Хаим Оливер
Гол от засада (15)

7.
Как се превръщат хора в маймуни

На 21 юни, в 15:30 ч., леля Гица долови един болезнено познат шум и сърцето й сладостно затуптя. Тя изтича към прозореца: долу в двора проф. Кънчо като в добрите стари времена летеше на летните си кънки. Миг след това се втурна Влади Моторетката, после се появи, бавен и съсредоточен, Гошо Йогата, а сетне и останалите редутабли.

Обзета от радостна възбуда, леля Гица наблюдаваше как момчетата строят нещо край гаража, редят талпи, правят седалки от тухли, опъват на дълъг тел чаршаф и оформят сцена…

Ура! Мъчителите бяха пак тук! Сега отново можеше да се спи спокойно!

Скрита зад завесата, тя продължаваше да наблюдава.

В 15:40 Льонка Пантерата застана пред входа и започна да посреща първите посетители, все граждани от 6 до 12 години. Стотинките им той прибираше в кутия за бонбони, а яйцата, по пет на човек, слагаше в една плетена кошница. В 16 ч. кутията беше почти празна, кошницата — пълна.

Амфитеатърът също беше пълен и проф. Кънчо изчисляваше на ум, колко пари ще влязат в касата, когато продадат яйцата на кръчмаря. И виждаше даже как дава парите в ЦУМ и получава четиринайсет новички футболни обущета и един чифт сандали за Тото…

В 16:01 Льонка прибра кутията и кошницата, затвори вратата и пронизително изсвири. Демонстрацията можеше да почне.

Пред завесата излезе проф. Кънчо, вдигна десница и без да вика, тъй като не се намираше в обикновен цирк, а в научен форум, каза:

— Почитаеми гости, позволете ми да открия днешната тайна академична демонстрация по метафизика. Ще имаме рядкото удоволствие да видим известния по цялата планета майстор на черната магия Йогата Гошо, последовател на индуския йога Вишну Девананда и ученик на мистер Сенко, който се намира в Америка и не може да ни зачете с присъствието си. Йогата Гошо ще ни демонстрира част от своите магии и като венец на научните си способности ще превърне човек в маймуна!

Ентусиазирани ръкопляскания посрещнаха тия думи.

Не ръкопляскаше само един зрител и това беше едно момче, което седеше най-назад, едно момче с черна като туш кожа, къдрава коса и ослепително бели зъби. А не ръкопляскаше, защото ръцете му придържаха нещо под коленете, нещо, което непрекъснато шаваше.

Проф. Кънчо даде знак и чаршафът, скърцайки с халките по тела, се разтвори и откри внушителна картина.

Върху неголям сандък стоеше една препарирана кукумявка, безжизнено загледана със стъклените си очи. Върху друг сандък лежеше озъбен пластмасов череп. Помежду им, скръстил ръце на гърди, навел замислено лице, бе Йогата Гошо с факирска чалма, бели индуски одежди и бос. До него, също с чалма от пешкир, но без разкошните индуски одеяния, лекичко се прозяваше Митко Пеле.

Всички утихнаха. Леля Гица не мърдаше, зяпнала. Проф. Кънчо подхвана:

— Като първи номер от научната програма Йогата Гошо, асистиран от чирака-магьосник Митко Пеле, ще ни демонстрира упражнения на Хата йога. Майсторе, моля!

Йогата притисна слепоочия с длани и тайнствено изрече:

— О, Раджа йога, Карма йога, помогнете ми! Ияма, нияма, азана!

С широк замах отхвърли белия плащ, свали чалмата и остана по гащета и очила, тънък и хилав. Митко Пеле мързеливо прибра нещата и простря на земята чердже.

— Падмазана! — обяви проф. Кънчо.

Йогата седна на черджето, кръстоса крака и силно приближи пети до бедрата. Зрителите изръкопляскаха.

— Гарабхазана! — обяви пак проф. Кънчо.

Йогата ловко вдигна кръстосаните си крака към гърдите, пъхна ръце под тях и пипна бузите си. Нови ръкопляскания. Йогата се поклони.

