Исабел Алиенде
Портрет в сепия (7)

Часовете за сиеста заварваха племенника и неподражаемата му леля да обсъждат семейни дела и сделки в митологичното легло. Тя се разполагаше удобно между чаршафите, с голямата счетоводна книга от едната й страна и сладкишите — от другата, а той сядаше по турски между нимфата и делфина. Паулина си позволяваше такава интимност единствено със Северо, малцина имаха достъп до покоите й, ала с него тя се чувстваше свободно по нощница. Този племенник пораждаше у нея такова удовлетворение, каквото никога не й доставиха собствените й синове. Двамата по-малки — единият в Лондон, а другият в Бостън — водеха живот на богати наследници, задоволявайки се със символични постове в управлението на семейните предприятия. От първородния син Матиас се очакваше да стане родоначалник на потомството на Родригес де Санта Крус и дел Валие, но той нямаше ни най-малко призвание за това и вместо да следва стъпките на неуморните си родители, да се интересува от техните дела или да създава челяд, за да продължи името на рода, той бе превърнал хедонизма и ергенството в своеобразно изкуство. „Той не е нищо друго освен един безупречно облечен глупак“ — така го охарактеризира веднъж Паулина пред Северо, но щом видя, че синът и племенникът й се разбират чудесно, се постара да улесни тяхното зараждащо се приятелство. „Майка ми никога не стреля наслуки, сигурно се надява да ме спасиш от провала“, шегуваше се Матиас. Северо не смяташе да се нагърбва със задачата да променя братовчед си, напротив, с удоволствие би заприличал на него — до него самият той се чувстваше скован и мрачен. Всичко у Матиас го удивляваше: безупречният му стил, ледената ирония, лекотата, с която пръскаше пари, без да се замисля.

— Искам да опознаеш отблизо моите дела. Това общество е материалистично и вулгарно и няма никакво уважение към жените. Тук единствено парите и контактите имат тежест и ти си ми нужен за това: ще бъдеш моите очи и уши — обяви Паулина пред племенника си няколко месеца след пристигането му.

— Не разбирам нищо от сделки.

— Аз пък разбирам. Не те карам да мислиш, с това ще се заема аз. Ти ще мълчиш, ще наблюдаваш, ще слушаш и ще ми разказваш. След това ще изпълняваш това, което ти кажа без много въпроси, ясно ли е?

— Не искайте от мен да върша измами, лельо — отвърна с достойнство Северо.

— Виждам, че си дочул някои клевети по мой адрес… Виж, синко, законите са създадени от силните, за да владеят слабите, които са много повече от тях. Аз не съм длъжна да зачитам тези закони. Необходим ми е един доверен адвокат, за да мога да върша това, което поискам, без да си докарвам неприятности.

— По почтен начин, надявам се — предупреди Северо.

— Ай, момчето ми! Така доникъде няма да стигнем. Честта ти ще е в безопасност, стига да не прекаляваш — отвърна Паулина.

Така сключиха съюз, който беше толкова силен, колкото свързващата ги кръвна връзка. Паулина, която го бе приела без много очаквания, убедена, че е бездарник и поради тази единствена причина го изпращат при нея от Чили, бе приятно изненадана от този умен и благороден племенник. За няколко години Северо се научи да говори английски с лекота, която никой друг от това семейство не бе постигнал, опозна всички дела на леля си като пръстите на ръката си, прекоси два пъти Съединените щати с влак — единия път с приятното преживяване, предизвикано от нападение на мексикански разбойници — и дори намери време да стане адвокат. С братовчедка си Нивеа поддържаше ежеседмична кореспонденция, която с годините се превърна по-скоро в интелектуална, отколкото любовна. Тя му пишеше за семейството и за чилийската политика, а той й купуваше книги и й пращаше изрезки за успехите на суфражистките в Европа и в Съединените щати. Вестта за внасянето в Американския конгрес на поправка, даваща право на жените да гласуват, бе отпразнувана и от двамата от разстояние, при все че те единодушно заключиха, че да мечтаят за нещо подобно в Чили, бе равносилно на безумие. „За какво ми е да уча и чета толкова много, братовчеде, щом няма място за действие в живота на една жена? Майка ми казва, че няма да се оженя, защото отблъсквам мъжете и по-добре да се погрижа за хубостта си и да си затварям устата, ако искам да си намеря съпруг. Семейството ми приветства и най-дребната проява на знание у моите братя — казвам най-дребната, защото знаеш колко са тъпи, — а когато става дума за мен, това се счита за самодоволно перчене. Единствено вуйчо Хосе Франсиско проявява търпение към мен, защото му давам възможност да ми говори за наука, астрономия и политика — теми, които обича да разнищва, при все че моето мнение изобщо не го интересува. Не можеш да си представиш как завиждам на мъжете като теб, пред които светът е сцена за действие“. Любовта заемаше само броени редове в писмата на Нивеа и едва няколко думи в тези на Северо — сякаш мълчаливо се бяха споразумели да забравят за трескавите и потайни ласки по ъглите. Два пъти годишно Нивеа му изпращаше своя снимка, за да може да следи превръщането й в жена, но той, въпреки че все й обещаваше, забравяше да й изпрати своя по същия начин, както забравяше да й съобщи, че и поредната Коледа няма да се прибере вкъщи. Друго, по-загрижено за брак момиче от Нивеа би протегнало пипалата си, за да си намери друг, не толкова изплъзващ се годеник, но тя и за момент не престана да вярва, че Северо дел Валие ще стане неин мъж. Беше толкова сигурна, че тази продължила няколко години раздяла не я безпокоеше особено — готова бе да чака до свършека на света. Северо от своя страна пазеше спомена за братовчедка си като въплъщение на доброта, благородство и чистота.