Александра Маринина
Неволна убийца (29)

5.

На много километри от Москва, в един далечен азиатски град настъпи утрото на деловия ден. Двама души в един просторен кабинет започнаха срещата си с чашка чай. Единият от тях — едър белокос японец с добре ушит костюм и скъпа вратовръзка — седеше зад писалището, обърнал към прозореца непроницаемото си лице. Навън валеше и тихото потропване на дъждовните капки беше единственият звук, който се чуваше в кабинета в този момент.

Вторият човек беше нисък американец с рамене на атлет и дълбоко прорязани бръчки на образцово-кинематографичното лице. Бръчките придаваха на мъжествената му външност особен чар, съчетавайки се в нещо като печат на понесените изпитания и тежкия житейски опит. По гъстата му кестенява коса не се забелязваше и намек за побеляване, а когато той се движеше, откъм гърба човек би го оприличил на двайсетгодишен спортист, макар всъщност да бе живял трийсет повече. Американецът седеше, непринудено облегнат във фотьойла, но отпуснатата му поза не можеше да измами белокосия японец. Той добре знаеше на какви неочаквани и дръзки скокове изненади са способни уютно мъркащите представители на котешката порода. Особено хищниците.

— И все пак не ме убедихте, драги ми приятелю — най-сетне прекъсна мълчанието японецът. — Нашата организация ви плаща огромни суми, за да завършите разработката на системата в най-кратки срокове. Обещахте ни, че ще бъде готова до 1 януари. Съставихте график за провеждане на необходимите изпитания и ние се съгласихме с този график. С други думи — съгласихме се с твърдението, че не е възможно работата да се свърши преди 1 януари, и изразихме готовност да ви финансираме до изтичането на посочения срок. И сега какво? Някакъв скапан руснак спъва целия график, според който се претрепват от работа десетки хора. Не можахте ли да намерите по-сигурен източник?

Американецът внимателно постави чашката върху чинийката на ниската масичка и леко промени позата си, седна по-удобно.

— Акира-сан, добре ви е известно, че всеки на когото падне, разграбва Русия, а стратегическата суровина се изнася оттам с камиони, вагони и дори с транспортни самолети. Вършат го хора съвсем стабилни и солидни, свързани с правителствените кръгове, но тези хора са винаги на показ и ако товарът, не щеш ли, бъде спрян на митницата, се вдига скандал, чиито вълни бързо стигат не само до изпращача, но и до получателя. Доколкото разбирам, вие категорично не желаете това да се случи. Един, както благоволихте да се изразите, скапан руснак — това е нашата гаранция за безопасност. Дори ако той утре хукне да прави самопризнания и разкаже всичко, което знае, това не ни заплашва по абсолютно никакъв начин, защото не е възможно нито да ни открият, нито да проверят думите му. Една метална ампула, която се побира в юмрук, може да бъде намерена случайно на улицата, а натовареният вагон винаги си има стопанин, около когото постоянно има хора, които знаят къде и кога е ходил той и защо, с кого се е срещал и разговарял. Повярвайте ми, дори ми е неудобно да ви напомням такива елементарни неща.

— Разсъжденията ви са правилни, но за голямо съжаление — безполезни — хладно отговори японецът, — защото по никакъв начин не ускоряват решаването на проблема. Какво може да се направи, та работата да се възобнови?

— Трябва да поискаме от руснака да побърза, като му обещаем още повече пари. Или да потърсим друг източник.

— Кое ще излезе по-евтино?

— Няма разлика — сви рамене американецът. — Търсенето на друг източник ще струва много пари, но и ще повиши риска. По-добре да платим тези пари на нашия продавач, те ще му послужат като действен стимул по-бързо да реши проблема си.

— Между другото, Карл, какъв му е проблемът? Може би вие бихте могли да му помогнете?

— Не го знам и не искам да го знам. Руснакът трябва сам да решава проблемите си, без наша помощ. Достатъчно добре му плащаме за всяка партида стока. А да се навъртаме около него отново ще бъде глупаво и опасно.

— Начинанието пак се нуждае от допълнителни инвестиции — недоволно констатира Акира-сан. — Това не ми харесва, Карл. Дали пък вашият руснак просто не ни изнудва за повече пари?

Американецът се позасмя.

— Оценявам вашата тактичност, Акира-сан. Всъщност вие подозирате, че за повече цари ви изнудвам аз, а не той. Подозренията ви по отношение на мен са безпочвени, но — уви! — не мога да ги опровергая с нищо, освен със собствените си думи. Остава ви само да ми вярвате. Във всеки случай мога да се опитам да притисна руснака, без да му обещавам никакви допълнителни изгоди. Знам как да го направя.

— Направете го — кимна японецът. — Ако успеете да спестите поне част от допълнителните разходи, ще се погрижа хонорарът ви да се повиши.

Два часа по-късно в посолството на една от страните членки на ОНД в Москва телефонът иззвъня. Слушалката вдигна един от редовите, незабележими служители на посолството и внимателно изслуша задачата: да научи имената и адресите на някои предприятия, както и имената на техните ръководители, за предпочитане директори и главни инженери.