мери веднага се сети:

— Но аз помолих Еди Молц да провери и той ми съобщи, че Луи е бил женен и е имал две дъщери.

Полковник Маккини и Майк се спогледаха.

— Ще се погрижим и за него — каза Маккини. — Изпратих го във Франкфурт. Ще заповядам да го задържат.

— А кой е Ейнджъл?

— Наемен убиец от Южна Америка. Може би най-добрият в света. Комитетът гласува да му се заплатят пет милиона долара, за да ви убие.

Мери слушаше и не вярваше на ушите си.

Майк продължи:

— Знаем, че в момента е в Букурещ. При други обстоятелства щяхме да осигурим патрули навсякъде — на летищата, по пътищата, на железопътните гари. Но нямаме абсолютно никакво описание на Ейнджъл. Той има десетина различни паспорта. Никой досега не се е срещал с него лично. Сделките се уреждат посредством любовницата му — Неуса Мунес. Комитетът е разделен на групи и всяка една се занимава само със своите специфични проблеми, така че не можах да разбера кого точно са изпратили тук, за да му помага, нито пък какъв е планът му за действие.

— А кой ще му попречи да ме убие?

— Ние — веднага й отговори полковник Маккини. — С помощта на румънското правителство сме се погрижили за допълнителни охранителни мерки на приема довечера. Обмислили сме всички евентуални случайности.

— А сега какво ще правим? — попита Мери.

— Зависи от вас. На Ейнджъл му е заповядано да изпълни задачата си довечера на приема. Вярваме, че ще го хванем, но ако вие и децата не присъствате — гласът му малко позатихна.

— … тогава той няма да предприеме нищо — довърши мисълта му Мери.

— Поне не днеска. Рано или късно той отново ще се опита.

— Молите ме да бъда мишена.

Полковник Маккини поясни:

— Не сте длъжна да приемете, госпожо посланик.

Сега мога да сложа край на всичко това. Мога да се върна в Канзас с децата и да оставя този кошмар зад гърба си. Мога да започна отначало, да се върна отново към преподавателската си работа, да заживея като нормално човешко същество. Никой няма да иска да убива учители. Ейнджъл ще ме забрави.

Тя вдигна поглед към Майк и полковник Маккини и каза:

— Не бих искала да излагам децата си на опасност.

Полковник Маккини добави:

— Ще уредя да измъкнат тайно Бет и Тим от резиденцията и да ги доведат тук под охрана.

Мери се бе загледала в Майк. Най-сетне проговори:

— Как се обличат овцете на Юда?