Сидни Шелдън
Вятърните мелници на боговете (11)

10

Форт Райли е най-старият в армията на Съединените щати и е построен през 1853 г., когато за Канзас говореха като за индианска територия. Предназначен някога да пази керваните с фургони от набезите на войнолюбивите индиански племена, днес той се използваше преди всичко като база за хеликоптери и летище за малки самолети.

Стантън Роджърс се приземи със служебния ДС-7 и бе посрещнат от командира на форта и личния му състав. Наблизо чакаше лимузина, готова да закара Стантън до дома на семейство Ашли. Той се бе обадил на Мери след разговора й с президента.

— Обещавам ви да направя посещението си колкото се може по-кратко, госпожо Ашли. Възнамерявам да излетя в понеделник следобед и да ви видя, ако не възразявате?

Толкова е любезен. А е такава видна личност. Но защо ли го изпраща президентът да говори с мен?

— Чудесно — отвърна Мери и в отговор попита: — Не бихте ли желали да вечеряте с нас?

— Благодаря за поканата — отвърна той след кратко колебание. Това ще бъде една дълга и отегчителна вечер, помисли си Стантън.

Когато Флорънс чу новината, тя изпадна във възторг: „Съветникът на президента по международните въпроси ще дойде тук на вечеря? Значи ли това, че си приела поста!“

— Нищо подобно, Флорънс. Просто обещах на президента да поговоря с неговия съветник. Това е всичко.

Флорънс обгърна Мери с ръце и я притисна към себе си.

— Бих искала да избереш онова, което ще те направи щастлива.

— Знам.

Стантън Роджърс е прекрасен човек, реши Мери. Беше го виждала на пресконференции, на снимки в списание „Тайм“, но си помисли: В действителност изглежда по-едър. Беше много любезен, но в поведението му се усещаше някаква дистанция.

— Разрешете да ви предам още веднъж най-искрените съболезнования на президента по повод на вашата трагедия, госпожо Ашли.

— Благодаря ви.

Тя го запозна с Тим и Бет. След това отиде в кухнята, за да провери как Лусинда се справя с приготвянето на вечерята.

— Мога да сервирам, когато поискате — каза Лусинда, — но той няма да хареса задушеното.

Когато Мери съобщи на Лусинда, че Стантън Роджърс ще им идва на гости за вечеря и че иска тя да сготви задушено, Лусинда каза:

— Хора като господин Роджърс не ядат задушено.

— Така ли? А какво ядат те?

— Шатобриан и фламбирани палачинки.

— Ние ще ядем задушено.

— Добре — упорито каза Лусинда, — но това не е подходящата вечеря.

Беше приготвила картофено пюре, пресни зеленчуци и салата към задушеното. За десерт беше опекла тиквен пай. Стантън Роджърс изяде всичко, което му сложиха в чинията. По време на вечерята двамата с Мери обсъждаха проблемите на фермерите.

— Фермерите от Средния запад са притиснати жестоко, от една страна, от ниските цени, а от друга — от свръхпроизводството — каза Мери. — Те са твърде бедни, за да си купят това, което искат, но са твърде горди, за да просят.

Те говориха и за наситената с интересни събития история на Джънкшън Сити, но накрая Стантън Роджърс завъртя разговора около Румъния.

— Какво е мнението ви за правителството на президента Йонеску? — попита той Мери.

— В Румъния няма правителство в истинския смисъл на думата — отговори Мери. — Йонеску е правителството. Той държи цялата власт в ръцете си.

— Мислите ли, че там може да има революция?

— Не и при сегашното състояние на нещата. Единственият човек, който наистина има достатъчно популярност и възможности да го свали от власт, е Марин Гроза, който живее в изгнание във Франция.

Той продължи да й задава въпроси. Тя беше специалист по проблемите на страните зад желязната завеса и Стантън Роджърс явно бе впечатлен от нея. Мери имаше неприятното усещане, че той я разглежда под микроскоп през цялата вечер. Всъщност тя беше по-близо до истината, отколкото сама предполагаше.

Пол е прав, помисли Стантън Роджърс. Тя наистина познава проблемите на Румъния. Притежаваше и нещо повече. Имаме нужда от някой, който да се противопостави на образа на „ужасния“ американец. Тя е хубава. А заедно с децата ще представлява един напълно успешен образ на Америка, който ще се продава добре. Стантън почувства, че идеята за този проект все повече го въодушевява. Тя ще бъде по-полезна, отколкото сама може да си го представи.

