Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Windmills of the Gods, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Сидни Шелдън

Заглавие: Вятърните мелници на боговете

Преводач: Олга Дончева; Зоя Любенова

Година на превод: 1993

Издател: Издателска група Матекс

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Редактор: Мария Енчева; Росица Кечева

Технически редактор: Мария Иванова

Художник: Камен Стоянов

ISBN: 954-508-011-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6748

История

  1. — Добавяне

11

Тази е още по-красива от другите, помисли си човекът от охраната. Тя дори не приличаше на проститутка. Можеше да бъде филмова актриса или фотомодел. Беше на двадесет и няколко години, с дълга руса коса и нежна, млечнобяла кожа. Носеше елегантни дрехи.

Лев Пастернак дойде лично до портала, за да я отведе до къщата. Момичето се казваше Бисера и беше югославянка. Това беше първото й пътуване до Франция. Тя доста се притесни, когато видя многобройната въоръжена охрана около къщата. В какво ли съм се забъркала? Бисера не знаеше нищо, освен че сводникът й бе дал един самолетен билет за отиване и връщане с обещанието, че ще й плати 2000 долара за един час работа.

Лев Пастернак почука на вратата на спалнята и гласът на Гроза извика:

— Влезте.

Пастернак отвори вратата и въведе момичето в стаята. Марин Гроза стоеше прав до леглото. Носеше халат, но тя веднага разбра, че беше гол отдолу.

— Това е Бисера — каза Лев Пастернак. Не спомена името на Марин Гроза.

— Добър вечер, мила. Влез.

Пастернак излезе, като внимателно затвори вратата след себе си, и Марин Гроза остана насаме с момичето.

Тя се приближи до него и му се усмихна съблазнително.

— Ти се чувстваш удобно, нали? Защо да не се съблека, така че и на двамата да ни е удобно? — Тя започна да си сваля дрехите.

— Не, не се събличай, моля те.

Бисера го погледна изненадано.

— Но нима не искаш да…

Гроза отиде до шкафа и избра един камшик.

— Искам да използваш това.

Значи ето какво беше. Робски комплекс. А не изглеждаше да е такъв. Човек никога не може да бъде сигурен, помисли си Бисера.

— Разбира се, скъпи. Каквото ти помага да се възбудиш.

Марин Гроза свали халата си и се обърна с гръб към нея. Бисера се стресна при вида на покритото му с белези тяло. Гърбът му беше изпъстрен с жестоки следи от бичуване. Имаше нещо в израза на лицето му, което я объркваше, а когато разбра за какво става въпрос, тя още повече се смути. Беше страдание. Този човек изпитваше някаква огромна мъка. Защо искаше да го бият с камшик? Тя го наблюдаваше, докато той отиде и седна на един стол.

— Силно — заповяда й. — Удряй ме много силно.

— Добре — каза Бисера и взе дългия кожен камшик. Садомазохизмът не беше нещо ново за нея, но тук ставаше въпрос за нещо друго, което тя не можеше да разбере. Е, това не ми влиза в работата, помисли си Бисера. Взимай парите и бягай.

Тя вдигна камшика и го стовари върху оголения гръб.

— По-силно, по-силно! — подкани я мъжът.

Той се сви от болка, когато коравите кожени ремъци изплющяха върху гърба му. Веднъж… втори път… отново… и отново, все по-силно и по-силно. И ето че видението, което очакваше, изплува пред очите му. Сцените от изнасилването на жена му и дъщеря му изгаряха мозъка му. Изнасилваха ги групово и смеещите се войници преминаваха от жената към детето, а междувременно други чакаха със събути панталони да дойде техният ред. Марин Гроза се притискаше към стола, сякаш бе завързан за него. И докато камшикът се стоварваше безмилостно върху гърба му, той чуваше писъците на жена си и дъщеря си, които молеха за милост, давейки се с пенисите на мъжете в устите си, защото войниците ги изнасилваха по всички възможни начини, докато накрая започнаха обилно да кървят, а виковете им постепенно заглъхнаха.

— По-силно! — изстена Марин Гроза. И с всеки удар на камшика той чувстваше как острието на ножа се забива в гениталиите му и го кастрира. Внезапно започна да се задушава.

— Извикай… изви… — гласът му започна да хърка. Дробовете му се парализираха.

— Хей, добре ли си? Аз… — Момичето се спря с увиснал във въздуха камшик.

Тя видя как той се свлече на пода с широко отворени очи, вперени в небитието.

— Помощ! Помощ! — изпищя Бисера.

Лев Пастернак дотича мигновено с оръжие в ръка. Той видя тялото на земята.

— Какво стана?

— Той е мъртъв. Той е мъртъв! — истерично викаше Бисера. — Аз нищо не съм направила. Само го биех с камшика, както ми каза. Кълна се!

Лекарят, който живееше в къщата, пристигна за секунди. Той отиде до тялото на Марин Гроза и се наведе да го огледа. Кожата беше посиняла, а мускулите се бяха втвърдили.

Той вдигна камшика и го помириса.

— Какво?

— По дяволите! Кураре. Това е отвара от едно южноамериканско растение. Инките са го използвали, за да потапят в нея стрелите, с които са убивали неприятелите си. Само за три минути цялата нервна система се парализира.

Двамата мъже стояха и безпомощно гледаха към мъртвия си водач.

 

 

Новината за убийството на Марин Гроза незабавно бе разпространена по сателита из целия свят. Лев Пастернак успя да скрие от пресата зловещите подробности около кончината му. Във Вашингтон президентът се срещна със Стантън Роджърс.

— Стан, кой мислиш, че стои зад всичко това?

— Руснаците или Йонеску. Но в крайна сметка това е все едно, нали? Те не желаят да се променя сегашното състояние на нещата.

— Значи ще си имаме работа с Йонеску. Много добре. Хайде да прокараме назначението на Мери Ашли колкото се може по-бързо.

— Тя вече пътува насам, Пол.

— Чудесно.

 

 

Когато чу новината, Ейнджъл се усмихна. Случи се по-скоро, отколкото очакваше.

 

 

В десет часа вечерта частният телефон на Шефа иззвъня и той го вдигна.

— Ало.

Чу се гърленият глас на Неуса Мунес.

— Ейнджъл видя сутрешния вестник. Каза да преведете парите в банковата му сметка.

— Съобщете му, че незабавно ще се погрижим за това. И, госпожице Мунес, предайте на Ейнджъл, че съм изключително доволен. Кажете му също така, че скоро може да ми потрябва отново. Имате ли телефонен номер, на който мога да се свържа с вас?

Последва дълго мълчание, след което тя каза:

— Предполагам — и му го даде.

— Чудесно. Ако Ейнджъл…

Връзката прекъсна.

По дяволите, тази тъпа кучка.

 

 

Парите бяха преведени на посочения номер в цюрихската банка същата сутрин, а час след като бяха получени, те бяха прехвърлени в саудитско-арабска банка в Женева. В наше време излишната предпазливост не вреди, помисли си Ейнджъл. Проклетите банкери са готови да те изиграят при първия удобен случай.