Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
СлавкаБ (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2016)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Черното слънце

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: английска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-772-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2264

История

  1. — Добавяне

Епилог

Някои се смяха, други плакаха. Повечето мълчаха. Спомних си един стих от индуската свещена книга Бхагават Гита, „Аз станах смъртта, разрушителят на световете“.

Робърт Дж. Опенхаймер, след като става свидетел на първата ядрена експлозия на 16 юли 1945 година

Болница „Брудер“, Падерборн, Германия

13-и януари — 15:21

— Кой е той?

Медицинската сестра беше застанала до дебелото стъкло за наблюдение на стаята. Лекарят до нея сви рамене и зашепна в ухото й. Ноздрите му се разшириха, когато се наведе към гладката й шия и вдъхна парфюма й.

— Не искат да кажат. Полицаите го докараха с другия снощи.

— Какво им е? — Тя го погледна с любопитство.

— Този е прострелян в гърдите и не е отворил очи, откакто го докараха. Другият имаше многобройни рани от наръгване с нож.

— Имаше?

— Почина рано сутринта.

Очите й се разшириха.

— Сбили ли са се?

— Така се предполага. Но искаш ли да знаеш нещо наистина странно? Този тук има протеза на ръката. Един от санитарите я издърпал, докато го пренасяли от носилката на леглото. Едва не получил инфаркт.

Медицинската сестра се засмя, после виновно прикри смеха си с ръка на устата.

— Сериозно?

— Да. — Лекарят кимна енергично, радостен, че след три месеца неуспешни опити най-после е привлякъл вниманието й. — А видя ли колко много американци пристигнаха?

— Да.

— Чух, че били от… — Той огледа коридора и продължи: — От ФБР. Не пускат при него никого, без да го проверят?

— Мислиш ли, че е някаква важна клечка? Известна личност?

— Знаеш ли кой мисля, че е? — Лекарят й намигна заговорнически.

— Кой? Тя нетърпеливо се вторачи в него.

— Елвис Пресли. Най-после са го открили тук, в Падерборн. Работел е в железария и е имало престрелка, докато се опитвали да го задържат.

— Голям си шегаджия — изкикоти се тя и игриво го плесна по рамото.

Отново се обърнаха към стъклото, единственото легло, апарата за командно дишане и монитора за следене на сърдечната дейност.

— Искаш ли кафе? — попита лекарят.

— С удоволствие. — Сестрата се усмихна.

Тръгнаха по коридора.

Стаята беше осветена само от редиците техника за наблюдение и поддържане на живота. Екраните сияеха в зелено. Непрекъснато проблясваха предупредителни лампи. Чуваха се и два отличителни звука — съскането на апарата за поддържане на дишането и бавното ритмично пиукане на монитора за сърдечната дейност.

Изведнъж клепачите на Ренуик потрепнаха и очите му се отвориха.

Край