Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
СлавкаБ (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2016)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Черното слънце

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: английска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-772-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264

История

  1. — Добавяне

98.

Лазаревските гробища, манастир „Александър Невски“, Санкт Петербург

13-и януари — 15:02

Прясно изкопаната купчина пръст беше заострена и приличаше на тънък черен пръст, стърчащ от белия сняг. От комините на фабриките в далечината се издигаше мръсен сив пушек и безцелно се виеше нагоре, но достигнеше ли светлината на слънцето, изведнъж се превръщаше във великолепен розов облак, извисяващ се към ясното небе.

— В края на краищата тя се оказа свястна, нали? — измърмори Арчи и дръпна от цигарата си.

— Да. — Том кимна. — Представи се страхотно.

Настъпи мълчание.

— Харесваше те.

Кърк се усмихна тъжно.

— И аз я харесвах.

— Хехт не й даде шанс.

— Да. — Том пристъпи от крак на крак и реши да смени темата. — Има ли новини за Дмитрий?

— Бейли ми се обади снощи. Все още няма следи от него. Негодникът е извадил късмет — сигурно е бил навън, когато взривихме мината.

— Има ли оцелели?

— Шестнадесет. И четирима убити. Сигурно са били в тунела при първите взривове.

— А Ренуик и Хехт?

— Все още ги търсят.

— А уранът? Какво ще стане с урана?

— Според Бейли германското и американското правителство „обсъждат“ какво да правят с него.

— Това означава, че разпалено се карат на кого принадлежи — подсмихна се Том. — Някои неща никога не се променят. А Бейли? Всичко наред ли е с него?

— Ще го местят в Ню Йорк. Повишават го.

— Браво на него. А Виджиано?

— Върнали са го в Солт Лейк Сити. Предполагам, че ще приключи кариерата си като регулировчик.

— Ако му провърви — засмя се Том.

— Бейли спомена, че му се обадила Дженифър Браун. Питала за теб. Очевидно е надушила за участието ти в тази история. Мисля, че й е казал друг агент на ФБР.

— Е, и? — хладно попита Кърк, вторачил очи в земята.

— Може би трябва да й се обадиш. Виж какво, знам, че те тормозих, защото тя е федерален агент, но двамата бяхте много добри. Онези неща за баща ти, Ренуик и Виктор…

— Катя. Казваше се Катя — поправи го Том.

— Всички тези неща явно те объркаха. Трябва да заминеш някъде на почивка. Може да отидем заедно. Какво ще загубиш?

— Виждаш ли всичко това, Арчи? — Кърк посочи надгробните плочи около тях. — Това ще загубя. Прекарах твърде много от живота си в гробища. Погребах твърде много хора, които обичах. Не можеш да тъгуваш за нещо, което не си имал.

Коленичи, гребна шепа пръст и я преся през пръстите си. Студът беше смразил влагата и пръстта се посипа по земята като зрънца лед. Кърк се изправи и ядосано хвърли останалата част.

— Да отидем да пийнем по едно.

— Не по едно. По няколко — усмихна се Арчи и хвърли цигарата си. Тя горя няколко секунди, после припламна и угасна.