Джеймс Туайнинг
Черното слънце (65)

62.

Американското консулство, Санкт Петербург

10-и януари — 03:12

— Там е същинска военна зона, по дяволите. — Специален агент Стрейндж уморено влезе в малката стая за съвещания, седна и вдигна крака на бюрото.

Беше обут с жълто-кафяви каубойски ботуши с американското национално знаме.

— Колко са убитите? — попита Виджиано.

— Трима. Двама мъже и една жена.

— Не са…

— Не се тревожи, Виджиано. Не са твоите хора.

— Нашите хора са — изръмжа специален агент Кънингам от отсрещната страна на стаята. — Местната мафия. Занимават се с търговия на наркотици и оръжия за Щатите през Карибските острови. Човекът беше един от многото, които Агенцията за борба с наркотиците ни кара да следим тук.

— Какво се е случило? — попита Бейли.

— Мокра поръчка — отвърна Стрейндж. — Двама мъже се приближили до масата им, застреляли ги и излезли. Абсолютно хладнокръвно.

— Мислиш ли, че Блонди е замесен?

— Кой знае? Местните ченгета са изпуснали половината посетители. Избягали са през нещо като таен тунел. Останалите вероятно дават подкупи, за да си нямат неприятности. Ще получат някакви описания, но това ще е всичко.

— Кърк, Блонди и младата жена не са заловени, така ли? — попита Бейли.

— Видяхме ги да влизат, но не забелязахме ченгетата да ги извеждат — потвърди Кънингам.

— Има и взривена кола. — Стрейндж преплете пръсти зад главата си и изпука врата си. — Две всъщност.

— Взривени коли? — възкликна Виджиано. — Подробности?

— Три кадилака са били нападнати на две мили от клуба.

— Гангстерите тук непрекъснато правят такива неща — обади се Кънингам. — Кара ги да се мислят за едновремешни италиански мафиоти в Америка.

— Ударът е извършен професионално. Сложили са на пътя пластичен експлозив с дистанционно управление, за да извадят от строя придружаващите превозни средства — продължи Стрейндж. — Главната кола обаче е успяла да избяга. Намерена е изоставена близо до Троицкия мост, малко след като е била взривена. Изглежда, онези, които са били вътре, са успели да се измъкнат.

— И мислиш, че Блонди е бил с тях?

— Ако се съди по информацията, която засякохме с полицейския скенер, очевидците разказват за четирима души — двама мъже и две жени. Описанията отговарят на Кърк, Блонди и момичето.

— А колата е на Виктор — добави Кънингам. — Ясно е кой е бил четвъртият човек.

— Виктор? — Виджиано озадачено поклати глава. — Това трябва ли да ми говори нещо? Кой Виктор? Има ли фамилия?

— Виктор е жена. Истинското й име е Катя Николаевна Мостова. — Стрейндж сложи на масата една папка и Виджиано я отвори. — Проститутка от Минск. Направила е страхотен удар и се е прочула, след като е убила приятеля си и си е присвоила името му.

— Ако се е свързал с нея, вашият човек се е забъркал в сериозни неприятности. Тя управлява града. Ако той иска да изчезне, Виктор може да помогне.

— Тогава да отидем и да го приберем — предложи Виджиано. — Разполагам с повече от достатъчно, за да издействам заповед за арест.

— Шегуваш ли се? — Стрейндж смъкна краката си на пода. — Не чу ли какво ти казахме току-що? Виктор притежава града. Тя контролира всичко — милицията, съда и политиците.

— Освен това домът й е същинска крепост — добави Кънингам. — Тя има повече оръжия от местните казарми. Ще е същинско самоубийство.

— Тогава какво ще правим? Не съм дошъл на другия край на света, за да изпусна онова копеле — сопна се Виджиано.

— Успокой се — каза Стрейндж. — Никой не е казал, че ще го изпуснем. Ще направим онова, което винаги правим в подобни ситуации.

— И какво е то, по дяволите? — ядосано попита Виджиано.

— Дългата игра. Ще наблюдаваме, ще чакаме и ще пристъпим към действие, когато е безопасно.

— Или с други думи, ще си седим на задниците, докато Блонди урежда бягството си. Страхотно. — Виджиано удари с юмрук по масата. — Идеално, по дяволите! — И излезе от стаята.

Настъпи неловко мълчание. Бейли се прокашля нервно и заби нос в досието на Виктор, за да избегне погледите на другите двама.

— Е, вече знаеш защо Картър ви е изпратил тук, вместо да остави случая на нас, нали? — иронично попита Стрейндж.

— Не знам. Защо? — попита Бейли и вдигна глава.

— За да не се налага да търпи тъпотиите на Виджиано в Солт Лейки Сити.