Марина Фиорато
Тайната на Ботичели (53)

Единадесета част
1492 година

През 1492 година се случиха три неща.

Прима коза: Родих дъщеря, която нарекохме Симонета — на Перлата на Генуа. Съвсем в реда на нещата перлата в моя пъп, която бе издържала там какви ли не изпитания, изскочи по време на раждането на Симонета, с което окончателно затвърди името й. Изпратих перлата на Бонакорсо Нивола, който бе освободен отдавна по заповед на майка ми и сега си живееше тихо и спокойно със семейството си на остров Бурано, а вече порасналите му синове ловяха риба в лагуната. Непрекъснато си играех със Симонета, всеки ден й казвах, че я обичам. Тя е моята слабост, зеницата на окото ми, моят рай. Към тази моя слабост се присъединява и майка ми, която след раждането на Симонета ни идва често на гости — люлее бебето, храни я, носи й играчки и всякакви съкровища от Венеция, за да я изненадва и радва. А най-големият подарък за нея е просто да седи до внучката си и да си играе с нея, да гледа как с всеки следващ ден красотата й узрява, докато нейната вехне. Открива щастие във всеки един етап от израстването й — беше до нея и при първите й стъпки, и при първите й думи. Детето също я обича много и сега моята майка има втори шанс да бъде истинска вера мадре. Понякога двете се оттеглят в атриума на нашия дворец и аз наблюдавам щастливо как старата дама и малкото момиченце си играят на стъклени топчета или на кегли под поставеното в рамка копие на картината „Пролетта“, закачено на стената. То е напукано и сгърчено от солта, ярките му цветове са изчезнали, погълнати от морето, когато го хвърлих в Генуезкия залив. Всички фигури са отдавна размити, с изключение на една — моята. Нямам представа дали е от допълнителните пигменти, използвани за фиксиране върху хартията, или от нещо друго, но във всеки случай там Флора стои съвсем сама насред разрушената си беседка.

Секонда коза: Лоренцо де Медичи почина, след като управлява справедливо Флоренция още девет години на мир и просперитет. В мига, в който почина, върху купола на църквата „Санта Мария дел Фиоре“ падна гръмотевица и подпали целия храм. Мечтите на Лоренцо Великолепния за империя умряха заедно с него. Но…

Терца коза: Някой си синьор Кристофоро Колумбус от Генуа стигна с кораба си до края на света, както винаги бе твърдял, че ще направи. И там откри една нова мечта за империя — Америките, империя, на която й предстоеше да се превърне в новия Рим.