Исабел Алиенде
Портрет в сепия (17)

Дълбоко засрамена, Паулина не се мярна повече в салона за чай, тъй като се усещаше неспособна да залепи хилядите парченца, на които се бе разбило дългогодишното й приятелство с Елайза Съмърс. Наложи се да се откаже от чилийските сладкиши, които толкова години бяха нейна слабост, и да се примири с френските сладки на своя готвач. Така полезна, когато ставаше дума да помита препятствия и да постига цели, настъпателната й сила сега се обръщаше против самата нея и спъната в бездействие, тя чезнеше от нетърпение, а сърцето й се блъскаше в гърдите. „Нервите ме съсипват, Уилямс“, оплакваше се тя — хленчейки както никога досега като някаква болнава жена. Даваше си сметка, че с един неверен мъж и с трима синове глупаци беше твърде вероятно по различни краища на света да съществуват немалко незаконородени деца, носещи нейната кръв, така че нямаше причина да се вълнува толкова; все пак тези предполагаеми копелдачета нямаха име, нито образ, докато това тук беше под носа й. Ако поне не ставаше дума за Лин Съмърс! Не можеше да забрави посещението на Елайза Съмърс и нейния китаец, чието име все й убягваше. Споменът за тази излъчваща достойнство двойка в нейния салон я изпълваше с тягостно чувство. Матиас бе прелъстил девойката — никакви увъртания на логическата еквилибристика и на здравия разум не бяха способни да опровергаят тази истина, която с интуицията си тя долови още в първия момент. Отричането и хапливите забележки на нейния син по адрес на съмнителната добродетелност на Лин само затвърдиха нейното убеждение. Детето, което тази млада жена носеше в утробата си, пораждаше у нея буря от противоречиви чувства — от една страна, тъп гняв срещу Матиас и, от друга — неизбежна нежност към това първо внуче. Едва дочака Фелисиано да се завърне от пътуването, за да му разкаже за случилото се.

— Подобни неща се случват всеки ден, Паулина, няма защо да ги превръщаш в трагедия. Половината дечица в Калифорния не знаят кой е баща им. Важното е да избегнем скандала и да се сплотим около Матиас. Семейството преди всичко — отсъди Фелисиано.

— Но това дете е част от нашето семейство — опита се да възрази тя.

— Още не се е родило, а ти го причисляваш към нашето семейство! Познавам тази Лин Съмърс. Видях я да позира почти гола в ателието на един скулптор, излагаше се без свян пред погледите на група мъже и всеки един от тях би могъл да бъде неин любовник. Не го ли разбираш?

— Ти си този, който не разбира, Фелисиано.

— Тази история може да се превърне в едно безкрайно изнудване. Забранявам ти всякакви връзки с тези хора, а ако се осмелят да припарят тук, аз ще се разправям с тях — отсече Фелисиано, без да се замисли.

От този ден Паулина не заговори повече за това пред сина си, нито пред мъжа си, но понеже не можеше да се сдържа, взе да излива тревогите си пред Уилямс, който притежаваше умението да я изслушва докрай, без да изказва мнение, освен ако не му го поискаше. Ако можела да помогне на Лин Съмърс, би почувствала облекчение, твърдеше тя, но за пръв път парите й не вършеха работа.

