Марина Фиорато
Тайната на Ботичели (2)

Втора глава

— Кики?

Мадонна! Майко Божия! — Много мразех да ме будят след цяла нощ къртовски труд.

— Да?

— Ще ми направиш ли една услуга?

Още една ли? След нощта, която му подарих, не аз, а Бембо би трябвало да бъде този, който прави услуги — при това на мен! И доста над уговорената ми цена. Обаче работата си е работа.

— Разбира се — усмихнах се сънено.

Бембо надигна огромното си туловище, отпусна се на лакът и до носа ми достигна вонята изпод мишниците му. Майко Божия! Протегнах ръка към лавандуловата помада на нощното шкафче и я притиснах до носа си. А после, за да не вземе да се обиди, му се усмихнах кокетно и зачаках да чуя какво ще ми сервира. С Бембо бе трудно да се каже какво можеш да очакваш — неприлично богатите са си извоювали правото да бъдат непредсказуеми.

Бенволио Малатеста.

Първи факт — Примо фато: Наричаше се Бенволио Малатеста, обаче всички му викаха Бембо. Може би защото умееше да се прави на веселяк, все едно е любимият ви добродушен чичо — съзнателно поддържано поведение, предназначено да скрие безмилостния му подход в работата. Много обичаше да се усмихва и шегува, но…

Втори факт — Секондо фато: Бембо беше един от най-богатите мъже на Флоренция. Бе натрупал парите си от внос на перли от Ориента. Прекрасни нещица са тези перли — огромни, тлъсти и толкова бели, колкото маслините са черни. Пращаше дребни момченца с ножове за миди, за да се гмуркат за тях. Понякога на тези момченца им свършваше въздухът или се оплитаха във водораслите.

Веднъж Бембо извади най-красивата си перла и ми я пъхна в пъпа, за да стои там, докато се чукаме (схващате ли сега какво имам предвид, когато ви казвам, че с него никога не знаеш какво можеш да очакваш?). След това си я поиска обратно, обаче аз му казах, че не може да излезе. Което си беше лъжа. По-късно, във ваната, пробвах и тя се измъкна, само дето… доста ме заболя. Затова си я върнах обратно в пъпа. Пасва перфектно, а и сега съм известна именно с нея — тя е едно от нещата, с които ме познават. (Освен циците и косата ми.) Оттогава насам винаги нося рокли, срязани на пъпа, за да си показвам перлата. Клиентите обичат нетрадиционното. Особено по-богатите.

Бембо като че ли нямаше нищо против. Големите му перли бяха използвани в бижутерията, а по-малките ги стриваха на паста за зъби за богатите господа или на пудра за лице за дамите. От перлите зъбите и кожата им блестяха — дори и на онези, които бяха петнисти като крастави жаби и некъпани от месеци. А пък моята перла в пъпа беше отлична реклама за Бембо. Той обичаше да повтаря, че перлата щяла сама да изскочи някой ден, когато надуя корема. (Не съм го осведомявала, че подобно нещо няма как да се случи. В средата на всеки месец натъпквам памучни тампони дълбоко в сливата си, за да не позволя на мъжката течност да достигне до женските ми части. Така ставам доста по-тясна, обаче засега никой клиент не се е оплакал.) Веднъж, за един кошмарен миг, се ужасих, че Бембо възнамерява да ме оплоди. Абе, той да не би да разсъждава с втората си глава, че да иска брак с мен? Мадонна! Затова ли ми позволи да си задържа перлата? Обаче после, когато дойдох на себе си, осъзнах, че Бембо надали държи да става баща на копеле от курва като мен, ако ще и да съм много красива — все пак си има вкъщи една богата фригидна жена, която да охлажда леглото му и да му ражда синове. И оттогава насам престана да си иска перлата, въпреки че някои мои клиенти биха отрязали и пъпа ми, за да я грабнат, без да ги е грижа дали после ще живея или ще умра. Иначе Бембо никога не би ми го причинил. Той ме харесва. В оная нощ, когато перлата се заклещи в пъпа ми, той дори ми плати обичайните три флорина, нищо че не можах да я измъкна. Очевидно чукането е било особено приятно.

Трети факт — Терцо фато: Бембо познава много художници. Имам чувството, че така се изживява като много културен, сравнява се с перлите си, нищо че всъщност повече му приляга да се нареди сред грозните стриди, които изпълват морското дъно. Произлязъл е от нищото, от семейство на бедни рибари, затова сега се стреми с всички сили да се измъкне на повърхността, към светлината. Подобно на своите стриди, той е грозно създание, способно да създаде красота — и го прави, покровителствайки художници. Именно с този факт ме изненада той през онази сутрин и неволно отприщи върху мен лавина от неприятности.

