Серия
Дъщеря на съдбата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Retrato en sepia, (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)
Сканиране
dune (2017)
Корекция и форматиране
vog (2017)

На Кармен Балселс и Рамон Уидобро, два лъва, родени в един и същи ден и вечно живи.

Първа част
1862–1880

Затуй аз трябва да се върна

към толкоз бъдещи места,

за да намеря себе си,

изследвал се безкрай

с луната само за свидетел,

а сетне радостно да си подсвирна,

по камъни и пръст поел

с единствен дълг — да съществувам,

с единствено семейство — пътят.

Пабло Неруда, „Край на света“ („Вятърът“)

Появила съм се на бял свят в един есенен вторник на 1880 г. в Сан Франциско под стряхата на баба ми и дядо ми по майчина линия. Докато в тази дървена, подобна на лабиринт къща майка ми се задъхвала с издут корем, с храбро сърце и в отчаяно усилие утробата й да ми проправи път да изляза, навън кипял необузданият живот на Китайския квартал с натрапчивия аромат на екзотични ястия, оглушителния порой от гръмогласна разнородна реч и неизчерпаемият рояк от хора, които чевръсто се суетят напред-назад. Родила съм се рано сутринта, но в Китайския квартал часовниците не се подчиняват на никакви правила и по това време отваря пазарът, гъмжи от коли, разтоварващи стока и звучи тъжният вой на кучетата в клетки, които очакват да минат под ножа на готвача. Доста късно в живота си научих подробностите около моето раждане, но можеше и да е по-зле, ако това изобщо не се бе случило и тези подробности бяха потънали завинаги в лъкатушещите пътеки на забравата. В семейството ми има толкова тайни, че вероятно няма да ми стигне времето да разбуля всички, тъй като истината е краткотрайна — проблясва за миг и изчезва като измита от дъждовен порой. Баба ми и дядо ми ме посрещнали развълнувани — въпреки че, ако трябва да се вярва на неколцина очевидци, като бебе аз съм изглеждала ужасно — и ме сложили на гърдите на майка ми, където съм постояла сгушена няколко минути — единствените, през които съм прекарала с нея. След това вуйчо Лъки ми духнал в лицето, за да ми предаде с дъха си своя късмет. Намерението му било великодушно, а методът — безпогрешен, тъй като поне през тези първи трийсет години от моето съществуване ми върви. Но нека не избързваме. Тази история е дълга и започва много преди моето раждане; необходимо е търпение, за да се разкаже, и още повече търпение, за да се изслуша. Ако пътьом изгубим нишката, няма да се отчайваме, с положителност след няколко страници отново ще я намерим. И понеже трябва да започнем от някаква дата, нека тя да бъде 1862 г. и да кажем наслуки, че историята води началото си от една необикновена вещ с невероятни размери.

Леглото на Паулина дел Валие било поръчано във Флоренция една година след коронацията на Виктор Емануил, когато в новото италианско кралство още отеквало ехото от снарядите на Гарибалди; то прекосило океана разглобено на борда на презокеански кораб от Генуа, после било разтоварено в Ню Йорк насред кървава стачка и накрая било прехвърлено на един от параходите на плавателната компания, собственост на дядо ми и баба ми по бащина линия Родригес де Санта Крус, които били чилийци, но живеели в Съединените щати. На капитан Джон Съмърс се паднала честта да получи сандъците, обозначени на италиански само с една дума: наяди[1]. Този як английски моряк, от когото са останали само един избелял портрет и една кожена торба, износена от безбройните морски пътешествия и пълна с любопитни ръкописи, се оказа мой прадядо, както установих по-късно, когато миналото ми най-сетне започна да се изяснява след дълги години на загадъчност. Не познавам капитан Джон Съмърс, бащата на Елайза Съмърс, моята баба по майчина линия, но от него съм наследила известен вкус към странстване. Върху този морски вълк, обветрен със солта на моретата и поел в душата си хоризонта на безбрежната океанска шир, се стоварила задачата да пренесе флорентинското легло в трюмовете на кораба си чак до другия край на американския континент. Трябвало да се прокрадне през блокадата на янките и да избегне нападенията на конфедерационистите, да достигне най-южните части на Атлантическия океан, да прекоси коварните води на Магелановия проток, да навлезе в Тихия океан и след краткотрайни спирки в няколко южноамерикански пристанища да поеме курс към Северна Калифорния — древната земя на златото. Имал точни указания да отвори сандъците на доковете на Сан Франсиско и да надзирава корабния дърводелец, докато сглоби частите като в мозайка, внимавайки да не повреди резбата; сетне трябвало да нагласи дюшека и кувертюрата с рубинен цвят, да натовари необикновената вещ в конска талига и да я изпрати с бавен ход към центъра на града. Кочияшът бил инструктиран да направи две обиколки на Площада на Обединението и сетне още две, подрънквайки с камбанка под балкона на любовницата на дядо ми, и накрая да достави чудатата пратка на крайния адрес — дома на Паулина дел Валие. Трябвало да осъществи този подвиг в разгара на Гражданската война, когато войските на янките и на Конфедерацията се избивали в южните райони на страната и на никого не му било до шеги и до камбанки. Джон Съмърс изпълнявал гореспоменатите нареждания и проклинал, защото, докато плавало, това легло се превърнало в символ на най-омразното нещо в неговия занаят: капризите на господарката му Паулина дел Валие. Щом видял леглото натоварено в колата, въздъхнал и решил, че това е последната поръчка, която изпълнява за нея; в продължение на дванайсет години бил работил под нейното командване и търпението му се било изчерпало. Леглото и до днес е невредимо — тежко и допотопно, от дърво, боядисано в пъстри цветове. Откъм главата седи величествено бог Нептун, заобиколен от разпенени вълни и подводни създания, изваяни в релефна дърворезба, а при краката се гонят в игра делфини и морски сирени. За няколко часа в Сан Франсиско половината град могъл да оцени по достойнство това олимпийско легло, но възлюблената на дядо ми, на която бил посветен целият този спектакъл, се скрила, докато талигата минавала отново и отново с камбанен звън.

Бележки

[1] Нимфа на река или извор. — Б.пр.