— А сега — каза проф. Кънчо — ще видите най-трудното упражнение на Хата йога, което могат да правят само седем йоги в света. Сиршазана или стойка на глава? Маестро!

Йогата се наведе над черджето, положи длани върху него и опря глава на тях. Сетне вдигна крака, мъчейки се да ги изправи в отвесно положение. Но неуспял да ги изопне докрай, той неловко ги отпусна на земята.

Публиката зашумоля. Смутен, Йогата повтори: засили се и изхвърли долната част на тялото си във въздуха, след което тежко тупна върху черджето. Сред публиката се чу изкискване.

— Тишина! — провикна се проф. Кънчо.

Преди да пристъпи към третия опит, Йогата прошепна на своя чирак:

— Ей, Митко, дръж ме бе, какво зяпаш?

В отговор асистентът само се прозя, а Йогата, който решително се бе изхвърлил нагоре, още по-решително се пльосна на земята.

Сред публиката избухна смях. Някой извика:

— Ей, Йога, ще си счупиш тиквата, бе!

— Той не е никакъв йога! — обади се друг. — Той лъже!

Пак кикот и един подигравателен глас:

— Парите! Върнете ни парите!

— И яйцата! — подкрепиха го други гласове. — Яйцата ни върнете!

Дворът се затресе от смях, крясъци и свирукания. Йогата стоеше смутен, с изхлузени до края на носа очила. Само чиракът-магьосник се прозяваше неудържимо и не обръщаше внимание на нищо.

— Скъпи гости! — извика проф. Кънчо. — Чуйте ме! Не винаги демонстрациите по метафизика успяват от първи път. Имайте търпение…

В този момент прозвуча оня вик, който сложи началото на края:

— Нека направи магията с маймуната!

Това подействува като кибрит над варел бензин. Публиката пламна:

— Даа! — закрещяха отвсякъде. — Магията с маймуната! Маймуната!

И заскандираха, пляскайки с ръце:

— Май-му-на-та! Май-му-на-та!

Единствено негърчето с къдравата коса не пляскаше, едва сдържайки онова нещо, което се мъчеше да изскочи изпод коленете му.

— Добре! — извика проф. Кънчо. — По желание на публиката ние пристъпваме към опита с маймуната. Маестро, моля!

Замаян и уплашен, Йогата се впусна в рискования опит с чувството, че в тази обстановка на неверие едва ли ще се получи нещо. Той свали кукумявката и черепа от сандъците, вдигна капаците и направи тайнствен знак с магическата пръчка.

— Моля, двама свидетели да дойдат и проверят дали в тия сандъци А и Б има двойни дъна! — провикна се проф. Кънчо.

Двама свидетели скочиха и опипаха сандъците. Двойни дъна нямаше.

— Внимание! Сега чиракът-магьосник ще изчезне в сандъка А.

Йогата хвана за ръка чирака-магьосник и го натика в сандъка. Митко Пеле се сви полусънен, скръсти ръце и облегна глава на дъските. Йогата го захлупи с капака и постави отгоре кукумявката.

— Сега — съобщи проф. Кънчо, — след като чиракът-магьосник е изчезнал в сандъка А, Йогата ще направи черна магия и в сандъка Б ще се появи маймуна. Маестро!

Настъпи напрегната тишина. Всички впиха очи в Йогата. Горе леля Гица трепереше от възбуда. До нея лежаха два легена…

Йогата чукна кукумявката с вълшебната тояжка и изрече гробовно:

— О, велики Вишну Девананда! Дай ми сили да превърна този човек в маймуна! Дхиана-самадхи-дхарани!

Тишина! Времето и пространството се изпълниха със загадъчно дихание.

Йогата завъртя тояжката над сандъка Б и погледна в него: маймуната още не бе се появила. Той повтори заклинанието:

— Вишну Девананда, помогни ми да превърна този човек в маймуна! Дхиана-самадхи-джарани!

Пак тишина. И пак Йогата направи магически знак над сандъка Б и пак сандъкът Б беше празен.

Пронизителен вик проряза времето и пространството:

— Лъжци! Никаква маймуна няма! Уу!

— Уууу! — подхванаха други и над двора се понесе вой — Уууу!

