3.
В навечерието на финалните битки — вестникарска интермедия
Под заглавие „Мачът на века“ редакторът на детския отдел във вестник „Вечерни футболни новини“ съчини статия, в която се казваше:
Предстои големият финален двубой между ННФК РЕДУТ и ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, двубой, който можем да наречем мач на века. Ще се срещнат представители на два героични квартала, които носят високо знамето на родния спорт.
Какво знаем за двата отбора?
Ние многократно сме осведомявали читателите за достойнствата на любимия ни РЕДУТ. Та кой ли не е следил със затаен дъх мълниеносния възход на този динамичен отбор? РЕДУТ се явява на срещата като брониран легион, пред който нищо не може да устои. Не случайно редутаблите носят прозвището „страхотни“!
Наистина напоследък до нас стигнаха слухове за някаква лека криза в отбора, за нарушения на дисциплината и пр. Но, питам аз, кой жив организъм не боледува понякога? Ние имаме пълно доверие в РЕДУТ и искрено се надяваме, че той ще преодолее слабостите си и ще се яви на терена по-мощен и по-решен от всякога да грабне златните медали.
Що се отнася до МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, то нашите сведения са значително по-оскъдни. Кога се е появил този отбор, какъв е съставът му, по какви пътища е стигнал до финала — никой не знае. Отборът се е обкръжил с тайнствено мълчание. Но нима може да се крие нещо сериозно зад това наивно название МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ? Някой ще ми възрази, че тия Млечни зъби са победили всички отбори в своята махала. От своя страна аз питам: какви са тия отбори? Навярно още по-слаби от този „шампион“…
Не искам да бъда упрекван в пристрастност — журналистът трябва да бъде обективен — но аз не мога да не предрека победа на ННФК РЕДУТ!
Пампонов писа тази статия в продължение на четири дни. През това време той не ходи нито веднъж по стадионите и за да поддържа духа си млад и бодър, изпи седемнайсет панички с лековити билки.
Още едно денонощие седя той зад бюрото, за да съчини следната
1) Кой е вашият любим отбор?
2) Кой ще бъде победителят във финалния двубой?
3) С какъв резултат?
4) Кой ще бъде голмайсторът?
5) Кой ще е най-добрият играч на терена?
Най-сполучливите отговори ще бъдат отличени със: 1. Приказката „Снежанка и седемте джуджета“. 2. Писалка-химикалка. 3. Кутия цветен пластилин (цветовете по избор).
Този брой на „Вечерни футболни новини“ има потресаващ успех. Вестникът бе разграбен за минута и читателите незабавно се заеха да пишат отговорите на викторината.
Но статията на Пампонов има и някои неочаквани последици. Малко след излизането на вестника при главния редактор на „Вечерни футболни новини“ се яви председателката на ККДЖЗЗМФ леля Гица, асистирана от една патрулна двойка с червени ленти и точилки в ръце. Без много церемонии тя седна срещу главния редактор и заяви:
— Ние, демократичните жени от квартал „Редут“, които имам честта да председателствувам, издигаме глас на протест срещу гнусната клевета и искаме наказание за виновните.
— Не ви разбирам, другарко председател — каза главният редактор, — за каква клевета става дума?
Леля Гица извади от пазарската си чанта дъхащия на мастило вестник, разтвори го и с треперящ от възмущение глас прочете:
— „Напоследък до нас стигнаха слухове за някаква лека криза в отбора, за нарушения на дисциплината и пр.“. — Тя грабна точилката от патрула и гневно я фрасна по бюрото. — Кой ви дава правото, да окалвате нашия отбор пред целия свят?
— Другарко председател — отвърна главният редактор поуплашен, — това не е клевета, а само дружеска и градивна критика…
— Никаква критика не е това! — извика председателката на ККДЖЗЗМФ. — Това е удар по морала, подкопаване самочувствието на нашите момчета, и то в навечерието на решителната битка! С такава лъжекритика вие наливате вода във воденицата на противника. Къде остана обективността на журналиста?
Главният редактор мълчеше, съкрушен. Тогава леля Гица извади от чантата дебел сноп листове и му го подаде.
— Това е опровержението, което сме съчинили в нашата организация. Държим да излезе веднага, и то на първа страница!
Главният редактор пребледня: опровержението се състоеше от 27 страници!
— Но, другарко председател — усмихна се той жално, — за да поместим този текст, няма да ни стигне цял вестник!
— Ще го печатате с продължения! — отсече леля Гица, взе точилката и стана. — И не го ли поместите, да знаете, че… хм… в нашата махала живее балдъзата на заместник-министъра на леката промишленост…
И излезе, преизпълнена с достойнство. Патрулът я последва.
Главният редактор се втурна в стаята на Пампонов:
— Отсега нататък ви забранявам да хвърляте сянка върху чистия лик на РЕДУТ, чувате ли? — закрещя той. — Ще изтъквате само положителните му страни! Ще поощрявате, ще съзиждате, ще разгаряте пламъка на победата! На, тук има едно опровержение. Преработете го и го пуснете! И не го ли направите в седем реда, ще бъда принуден да ви преместя в отдела за спортисти на преклонна възраст!
Пампонов изтрака с единствения си зъб и взе молива, а на другия ден във „Вечерни футболни новини“ излезе следното
В интерес на истината ние се чувствуваме задължени да опровергаем поместеното в статията „Мачът на века“ относно някакви кризи и неблагополучия в ННФК РЕДУТ. От направената проверка се установи, че тия твърдения са лъжливи от край до край, за което се извиняваме пред засегнатите лица.
