Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
СлавкаБ (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2016)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Черното слънце

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: английска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-772-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264

История

  1. — Добавяне

58.

01:51

Том започна да става неспокоен. Бяха в клуба вече тридесет минути, а все още нямаше следа от Виктор. Дори танцьорките зад телената мрежа, които отначало сякаш имаха неизчерпаема енергия и способността да извиват телата си в невероятни пози, изглеждаха уморени. Той видя, че Доминик го гледа, и се усмихна, но тя отмести очи, без да каже нищо. Държеше се малко странно след разговора им на моста и Кърк се надяваше, че не я е обидил с нещо.

Тъкмо мислеше да каже на Арчи да попитат някой от сервитьорите защо Виктор не идва, когато някакъв младеж на не повече от двадесет години и русокосо момиче, което изглеждаше още по-младо, се приближиха до масата им и извикаха нещо на руски. Под разкопчаната риза на младежа се виждаше гъста паяжина от тъмнокестеняви косми и проблясъците на златна верижка.

— Какво? — попита Том.

— Каза, че това е неговата маса — със силен акцент преведе блондинката.

— Да бе — възрази Арчи.

— Иска да седне тук — настоя тя.

— Ще е трудничко, защото както виждаш, ние седим тук. Но може да се настани на пода.

Момичето преведе думите му и студената физиономия на младия мъж се разтегли в мрачна усмивка. Той й каза нещо и тя отново преведе.

— С удоволствие ще седне на пода, но ако използва главата ти за възглавница.

Арчи скочи и младежът отстъпи назад. Между тях застана друг човек — предпази с тялото си хлапака и момичето, бръкна под якето си с лявата си ръка и сложи дясната на гърдите на Арчи.

— Добре, добре. — Том стана, усмихна се отстъпчиво и вдигна ръце в знак, че се предава. — Грешката е наша. Моля, седнете. Откажи се, Арчи.

Като мърмореше ядосано, Арчи тръгна след Том и Доминик към отсрещната страна на нощния клуб.

— Тук е Дивият запад, по дяволите — оплака се той и хвърли фаса си на пода. — Законът на джунглата.

— По-добре не си навличай неприятности — рече Том. — Не си заслужава да те застрелят заради някаква си маса.

— Имаш право — съгласи се Арчи и хвърли гневен поглед към младия мъж и русокосата му приятелка, които вече се бяха настанили на предишната им маса и се смееха. Телохранителят им наливаше питиета.

Кърк изпи глътка шампанско, обърна се и огледа заведението. Ако Виктор имаше намерение да се появи, дано да станеше скоро. Мразеше да чака. Дългото пътуване, студът и обезпокоителният разговор с Ренуик започваха да го изнервят.

Двама мъже близо до входа привлякоха погледа му. При други обстоятелства не би ги забелязал, защото не се отличаваха от останалите в бара. Имаше обаче една съществена разлика, която ги открояваше. Въпреки горещината и двамата бяха с дебели кожуси.

Посетителите се отдръпнаха, за да им направят път. Те бързо се приближиха до масата, където седяха младежът, момичето и телохранителят им, неочаквано разгърнаха кожусите си и извадиха автомати „Узи“. Преди някой от тримата да успее да реагира, мъжете започнаха да стрелят в гърдите им. Чуха се писъци, няколко души се хвърлиха на пода, други хукнаха към изхода, като се препъваха и падаха в отчаяния си стремеж да избягат.

Музиката спря. След непрестанното думкане на баса тишината бе направо осезаема. Пукотевицата отекваше в помещението като серия гръмотевици. Гилзите тракаха на пода, сякаш някой хвърляше дребни монети. Пулсиращите прожектори продължаваха да проблясват и осветяваха движенията на убийците.

Те изпразниха пълнителите, а после единият извади пистолет и спокойно изстреля по един куршум в слепоочията на жертвите. След това, очевидно доволни, двамата минаха през помещението, като прекрачваха хората на пода, качиха се по стълбите и излязоха.

Истинската паника настъпи едва сега. Жените започнаха да плачат и да пищят истерично, а мъжете да крещят. Всички се втурнаха към изхода и дори събориха бара. Разхвърчаха се стъкла.

— Трябва да се махнем оттук — извика Том и дръпна Доминик, — преди да осъзнаят, че са убили други хора, и да се върнат.

— Какви ги говориш? — учудено попита Арчи, но в следващия миг явно разбра мисълта му.

— Сервитьорът много настояваше да седнем на онази маса. Ако убийците бяха дошли три минути по-рано, сега щяхме да сме мъртви.