Зрителите наскачаха, втурнаха се напред, ритаха талпите, рушеха тухлените седалки, мятаха камъни по завесата и сандъците, крещяха:

— Ууу! Лъжци! Ууу! Върнете ни парите и яйцата! Ууу!

Тогава стана чудото.

През завесата се появи маймуна!

Да, истинска маймуна! Дребна, с глава като на човече, с живи, лукави очички, стригана коса, дълги лапи и опашка цял метър.

Тя скочи гъвкаво над сандъка А, с един удар повали кукумявката, метна се върху сандъка Б, сви опашка на кравай, вдигна лапички и обгърна с презрителен поглед развилнялата се човешка сган, която се държеше така, както никога маймуни не биха се държали в джунглата.

Зрителите се вкамениха.

Най-изненадан беше Йогата. Едва не си глътна езика. Няколко секунди стоя неподвижен, ококорил очи зад очилата, после плахо се приближи до сандъка и протегна ръка, за да пипне това нещо, което му се виждаше като привидение. Маймунката се засмя, изскимтя, навярно каза „Здравей!“, и също протегна дясната си лапа.

Това бе сигнал за такъв взрив от ръкопляскалия и ревове, че старшина Марко, който се намираше в кабинета си, се стресна.

— Бравоо! — крещеше тълпата. — Урааа! Да живее Йогата!

Гошо се кланяше, а маймуната върху сандъка Б възторжено махаше опашка.

В този миг се изля пороят.

Отначало зрителите помислиха, че вали, и погледнаха нагоре, но небето беше безоблачно. В следващия миг от третия етаж се изля нов водопад… Последва още един леген и още един…

Някой писна. Някой побегна. Настъпи паника.

А от прозореца продължаваше да се лее водата на отмъстителната леля Гица.

Изведнъж — кой знае кой пръв направи това, може би Влади — към третия етаж полетя едно яйце. То направи елегантна траектория и се пръсна върху страничното стъкло. Полетя второ, трето… След няколко секунди десетки ръце грабваха крехките бели гранати от кошницата и ги отправяха към врага, барикадирал се там горе зад своите легени. Някои влитаха право вътре и експлодираха на пода и върху леглото. Други се взривяваха по стъклата, перваза, фасадата и образуваха живописни жълти шарки. С една дума — красиво!

Когато и последното яйце бе хвърлено, редутаблите и техните гости побягнаха, като понесоха сандъците, кукумявката и другия магьоснически реквизит. Вкопчила се на рамото на Йогата, маймунката също бягаше на простор.

Спряха чак зад зала „Фестивална“. Задъхани и уморени, те положиха сандъците на земята, наобиколиха Йогата и захласнато се загледаха в маймуната.

— Ей, ама тя съвсем прилича на Митко Пеле! — прошепна Тото, потресен от магията.

— Че как няма да прилича — каза важно Йогата. — Нали си е Митко!

Проф. Кънчо с изгаряща завист наблюдаваше своя съперник, чиято сполука означаваше съкрушителна победа на метафизиката над физиката. Къде остана цар-шоко? Къде остана „Хелиополис?“? На проф. Кънчо му идеше да реве от мъка.

Тогава забеляза черното момче с къдравата коса, което правеше някакви знаци на маймунката.

— Кой си ти? — попита проф. Кънчо враждебно.

Черното момче кимна мило, протегна учтиво десница и произнесе на блестящ български език:

— За мен е голяма чест да се запозная с вас. Наричам се Сисулу, живея на улица „Цар Асен“, ученик съм от 22-ро единно училище „Юрий Гагарин“. Позволете ми да ви представя и моя верен другар Ухуру.

При тия думи маймунката скочи на неговото рамо и нежно обви врата му с дългата си опашка.

— Ама нали е Митко Пеле? — попита Тото, опулен.

— Това е Ухуру — обясни усмихнато Сисулу. — Или Свобода. На негърския език суахили Ухуру означава свобода. Ухуру е от Африка.

— А Митко? — промълви Тото. — Къде е Митко?

Бързо отвориха сандъка А. Сгушен на кравай, вътре кротко спеше чиракът-магьосник Митко Пеле.