Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
СлавкаБ (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2016)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Черното слънце

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: английска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-772-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264

История

  1. — Добавяне

70.

Ермитажът, Санкт Петербург

10-и януари — 22:27

Опашката се виеше пред тях. Въздухът беше задимен от пушек предимно от руски цигари без филтър и от влажните изпарения на неспокойно дишане. Чистачите си подхвърляха неприлични шеги. Някои поглеждаха часовниците си, други говореха по мобилните си телефони. Вратите се отвориха точно в десет и тридесет.

Том и Търнбул не разговаряха — съзнаваха необходимостта да се слеят с тълпата и да приличат на руснаци. Под палтата им се подаваха крачолите на сините работни дрехи, които им беше намерила Виктор. На ламинираните пропуски на гърдите им пишеше, че са служители на фирмата за почистване, обслужваща Ермитажа.

Пазачите се държаха дружелюбно, ръкуваха се с хората, които познаваха, и намигаха на привлекателните жени. Някой пусна шега и всички избухнаха в смях. Том също се включи и се запита дали изведнъж изчервилият се младеж с детектора за метал не е обектът на шегата.

Кърк показа пропуска си на първите пазачи, които го погледнаха бегло и му направиха знак да влезе. Търнбул направи същото. След това Том мина през детектора за метал. Уредът не реагира. Търнбул го последва. Детекторът изпищя пронизително.

— Трябва да е от желязото, с което се тъпча — пошегува се той на руски.

Пазачите му махнаха да се приближи.

— Като те гледам колко си дебел, не е само от желязото — обади се някой от опашката отзад. Чистачите и пазачите отново се разсмяха.

— Вдигни ръце — каза пазачът с детектора за метал. Дигиталният екран беше зелен, което означаваше, че уредът е включен. Мъжът беше млад. Русата му коса беше подстригана съвсем късо, а носът му беше сплескан и леко крив, сякаш беше чупен поне няколко пъти. Търнбул се подчини. Пазачът започна да прокарва детектора по тялото му, но палецът му незабележимо натисна бутона за изключване и зеленият екран угасна. — Чист си — усмихна се младежът и се обърна към следващия човек, който беше задействал алармата и чакаше реда си. Палецът му натисна копчето и екранът отново светна.

— Не беше зле — прошепна Търнбул, докато вървяха след чистачите по тесен коридор, водещ към стълбите към подземието.

— Виктор каза, че може да ни вкара — напомни му Том. — Но оттук нататък всичко зависи само от нас.

Влязоха в голяма стая, пълна със столове в различен стил и разнебитени канапета. На възглавниците имаше черни петна и дупки от фасове, а по стените бяха заковани закачалки и снимки на голи жени, изрязани от списания и стари календари. Кърк и Търнбул съблякоха палтата си и ги закачиха. Неколцина чистачи носеха термоси и пиеха кафе, други събуваха тежките си ботуши и ги сменяха с удобни маратонки.

В помещението влезе мъж и започна да ги вика по имена — Том предположи, че е началникът на смяната. Хората се приближаваха до него по двама, получаваха лист, изчезваха в една странична стаичка и после отново се появяваха с колички, натоварени с метли, парцали, кофи, прахове и шишета с препарати за почистване и излъскване. Екипирани по този начин, работниците се качваха с асансьора на горните етажи и отиваха в посочените на листчетата стаи.

Търнбул сръга леко Том, за да му даде знак, че имената, написани на пропуските им, са извикани.

— Нови ли сте, момчета? — попита началникът на смяната. На пропуска на гърдите му пишеше, че се казва Григорий Миронов.

— Абсолютни новобранци — отговори Търнбул на перфектен руски, резултат от петте години подслушване на московския правителствен щаб за комуникации, както беше споделил с Кърк.

— Не са ми казали. — Миронов се намръщи.

— И на нас ни казаха само преди два часа.

Той погледна пропуските им, после лицата им.

— Няма ви в списъка.

— Вината не е наша.

Миронов въздъхна и посочи Том.

— Ти не говориш ли бе?

— Той е глухоням — увери го Търнбул.

Руснакът погледна подозрително Кърк, който отвърна на погледа му, без да мига. Миронов се ухили и каза:

— Личи си.

Том също се усмихна. Нямаше представа какво говорят.

— Тръгвайте. — Началникът на смяната даде един лист на Търнбул. — Взимате материалите и отивате на втория етаж. Ако се изгубите, питайте някой от пазачите.

Двамата взеха нещата от склада и забутаха количката към асансьора.

— Трябва да отидем на втория етаж в Западното крило — каза Търнбул, когато вратата се затвори и кабината потегли. Кърк извади малък чертеж на сградата, разгъна го върху капака на кофата за боклук и прокара пръст по листа.

— Значи сме на етажа, който ни трябва, но в друга част на сградата. Коридорът е от страната на Дворцовия площад, а ние трябва да сме в североизточния край от страната на Крайречния булевард, където са помещенията за реставрация.

Вратата се отвори. Посрещна ги въоръжен пазач и вдигна ръка.

— Какво има? — попита на руски Търнбул.

— Работният график. — Мъжът нетърпеливо щракна с пръсти. — В коя стая сте?

— Тази вечер няма график — заговорнически зашепна Търнбул и пазачът се намръщи. — Заместник-уредникът очаква важни гости утре, но по график кабинетът му трябва да се почисти чак вдругиден. Знаеш какви са шефовете, когато се нарушават правилата, дори заради него. Затова ни плати в брой да почистим тази нощ. Дадох една трета на Миронов. Ето една трета и за теб. Не искаме графикът да обърка нещата, нали?

Пазачът намигна и взе пачката нови банкноти.

— Ясно. — Дръпна се от вратата на асансьора. — Знаете ли къде е кабинетът?

— Натам, нали? — Търнбул посочи.

— Да. Последната врата вдясно, преди да завиете. Ако някой пита какво правите там, кажете му да се обади на Саша. Аз ще оправя нещата.

— Благодаря, приятел.

Тръгнаха към административните офиси и работилниците, които заемаха почти половината етаж. Въпреки че бяха затворени за посетители, коридорите бяха богато украсени като останалата част на музея — хубав паркет, стени, украсени с гипсови орнаменти, тежки полилеи, увиснали като клони, отрупани с узрели плодове.

Минаха покрай още един пазач. Той прегледа пропуските им и ги попита къде отиват. Споменаването на името на Саша го удовлетвори напълно и Том благодари на Бога, че Търнбул е наясно с руската система на подкупи.

Докато вървяха по коридора, Търнбул превеждаше имената на вратите и накрая спря пред врата с надпис „Отдел по история и реставрация“. Беше заключена.

Той кимна на Кърк, а после смъкна ципа на работните си дрехи и измъкна малката кесия, която беше задействала детекторите за метал, докато влизаха. Том не се изненада, като видя, че изваждането й не намали видимо корема му.

Кърк си сложи ръкавици и измъкна два инструмента — универсален шперц и специален гаечен ключ, който се поставяше под шперца и превърташе щифтовете. Вместо обаче да използва отнемащия много време метод да повдига поотделно всеки щифт, Том бързо придвижи шперца напред и назад над тях и ги отмести. В същото време натисна гаечния ключ с точно премерена сила.

Техниката беше известна като „изтъркване“ и беше много трудна за овладяване, затова я практикуваха само елитна група ключари и крадци. Предимството й беше, че за разлика от другите методи, отключваше ключалките толкова лесно, сякаш беше използван ключ.

Ключалката изщрака и вратата се отвори.