— Ще позираш ли за един мой приятел?

— Кой приятел? — изграчих сънено.

— Алесандро Ботичели. Сандро.

Спомних си, че някъде бях чувала това име.

— Той те намира за идеална за централната фигура на най-новото му платно.

Отворих едно око.

— Централната фигура ли?

Бембо се усмихна и зъбите му блеснаха като перли. Имах чувството, че носи цялото си богатство в устата си.

— Точно така, Кики — кимна. — Така че не се притеснявай. Ти ще бъдеш в центъра на композицията, а всички останали фигури ще бледнеят пред твоята красота. — Поезията май не му се отдаваше особено.

— И колко са тези, останалите?

— Седем. С теб общо стават осем.

Ха, че това си е цяла тълпа!

— На мен не ми звучи много централно.

— О, ще видиш, че е така! — ухили се широко той. — Цялото платно ще бъде наречено „Ла Примавера“ — „Пролетта“, а ти ще бъдеш самата богиня, самата Флора!

— Хммм — промърморих. — Можеше поне да ме направи Дева Мария!

Тук вече Бембо се разсмя с глас.

— Ти, девствената кралица на небесата? Прочутата Кики, недокосната от мъжка ръка? Не и хиляди пъти не!

Нацупих се и извърнах глава. Той дръпна лекичко зърната ми, за да ме умилостиви.

— Слушай, гълъбче — започна, — Сандро иска теб именно защото познаваш силата на страстта! Флора трябва да бъде опитна жена, плодовита, със знаещо лице! Ако щеш дори и да навежда на мисълта, че носи в утробата си плод! Но най-важното, трябва да бъде по-красива и от най-прекрасния ден!

Боже, този човек определено умееше да докосва струната на моята суета!

— А откъде накъде този Сандро знае за моите прелести?

Бембо се стовари обратно на огромния си гръб и пружината под него изскърца. Махна с ръка по посока на тънката муселинова стена, поставена до леглото. Виждала съм подобни неща и преди — и в дворците на удоволствията, и в частни домове. Викат му финестра д’аморе — прозорец на любовта. Понякога приятелите на домакина го гледат през този прозорец по време на сексуален акт, ако клиентът обича да усеща, че го гледат. Има и случаи, в които друга двойка… ами… съвкупява се в съседната стая, и двете двойки споделят звуците си. Принципно нямах никакъв проблем с подобни факти — всъщност, доколкото си спомням какво правихме с Бембо тази нощ, синьор Ботичели сигурно е останал особено доволен от представлението. Но незнайно защо изведнъж ми стана притеснено. Да бъда гледана от клиенти за тяхна наслада — добре. Ама да бъда гледана от художник, който е готов да ме увековечи на платното си — ужас!

Седнах рязко в леглото и придърпах двете дебели плитки на пшениченорусата си коса над гърдите си в твърде непривичен за мен жест на свенливост. Всъщност, така и така стана дума, да взема да ви изброя и трите факта за мен.

Примо фато: Кръстена съм Лучана Ветра, защото като бебе съм пристигнала от Венеция в бутилка. Говоря ви съвсем сериозно! Някой ден ще ви разкажа повече и за това.

Секондо фато: Имам разкошна златиста коса (и преди да сте се усъмнили, съвсем естествен цвят, без намесата на лимонов сок). Дълга е до кръста, а къдриците ми никога през живота си не са зървали маша.

Терцо фато: Имам фантастични гърди — закръглени, стегнати и големи колкото пъпеши. И ако се вярва на клиентите ми, точно толкова сладки. Обаче може ли да се вярва на простотиите, които ръсят мъжете, докато изръсват семето си?

— Е, какво ще кажеш? — прекъсна размислите ми Бембо.

Стоварих се обратно на възглавницата си и промърморих:

— Ще си помисля.

Знаех какво иска. Бембо искаше после всички да видят картината, за да може да се хвали, че е чукал самата Флора.

— Може би това тук… — докосна лекичко перлата в пъпа ми — ще те накара да погледнеш благосклонно на молбата ми, а?

Е, това вече си беше живо изнудване.

Сведох очи към блестящия млечнобял камък, а после погледнах и него. Шибаната перла! Знаех си аз, че някой ден ще трябва да си платя за нея!

— Добре — кимнах. — Дай ми адреса му.

И ето как през онзи съдбовен ден се озовах на крайбрежието на река Арно, натруфена и накипрена, на път за ателието на Сандро Ботичели, със спешна необходимост от облекчаване на пикочния мехур.