Последвалите месеци бяха мъчителни за Матиас. Не само бъркотията с Лин го терзаеше, но и заболяването на ставите му толкова се изостри, че вече не можеше да тренира фехтовка, а се наложи да изостави и други спортове. Събуждаше се с такива силни болки, че се питаше дали не е настъпил моментът за обмисляне на самоубийството — тази мисъл започна да го спохожда от мига, в който узна името на своето страдание, но станеше ли от леглото и раздвижеше ли се, започваше да се чувства по-добре и желанието му за живот се завръщаше с обновена сила. Китките и коленете му се подуваха, ръцете му трепереха и от развлечение в Китайския квартал опиумът се превърна в необходимост. Аманда Лоуъл, негова вярна другарка във веселбите и единствена довереница, го посвети в предимствата на инжекциите с морфин — по-ефикасни, по-чисти и по-елегантни от лулата с опиум, — една нищожна доза, и в миг тревожността отстъпваше пред покоя. Скандалът с незаконното дете, което бе на път да се роди, напълно срази духа му и по средата на лятото той изневиделица обяви, че заминава за Европа в опит да облекчи симптомите на болестта със смяна на въздуха, минерални бани в Италия и консултации с английски лекари. Не добави, че възнамерява да се срещне с Аманда Лоуъл в Ню Йорк, за да продължат презокеанското пътуване заедно, тъй като името й никога не се изричаше в семейството, където споменът за червенокосата шотландка предизвикваше стомашно разстройство у Фелисиано и глух бяс у Паулина. Болежките и желанието да е далеч от Лин Съмърс не бяха единствената причина за внезапното заминаване на Матиас, а и нови дългове от хазарт, както това стана известно малко след заминаването му, когато няколко подозрителни китайци посетиха кантората на Фелисиано и съвсем любезно го уведомиха, че или трябва да плати сумата, дължима от сина му заедно със съответните лихви, или нещо наистина неприятно щеше да сполети някой от членовете на почитаемото му семейство. В отговор магнатът ги изхвърли от кабинета си на улицата и сетне повика журналиста Джейкъб Фриймънт, вещ в подземния свят на града. Човекът го изслуша добронамерено, защото беше близък приятел на Матиас, и незабавно го заведе при полицейския комисар — австралиец със съмнителна слава, на когото бе правил услуги, и го помоли да разреши въпроса по най-добрия според него начин. „Единственият ми познат начин е да платите“, отвърна офицерът и заобяснява как никой не се опълчвал срещу тонгите от Китайския квартал. Случвало му се да събира трупове, разпрани от глава до пети и с вътрешности, прилежно опаковани в кутия до тях. Ставало дума, естествено, за отмъщения между „поднебесни“, уточни; когато се отнасяло до бели, се стараели работата да изглежда като злополука. Не се ли е замислял господинът колко хора умираха овъглени в пожари, за които нямаше никакво обяснение, или прегазени от конски копита по безлюдни улици, или удавени в спокойните води на залива, или пък смазани от тухли, които по непонятни причини падаха от някой строеж? Фелисиано Родригес де Санта Крус плати дълга.

Когато Северо дел Валие съобщи на Лин, че Матиас е заминал за Европа с намерение да не се връща скоро, тя избухна в плач и не се утеши пет дни въпреки успокоителните лекарства, изписани от Дао Циен, докато накрая майка й не й зашлеви две плесници и не я принуди да приеме нещата такива, каквито бяха. Била постъпила неблагоразумно и сега не й оставало нищо друго, освен да плати с последствията; вече не е дете, скоро ще стане майка и трябва да е благодарна, че има семейство, готово да й помага, тъй като други момичета в нейното положение свършват изгонени на улицата, принудени да припечелват хляба си по недостоен начин, а децата им отиват в сиропиталища; настъпил е часът да приеме, че любовникът й е изчезнал без следа и тя трябва да бъде и майка, и баща на своето дете и най-сетне да поумнее, защото в този дом им е дошло до гуша да понасят капризите й; двайсет години само е взимала с пълни шепи; хич да не си и помисля, че ще прекара живота си на легло и във вайкане; моментално да си издуха носа и да се облече, защото ще излязат на разходка и това ще се повтаря по два пъти всеки божи ден независимо дали вали, или трещи навън, чува ли добре? Да, Лин бе изслушала всичко от начало до край с очи, готови да изхвръкнат от орбитите от изненада и с пламнали от първите в живота й плесници страни. Облече се и се подчини безмълвно. От този момент се вразуми веднъж завинаги и прие съдбата си с удивително спокойствие; не се оплака повече, изпи лекарствата на Дао Циен, правеше дълги разходки с майка си и дори се смя с глас, когато научи, че проектът със статуята на Републиката е отишъл по дяволите, както разказа брат й Лъки, но не само заради липсата на модел, а и защото скулпторът избягал с парите в Бразилия. В края на август Северо дел Валие най-сетне събра смелост да разкрие чувствата си пред Лин Съмърс. По това време тя беше натежала като слон и сама не можеше да се разпознае в огледалото, ала в очите на Северо бе по-красива от всякога. Връщаха се един ден сгорещени от разходка и той извади носната си кърпичка, за да й избърше челото и шията, но не смогна да довърши жеста си. Незнайно как се озова приведен над нея, придържащ я твърдо за раменете и целувайки я по устата насред улицата. Помоли я да се ожени за него, а тя простичко му обясни, че никога не ще обикне друг мъж, освен Матиас Родригес де Сайта Крус.

