Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Убийца поневоле, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Александра Маринина

Заглавие: Неволна убийца

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: руски

Издание: Първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Владимир Сорокопуд

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-867-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

1.

— Можете да ме наричате просто Бокър.

Настя с изумление разглеждаше човечето, което възглавяваше изпратената от Денисов група. За такива обикновено хората казват: един метър с все каскета. Вярно, вместо каскет той носеше плетена скиорска шапчица, нахлупена ниско над челото и прилепнала за хлътналите слепоочия и изпъкващите скули. Малките очички, скрити дълбоко под храстовидните вежди, кривият счупен нос с помръдващ връх, тясната лентичка на безкръвните устни — всичко това го правеше да прилича на гущер, екзотичен и опасен. Беше слаб, но далеч не немощен и се състоеше сякаш от стоманени въжета или жили. Освен това беше невероятно подвижен, нито секунда не стоеше спокойно на едно място, но това не изглеждаше като нервно суетене. От него просто извираше енергия.

Както беше обещал Едуард Петрович Денисов, точно в 9:30 сутринта телефонът иззвъня, а половин час по-късно в жилището на Настя се появи това чудато типче със сива шапчица със синя ивица по края и каза с високия си тенор:

— Можете да ме наричате просто Бокър.

„Странен прякор — бързо си помисли Настя. — «Бокър» на унгарски означава «кладенец». Защо точно Бокър?“

Един смътен спомен пошавна в мозъка й, нещо, свързано с детството, с изучаването на чужди езици. Но нямаше време да се съсредоточи в тази мисъл и да я доведе докрай.

Човекът с прякор Бокър старателно развърза високите си боти с дебела подметка, без които стана още по-нисък. Дори не помисли да си свали палтото.

— Къде ще влезем? — делово се осведоми той, след като отказа предложените от домакинята чехли. Настя с усилие се въздържа от усмивка, като го гледаше — такъв нелеп с тази шапчица, с дългото сиво палто и с трогателните небесносини чорапки.

Реши да прояви гостоприемство.

— Закусили ли сте? Ще пиете ли кафе с мен?

Бокър отказа да пие кафе също тъй учтиво и твърдо, както и да обуе чехлите.

— Добре, тогава да минем на въпроса.

Тя извади направената с полароид снимка на Даша Сундиева и Александър. Двамата стояха, прегърнати, до станцията на метрото „Площад на Революцията“. Саша беше направил снимката по молба на сестра си.

— Ето това младо момиче смята, че го следят. Склонна съм да вярвам, но не съм съвсем наясно с тази работа. Искам вашите хора да я поогледат какво представлява. Освен това, ако наистина я следят, да изясните кой е този любопитко. И най-сетне, трябва да знам дали следят само момичето или и неговия кавалер. Имената им, адресите и местоработата на всеки са написани на гърба на снимката. След три дена ми трябват първите резултати.

— Ще ги имате — невъзмутимо кимна Бокър, без да сваля от Настя внимателния си поглед, от който сякаш нищо не можеше да убегне. — Друго нещо?

— Засега нищо друго. По-нататък ще действаме в зависимост от първите резултати.

— Втора итерация — кимна разбиращо човечето.

„Охо! Денисов ми е пробутал престъпник-интелектуалец. Какво ли е това — знак на уважение, присмех или пък всичките му служители са с висше образование? Интересен тип. Бокър, Бокър. Но за какво ми напомня това? Дали да го попитам? Защо пък не, в края на краищата. Няма да ми падне варакът, ако го попитам.“

— Кажете: откъде имате този странен прякор?

Бокър, който до този момент бавно се разхождаше из стаята, спря и започна да се поклаща от пети на пръсти.

— Навремето ми беше попаднала в ръцете една книга на Успенски — подзе той и Настя веднага си спомни.

— О, да, разбира се, „Думи за думите“. Прочутата „глокая куздра“. Как не се сетих веднага!

Човечето я погледна с нескрито уважение.

— За пръв път срещам човек, който знае за „куздрата“. Моите поздравления. Изрових тази книжка в библиотеката, когато излежавах една присъда за грабеж. Представете си, фразата просто ме покори, омая ме, омагьоса ме. „Глокая куздра штеко будланула бокра и курдячит бокренка“ — вдъхновено и напевно издекламира той. — Ами че това е песен! Поема! Романс на руската морфология!

Бокър моментално се въодушеви и неговото леко буцесто лице стана почти привлекателно.

— Тази фраза ми помогна да оцелея в лагера. Зарових се в учебниците по руски език, за да си спомня какво е това морфология. Оказа се много полезно, като се има предвид, че на младини се отнасях към училищното образование с непростима небрежност. Освен това ангажирах мозъка си с измисляне на нови думи и дори както си лежах на нара, съчинявах цели разкази. Имах си любим герой, по-точно героиня, нарекох я „гурильная шаболда“ и си измислях най-различни истории за нея. Естествено всички думи бяха изкуствени, но създадени строго по правилата на руската морфология. Играта дотолкова ме увлече, че успях да излежа цялата си присъда, без да изгубя способността си да мисля нормално. Заради това мое увлечение в колонията ме нарекоха Куздра, но когато излязох на свобода, смених този прякор с Бокър, макар че Куздра, разбира се, е по-смешно.

И той се заля във висок звънлив смях, току хлипаше и простенваше като изпаднал в истерия разгневен папагал. При това крайчецът на носа му замърда още по-силно, а очичките се изгубиха някъде, та Настя дори си помисли за миг, че те никога вече няма да се покажат. През цялото това време Бокър изглеждаше дори не смешен, а като същински дебил.

Смехът секна също тъй внезапно, както бе избухнал.

— Трябва да ви кажа, Анастасия Павловна, че е не по-малко интересно да се използват вече известни думи в нов контекст. Вземете например думата „примочка“. Знаете ли я тази дума?

— Аха, която означава „куршумена вода“, против хемороиди? — уточни Настя.

— Да, и против хемороиди помага. Аз използвам тази дума като етикет за явна глупост, заседнала в главата на някого. Чуйте само как звучи: „Той сега си има нова примочка — решил е да се жени.“ А? Страхотно, нали? Песен! — възторжено добави той. — Поема!

Сега прихна Настя. Когато беше малка, майка й й преподаваше чужди езици и Настя умееше да усеща думата, тъй че лингвистичните мераци на Бокър й бяха близки, разбираше ги. Престъпник-лингвист. Просто да полудееш!

След като изпрати гостенина си, тя известно време се размотава безцелно из апартамента. Льоша още предния ден се бе прибрал у дома си, в краймосковското селце Жуковски, за днес имаше уговорена среща с един свой аспирант. Аналитичното сведение за неразкритите убийства през последните пет години беше готово, но й предстояха съботата и неделята, тъй че можеше да използва компютъра на Льошка, докато не си го беше прибрал.

Всеки месец Настя подготвяше за Гордеев аналитични материали за убийствата и изнасилванията в Москва — както разкритите, така и неразкритите. Докато имаше възможност, трябваше да събере тези многобройни обемисти сведения в един файл, с който после щеше да й е удобно да работи. Включи скенера и започна да „пълни“ компютъра с резултатите от десетгодишната си усърдна работа.