Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Windmills of the Gods, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Сидни Шелдън

Заглавие: Вятърните мелници на боговете

Преводач: Олга Дончева; Зоя Любенова

Година на превод: 1993

Издател: Издателска група Матекс

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Редактор: Мария Енчева; Росица Кечева

Технически редактор: Мария Иванова

Художник: Камен Стоянов

ISBN: 954-508-011-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6748

История

  1. — Добавяне

31

От Белия дом се обади президентът Пол Елисън.

— Отказвам да приема оставката ви.

— Съжалявам, господин президент, но не мога…

— Мери, знам какво преживяхте, но ви моля да останете на поста си в Румъния.

Знам какво преживяхте. Дали изобщо някой имаше представа за това? Когато пристигна тук, тя бе невероятно наивна, изпълнена с високи идеали и големи надежди. Дойде със съзнанието, че ще представлява символа и духа на своята страна. Трябваше да покаже на света колко чудесни са американците, а през цялото време се е заблуждавала. Всички са я използвали — нейният президент, нейното правителство, всички, които работеха с нея, всички… Тя и децата й са били изложени на смъртна опасност. Мери си мислеше за Едуард и за начина, по който го бяха убили, за Луи, за неговите лъжи и за смъртта му. Мислеше си за опустошението, което бе замислила Ейнджъл.

Вече не съм онази Мери, която бях, когато дойдох тук, мислеше си тя. Тогава бях наивна. Издигнах се по доста труден път, но все пак се издигнах. Успях да постигна някои неща. Измъкнах Хана Мърфи от затвора, уредих сделката за зърно. Спасих живота на сина на Йонеску и осигурих заема за румънците. Помогнах и на някои евреи.

— Ало, чувате ли ме?

— Да, сър. — Тя погледна Майк Слейд, който седеше, облегнат назад, на другия край на масата и я наблюдаваше.

— Вие наистина свършихте изключително добра работа — говореше й президентът. — Всички много се гордеем с вас. Видяхте ли вестниците?

Тя пет пари не даваше за вестниците.

— Вие сте точно човекът, от когото имаме нужда там сега. Вашата работа ще бъде от голяма полза за страната ни.

Президентът чакаше отговора й. Мери мислеше, поставяйки решението си на везните. Станах толкова добър посланик, а тук има още много неща за оправяне.

Най-сетне проговори:

— Господин президент, ако се съглася да остана, ще настоявам страната ни да даде политическо убежище на Корина Соколи.

— Съжалявам, Мери. Вече ви обясних защо не можем да направим това! Ще ядосаме Йонеску и…

— Ще го преживее. Познавам Йонеску, господин президент. Той просто я използва като чип за залог.

Отново последва дълга пауза.

— Как смятате да я измъкнете от Румъния?

— Утре сутринта пристига един товарен военен самолет. Ще я кача на него.

Отново мълчание в слушалката.

— Да, разбирам. Добре. Ще уредя нещата тук. Ако това е всичко…

Мери отново погледна към Майк Слейд.

— Не, сър. Има още нещо. Искам Майк Слейд да остане на работа тук. Имам нужда от него. Двамата сме добър екип.

— Страхувам се, че това няма да е възможно — каза президентът доста настоятелно. — Имам нужда от Слейд тук, при нас. Вече му е поставена нова задача.

Мери седеше, стискаше слушалката и не проговаряше.

Президентът продължи:

— Ще ви изпратим някой друг. Можете сама да изберете. Когото пожелаете.

Мълчание.

— Мери, ние наистина имаме нужда от Майк тук.

Мери отново погледна към Майк.

Гласът на Елисън викаше в слушалката:

— Мери? Ало? Какво има? Това да не е някакъв заговор?

Мери седеше и чакаше, без да отговаря.

Най-накрая президентът каза доста неохотно:

— Ами, щом като толкова настоявате, бихме могли да се оправим някак без него за известно време.

На Мери моментално й олекна.

— Благодаря ви, господин президент. С радост ще остана посланик в Румъния.

Президентът най-после приключи разговора с думите:

— Страшно много ви бива да водите преговори, госпожо посланик. Имам някои интересни планове за вас, след като приключите работата си там. Късмет! И не се забърквайте в неприятности!

Връзката прекъсна.

Мери бавно остави слушалката. Погледна към Майк.

— Ще останете да работите тук. Каза ми да не се забърквам в неприятности.

Майк Слейд се усмихна.

— Има чудесно чувство за хумор. — Той стана и тръгна към нея. — Спомняте ли си деня, в който за пръв път се срещнахме и аз ви казах, че сте супер?

Тя много добре си го спомняше.

— Да.

— Тогава съм сгрешил. Сега вие наистина сте супер.

Тя ликуваше.

— О, Майк…

— След като оставам на работа тук, госпожо посланик, няма да е зле да обсъдим проблемите, които ни създаде румънският министър на търговията. — Той я погледна право в очите и нежно попита: — Кафе?