— Не ви моля да ме обичате, Лин, моята любов към вас стига и за двама ни — отвърна Северо церемониално, както винаги се държеше с нея. — Бебето се нуждае от баща. Дайте ми възможност да закрилям и двама ви и ви обещавам, че с времето ще стана достоен за вашата любов.

— Баща ми казва, че в Китай двойките се женят, без да се познават и впоследствие се научават да изпитват обич един към друг, ала аз съм сигурна, че това няма да се случи с мен, Северо. Съжалявам много… — отвърна тя.

— Не сте длъжна да живеете с мен, Лин. Щом родите, ще се върна в Чили. Моето отечество е във война и прекалено дълго отлагах своя дълг.

— А ако не се върнете от фронта?

— Детето ви поне ще носи моето име и ще разполага с наследството от моя баща, което все още притежавам. Не е много, но ще стигне за образованието му. А вие, скъпа Лин, ще запазите честта си…

Същата вечер Северо дел Валие написа на Нивеа писмото, което дотогава бе отлагал. Съобщи й новината с четири изречения, без въведение и извинения, защото знаеше, че тя няма да го понесе по друг начин. Дори не се осмели да й поиска прошка за пропиляната любов и време, които техният писмовен годеж, проточил се четири години, означаваха за нея, тъй като такива дребнави сметчици бяха недостойни за великодушното сърце на неговата братовчедка. Поръча на един прислужник да занесе писмото в пощата на другия ден. Един месец по-късно Северо дел Валие и Лин Съмърс се ожениха с кратка церемония в присъствието на нейното семейство и на Уилямс, който бе единственият човек от дома, когото Северо покани. Знаеше, че икономът ще разкаже на леля му Паулина, и реши да изчака тя първа да го заразпитва. Не съобщи за сватбата на никого, защото Лин го бе помолила за пълна дискретност до раждането на детето и докато тя не възвърнела предишния си вид: нямала смелост да се показва сега с този тумбест корем и с петна по лицето, му обясни. Вечерта Северо се сбогува с невестата си, целувайки я по челото, и както всеки път отиде да спи в ергенската си стая.

Същата седмица във водите на Тихия океан се разрази нова битка и чилийската ескадра обезвреди два неприятелски броненосеца. Перуанският адмирал Мигел Грау, същият достоен мъж, който няколко месеца по-рано бе предал меча на капитан Прат на вдовицата му, загина така героично, както чилийският герой. За Перу това бе катастрофа, защото, губейки контрол по море, комуникациите се прекъсваха и перуанските войски оставаха раздробени и в изолация. Чилийците, превърнали се в господари на морето, успяха да прехвърлят бойните си части до невралгичните точки на север и да приведат в действие своя план за настъпление по суша на вражеска територия и за завладяване на Лима. Северо дел Валие следеше новините със същата страст както всички останали негови сънародници в Съединените щати, ала любовта му към Лин превъзхождаше неколкократно неговия патриотизъм и той не бързаше със завръщането си в родината.