Исабел Алиенде
Портрет в сепия (19)

Когато Северо дел Валие се прибра в дома в Ноб Хил за вечеря с вестта, че преди една седмица се бе оженил за Лин Съмърс и че същия ден се бе родила дъщеря му, вцепенението на леля му и чичо му бе толкова голямо, като че ли бе хвърлил мъртво куче на масата за хранене.

— А всички виняха Матиас! Винаги съм знаел, че не той е бащата, но за миг не съм помислял, че си ти — избълва Фелисиано едва опомнил се от смайването си.

— Не съм бащата в биологически смисъл, но съм баща пред закона. Момиченцето се казва Аурора дел Валие — поясни Северо.

— Това е непростима дързост! Ти предаде семейството, което те прие като син! — изрева чичо му.

— Не съм предал никого. Ожених се по любов.

— Но нима тази жена не бе влюбена в Матиас?

— Тази жена се нарича Лин Съмърс и е моя съпруга, настоявам да се отнасяте към нея с нужното уважение — отвърна сухо Северо и се изправи.

— Ти си глупак, Северо, кръгъл глупак! — наруга го Фелисиано и с гневни стъпки напусна трапезарията.

Непроницаемият Уилямс, който в този момент влезе, за да проследи поднасянето на десерта, с мъка прикри съучастническата си усмивка, преди дискретно да се оттегли. Паулина недоверчиво изслуша обясненията на Северо, че след няколко дни заминавал да се бие в Чили, че Лин оставала да живее при родителите си в Китайския квартал и че ако всичко се развивало както трябва, по-късно щял да се върне и да поеме ролята си на съпруг и баща.

— Седни, племеннико, и да поговорим като хората. Матиас е бащата на това момиченце, нали?

— Питайте него, лельо.

— Ясно. Оженил си се, за да измиеш срама от лицето на Матиас. Синът ми е циник, а пък ти си мечтател… Да погубваш живота си заради някакви си донкихотовщини! — възкликна Паулина.

— Грешите, лельо. Не съм погубил живота си — напротив, смятам, че само така ще бъда щастлив.

— С жена, която обича друг? С дъщеря, която не е твоя?

— Времето ще ми помогне. Ако се върна от фронта, Лин ще съумее да ме обикне, а момичето ще ме приема за свой баща.

— Матиас може да се върне преди теб — отбеляза лелята.

— Това нищо не променя.

— Само с една дума Матиас може да накара Лин да го последва накрай света.

— Това е неизбежен риск — отвърна Северо.

— Изгубил си си главата, племеннико. Тези хора не са от нашето тесто — постанови Паулина дел Валие.

— Това е най-почтеното семейство, което познавам, лельо — увери я Северо.

— Виждам, че нищо не си научил край мен. За да се издигнеш в този свят, трябва първо да мериш, а сетне да кроиш. Ти си адвокат с блестящо бъдеще и си потомък на един от най-старите родове в Чили. Вярваш ли, че обществото ще приеме жена ти? А твоята братовчедка Нивеа, тя не те ли чака още? — попита Паулина.

— Това приключи — каза Северо.

— Добре, затънал си до гуша, Северо, и май е късно за разкаяние. Нека се опитаме да закърпим нещата колкото можем. Парите и социалното положение са много важни както тук, така и в Чили. Ще ти помогна с каквото мога, ненапразно съм баба на това момиченце, как точно се казваше то?

— Аурора, но баба й и дядо й я наричат Лай-Минг.

— Носи името Дел Валие и мой дълг е да й помогна, още повече че Матиас си изми ръцете в тази злощастна случка.

— Не е необходимо, лельо. Разпоредил съм се така, че Лин да получи парите от моето наследство.

— Допълнителни средства никога не са в повече. Поне ще мога да видя внучката си, нали?

— Ще попитаме Лин и родителите й — обеща Северо дел Валие.

Бяха още в трапезарията, когато Уилямс донесе спешна вест, че Лин получила кръвоизлив, животът й бил в опасност и Северо трябвало незабавно да отиде там. Той хукна като изстрелян към Китайския квартал. В дома на Дао Циен завари малкото семейство застанало край леглото на Лин в такова мълчание, сякаш позираха за някаква трагична сцена. За миг го озари безумна надежда, понеже видя всичко чисто и подредено, без следи от раждането, без изцапани кърпи, нито мирис на кръв, но после съзря болката по лицата на Дао, Елайза и Лъки. Въздухът в стаята като че се бе разредил — Северо пое дълбоко дъх, задушавайки се като на висок планински връх. Пристъпи разтреперан към леглото и видя Лин просната, с ръце скръстени на гърдите, със затворени очи и с прозрачна кожа — приличаше на прекрасна статуя от алабастър с цвят на пепел. Взе ръката й, твърда и хладна като лед, надвеси се и установи, че една диша, че устните и пръстите й са сини. Целуна дланта й, задържайки безкрайно дълго ръката й в своята и мокрейки я със сълзите си, завладян от скръбта. Тя с мъка успя да изрече името на Матиас, сетне въздъхна няколко пъти и си отиде със същата лекота, с която се бе носила из този свят.

Пълна тишина посрещна тайнството на смъртта и за известно време — бе невъзможно да се измери колко — почакаха неподвижни духът на Лин да се възнесе. Северо усети един протяжен вой, надигащ се из недрата на самата земя, пронизващ го от петите до устата, но неспособен да се излее навън. Викът завладя дълбините на съществото му, изпълни го целия и избухна мълчаливо в главата му. Застина, коленичил до леглото, зовейки Лин без глас, невярващ на съдбата, която в един миг му бе отнела бленуваната толкова години жена, отнасяйки я точно тогава, когато той вярваше, че тя най-сетне е негова. Цяла вечност по-късно усети, че някой докосва рамото му и видя помръкналите очи на Дао Циен — „хайде, хайде“, стори му се, че мълви той, а зад него съзря Елайза и Лъки, които ридаеха прегърнати си каза, че е като натрапник в скръбта на това семейство. Сетне се сети за момиченцето. Олюлявайки се като пиян, тръгна към сребърната люлка, взе малката Аурора в ръце, отнесе я до леглото и я доближи до лицето на Лин, за да се сбогува с майка си. После седна, като я държеше в скута си и безутешно я залюля.