Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Black Sun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Черното слънце
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: Роман
Националност: английска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-772-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264
История
- — Добавяне
44.
Подразделение на ЦРУ, Цюрих
8-и януари — 16:51
— Определено е той — възкликна Виджиано и развълнувано посочи екрана. — Блонди. Трябва да е той. Бейли, кажи на лаборантите да извадят снимка от този кадър, да я проверят в системата и да видят дали ще открият съвпадение.
Бейли прошепна няколко думи на младата жена, която стоеше до него, и тя кимна и излезе.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Коуди. — Разполагаме само с една възможност. Ако проследим него, а се появи още някой, ще го изпуснем.
— Разбира се, че е той. — Виджиано размаха портрета по описание, даден от Хенеси. — Едър и як, късо подстригана руса коса, пушач. И преди малко отиде при Лаше. Вашият вътрешен човек го потвърди.
— А кой е приятелят му? — попита Бейли и се взря в трепкащия образ, който изпращаше един от агентите, намиращ се срещу входа на хотела. — Да проверя ли и него?
— Не ми пука кой е — троснато отвърна Виджиано. — Дошли сме за Блонди. — И отново погледна Коуди. — Само не го изпускайте.
— Добре. — Коуди сви рамене и кимна на диспечерката, която очакваше заповеди. — Кажи на Робъртс да тръгва.
Тя се обърна към екрана.
— Мобилен Едно, тук Сребърна шпора. Потвърдено: обектът е главната ни цел. Проследи го от разстояние.
Образът на монитора трепна колебливо, когато човекът с прикрепената камера тръгна. Червената точка на плазмения екран се раздвижи, показваше маршрута му.
— До всички агенти — продължи диспечерката. — Главната цел напуска хотела и се отправя на север към реката. Вървете след него…
— Поправка, Сребърна шпора — изпука глас от тонколоната. — Главната цел зави на изток. Повтарям, главната цел зави на изток към Банхофщрасе.
— Банхофщрасе? По дяволите! — възкликна Коуди. — Кой друг имаме там?
— Мобилен Две и Три са…
— Имената им, за Бога — отсече Коуди. — Кажи ми имената им. Нямаме време за глупави кодови прякори.
— Маркес и Хенри могат да отидат там до минута. На Джоунс, Уилтън и Греган ще им трябват около две минути да заемат позиция.
— Всичките да отидат там. Незабавно. Искам да го следят колкото е възможно повече очи.
— Какъв е проблемът? — обезпокоено попита Виджиано.
— Проблемът е, че по обяд Банхофщрасе е като Пето авеню в първия ден на зимните разпродажби — отвърна Коуди. — Ако той отиде там и нашите хора не се залепят за него като влюбени на абитуриентски бал, ще го изпуснем в тълпата.
Бейли погледна плазмения екран: трите червени точки бързо се движеха към Банхофщрасе.
— Добре, започваме — изсумтя Коуди, щом камерата показа гърбовете на двамата мъже, които се сляха с гъстия поток пазаруващи по обяд хора. — Не се откъсвай от него, Робъртс… Не го изпускай.
Робъртс следеше целите отблизо. Сигналът, който изпращаше, предполагаше, че върви на двадесетина крачки зад двамата мъже. Това беше много по-близо от безопасното и приемливо разстояние, но в дадените обстоятелства рискът беше неизбежен. Към целите се приближиха още двама агенти, по един от всяка страна, и на малките монитори се появиха три точки под леко различни ъгли.
Заподозрените спряха пред един от безбройните бижутерски магазини, стиснаха ръцете си и се разделиха.
— Какво да направим? — обърна се Коуди към Виджиано.
— Блонди. Да следят Блонди — настоя Виджиано. — Да забравят за другия.
— Добре.
— Робъртс, Маркес, Хенри, останете с главната цел — обади се диспечерната. — Джоунс, Уилтън, Греган, заемете позиции и бъдете готови да смените другите, докато минават покрай вас. Не искам целта да вижда едно и също лице повече от веднъж.
— Прието — чу се отговорът на фона на статичния шум.
Мъжът продължи да върви, разглеждаше безгрижно витрините. А после, съвсем неочаквано, когато край него мина трамвай, хукна.
— По дяволите, разкри ни! — изръмжа Коуди. — Да се включат всички. Повтарям, включете се всички. Арестуваме го.
— Как така ни е разкрил? — озадачено попита Виджиано.
— Явно е професионалист.
— Твоите хора го следяха твърде отблизо.
— Моите хора направиха каквото трябваше — отвърна Коуди.
— Тича към трамвая — разнесе се глас от тонколоната.
— Продължавайте да го следите. Качете се с него. Не го изпускайте.
Червените точки на монитора заподскачаха — тримата агенти също затичаха. Тежкото им дишане отекна в стаята. Всички мълчаха, приковали очи в екраните.
Агентите стигнаха до трамвая и се качиха. Вратите се затвориха.
— Къде е той? — възкликна Виджиано. — Да го намерят и да го свалят.
На мониторите се появи образ от вътрешността на трамвая и кадри отблизо на изненаданите лица на пътниците… но нямаше и следа от мъжа, когото следяха.
— Ето го! — викна Коуди и посочи екрана.
На единия монитор се виждаше през стъклото. Мъжът стоеше на тротоара и им махаше за сбогом.
— Мръсник! — извика Виджиано. — Какво стана, по дяволите?
— Надхитри ни, какво — гневно извика Коуди и удари с длан по масата. — Господи, сякаш знаеше, че ще сме там!
— Може и да е знаел — изсумтя Бейли и посочи листа, който някой току-що му бе донесъл.
— Какво искаш да кажеш?
— Австрийската полиция издирва човек във връзка с убийството на Мария Ламерс и палежа на църква в Кицбюел в Алпите.
— Е, и? — нетърпеливо попита Виджиано.
— Неколцина свидетели са казали, че предишния ден са видели някакъв непознат заедно с жертвата. Вижте.
И вдигна листа и снимката на човек, излизащ от хотел „Тримата крале“.
Мъжът определено беше същият.