— Госпожо Ашли, ще бъда откровен с вас — каза Стантън Роджърс към края на вечерта. — Аз бях срещу идеята на президента да ви назначи на толкова възлов пост, какъвто е постът на посланик в Румъния. И му го казах. Съобщавам ви всичко това, защото промених мнението си. Мисля, че вие можете да станете един прекрасен посланик.

— Съжалявам, господин Роджърс — поклати глава Мери. — Аз не съм политик. Аз съм само един аматьор.

— Както вече ми изтъкна президентът Елисън, някои от най-добрите ни посланици са били аматьори. По-точно искам да кажа, че не са имали опит в международната дипломация. Например Уолтър Аненбърг, предишният ни посланик в Обединеното кралство Великобритания, беше издател.

— Аз не…

— Артър Бърнс, бившият ни посланик във Федерална република Германия, беше преподавател, а Джон Кенет Голбрайт, посланикът ни в Индия, също беше професор. Майк Мансфийлд започна като репортер, преди да стане сенатор, а след това беше назначен за посланик в Япония. Мога да ви дам още дузина примери. Бихте могли да ги наречете „аматьори“. Но, госпожо Ашли, те са притежавали интелигентност, любов към Америка и доброжелателност към народа на страната, където са били изпратени да работят.

— Във вашите уста всичко изглежда толкова просто.

— Предполагам, знаете, че вече сме ви проверили много внимателно. Нямате полицейско досие, нямате проблеми с данъчните служби, нямате имуществени спорове. Според декана Хънтър вие сте прекрасен преподавател и естествено експерт по въпросите за Румъния. Имате летящ старт. И на последно място, но не и най-маловажно, вие сте много подходяща за образа, който президентът иска да създаде за нас в страните зад желязната завеса, където хората са засипани от негативната комунистическа пропаганда.

Мери слушаше със замислен израз на лицето.

— Господин Роджърс, бих искала вие и президентът да знаете колко високо оценявам всичко, което казахте. Но не мога да приема. Трябва да мисля за Бет и Тим. Не мога да ги откъсна от корена им просто така…

— В Букурещ има прекрасно училище за деца на дипломати — осведоми я Роджърс. — Тим и Бет ще обогатят значително образованието си от живота в чужда страна. Ще научат неща, които никога не биха узнали в училищата тук.

Разговорът приемаше посока, която Мери не беше предвидила.

— Не… Ще си помисля за това.

— Ще пренощувам в града — каза Стантън Роджърс. — Ще бъда в хотел „Ол Сийзънс“. Повярвайте ми, госпожо Ашли, знам колко трудно е това решение за вас. Но тази програма е важна не само за президента, а и за цялата ни страна. Моля ви, помислете за това.

След като Стантън Роджърс си тръгна, Мери се качи горе. Децата я чакаха будни и много възбудени.

— Ще приемеш ли работата? — попита Бет.

— Ще трябва да поговорим. Ако реша да я приема, ще се наложи да напуснете училището и всичките си приятели. Ще живеете в чужда страна, чийто език не знаем, и ще посещавате едно по-особено училище.

— Ние с Тим вече обсъдихме това — каза Бет. — И знаеш ли какво мислим?

— Какво?

— Че всяка страна би се гордяла да те има за свой посланик, мамо.

Тази нощ тя „говори“ и с Едуард: Трябваше да го чуеш, любов моя. Той се изразяваше така, сякаш президентът наистина има нужда от мен. Вероятно има милиони хора, които могат да свършат тази работа по-добре от мен, но се почувствах много поласкана. Спомняш ли си как ти и аз си говорехме колко вълнуващо би било всичко това? Е, отново имам възможност да опитам и не знам какво да направя. Честно казано, страх ме е. Това е нашият дом. Как бих могла да понеса да го напусна? Тук всичко ми напомня за теб. Тя откри, че плаче. Това е всичко, което ми остана от теб. Помогни ми да реша какво да правя. Моля те, помогни ми…

Тя седна до прозореца и загърната в пеньоара си, се загледа в дърветата, треперещи под ледения дъх на неуморимия вятър.

Призори взе решение.

В девет часа сутринта Мери телефонира в хотел „Ол Сийзънс“ и поиска да говори със Стантън Роджърс. Когато той се обади, тя каза:

— Господин Роджърс, бихте ли предали на президента, че за мен ще бъде чест да приема назначението ми като посланик.