Джеймс Туайнинг
Черното слънце (21)

18.

Кабинет по съдебна медицина, Ламбет, Лондон

6-ти януари — 03:04

Отрязаният крайник беше окървавен, ивиците мускули и прекъснатите кръвоносни съдове висяха като жици. Краят на лакътната кост стърчеше зловещо.

— Нараняванията определено отговарят на начина, по който е била отстранена ръката на жертвата. — Доктор Дерик О’Нийл я разглеждаше с мощна лупа. На ярката светлина на халогенните лампи на тавана ръката изглеждаше изкуствена и направена от восък, сякаш беше изтръгната от манекен на витрината на магазин. — Анализът на ДНК ще ни покаже със сигурност. Трябва да получим резултатите до няколко часа.

Прозя се. Явно все още съжаляваше за топлото легло, от което го беше вдигнал Търнбул.

— Ръката е забележително добре запазена — продължи О’Нийл и вдигна глава. — Къде я намерихте?

Носът на съдебния лекар беше голям и крив. Лицето му беше обрасло с гъста жилава остра брада, а малките му зелени очи бяха защитени от грамадни очила с черни рамки, които беше вдигнал на челото си, но плъзгаше на носа си, когато се наведеше.

— В хладилника на един човек.

— Звучи логично. — О’Нийл отново се прозя. — Но въпреки това е странно. За кого казахте, че работите?

— Не съм казал и е по-добре да не знаете — заяви Търнбул. — А това? Можете ли да направите нещо? — И посочи вътрешната страна на ръката: там кожата беше одрана и бе останал червеникаво-синкав правоъгълник.

Лекарят плъзна очилата на носа си и се наведе, за да види по-отблизо.

— Какво е имало тук?

— Татуировка.

— Формата е странна. Каква татуировка?

— От концентрационен лагер.

— О! — възкликна О’Нийл и Търнбул видя, че най-после се е разсънил напълно.

— Искам да знам какво е пишело.

Докторът всмукна въздух през зъби.

— Това може да е сложно. Много сложно. Зависи дълбочина е.

— Какво имате предвид?

— Кожата се състои от няколко пласта. — О’Нийл взе химикалка и лист, за да илюстрира обясненията си. — Епидермис, дерма и хиподерма. Обикновено мастилото на татуировката се инжектира под епидермиса в горния слой на дермата. Ако искате вярвайте, но операцията е деликатна и изисква умения. Трябва да се направи достатъчно дълбоко, за да остане за постоянно, но не чак толкова много, че да нарани чувствителните пластове отдолу.

— Мислите ли, че тази операция е била направена деликатно? — Търнбул се изсмя глухо.

— Не — призна О’Нийл. — Доколкото знам, нацистите са използвали два основни метода за татуиране. Първият е бил с метална пластинка със сменяеми игли. Притискали я в плътта и после натърквали раната с боя.

— А вторият?

— Вторият е бил още по-жесток. Разрязвали са плътта с писалка с мастило.

— Това едва ли изисква кой знае какви умения.

— Не. И означава, че раната е по-дълбока от обикновено. Разбира се, с времето мастилото прониква навътре в дермата, може би дори в лимфните клетки, и това също може да ни помогне да възстановим написаното. Но дори в такъв случай, ако хората, направили това, са пробили хиподермата, е малко вероятно да намерим нещо.

— Пробили ли са я?

О’Нийл се вгледа внимателно в раната.

— Всъщност онзи, който го е извършил, е бил доста сръчен. Татуировката е направена със скалпел, проникнал в горния пласт.

— Тогава може би ще възстановите нещо?

— Да, възможно е. Ако белегът е достатъчно дълбок, написаното ще се покаже. Но ще отнеме време.

— Не разполагате с време, докторе. Казаха ми, че сте най-добрият съдебен дерматолог в страната. Искам да направите чудо с тази ръка. Ето телефонния ми номер. Обадете ми се веднага щом разберете нещо.