Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Убийца поневоле, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Александра Маринина

Заглавие: Неволна убийца

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: руски

Издание: Първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Владимир Сорокопуд

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-867-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532

История

  1. — Добавяне

2.

Той прибра запалката в джоба си и отново се облегна на павилиона. Ерохин пак се е лепнал за малката блондинка от магазина. Значи тази вечер едва ли ще му падне удобен случай. Игор ще се мъкне подире й, докато тя се срещне с кавалера си, после ще ги следва по петите, докато търсят къде да вечерят, после кавалерът ще закара блондинката до дома й, а от нейния дом Игор, както обикновено, ще се прибере вкъщи. По този път не може да се случи нищо интересно.

Като гледаше Ерохин, който дъвчеше вече третия си за последния час хамбургер, мъжът с обичайното недоумение си мислеше, че този млад, живял още толкова малко двайсет и три годишен младеж вече е отнел живота на двама души, а на трима други го е осакатил напълно. Хем отстрани изглежда съвсем обикновен, незабележим, нормално симпатичен младеж. Интересно дали самият Игор поне разбира колко злини е сторил през краткия си живот? Не, сигурно дори не се замисля за това.

Мъжът погледна младата жена с дънки и синьо яке, на която бе помогнал да запали цигарата си. Жената стоеше неподвижно в кътчето между двата павилиона, явно чакаше някого. По лицето й бе изписано безгранично търпение и готовност да стои тук колкото е необходимо, без никакво недоволство или раздразнение. Той се позасмя. Ами естествено, такава грозничка, невзрачна мишка не би посмяла да се разбунтува, тя смирено ще чака гаджето си дори до утре сутринта и няма да гъкне като упрек за закъснението му. По позата и по израза на лицето й си личи, че е свикнала да чака. Ами добре, нека си чака.

Мъжът се обърна и тръгна към своята бяла жигула. Рано или късно Игор ще престане да си губи цялото свободно време за светлокосата продавачка, тогава отново ще започне да посещава вечер приятелката си, която живее на много удобно място. Близо до дома й има един изоставен пущинак. Ерохин трепери над своето ауди и никога не го оставя без надзор нощем, навсякъде намира платени паркинги, пълни гушите на пазачите, за да му позволят да остави колата си до сутринта. Там, където живее приятелката на Ерохин, платеният паркинг е далечко, за да съкрати пътя, трябва да мине през въпросния пущинак. А пущинакът не е хубаво място… Та именно де, ще трябва да издебне момент, когато рано сутринта Игор ще хукне към ненагледното си ауди през лошия пущинак. Сутринта е най-подходящото време от гледна точка на безопасността. Хората са сънени, трудно мислят. А който се е събудил и е започнал да мисли, бърза за работа, закъснява. Това се отнася еднакво и за свидетелите, и за милицията.

Шофьорът на бялата жигула искаше да убие Игор Ерохин.