Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2016)

Издание:

Хаим Оливер

Гол от засада

 

Рецензент: Николай Янков

Редактор: Максим Наимович

 

Нац. бълг., I издание, Лит. група IV

Темат. №3623/1978 г. Изд. №5268

Художник на корицата и вътрешните илюстрации: Александър Хачатурян

Библиотечно оформление: Александър Хачатурян

Художник-редактор: Мария Табакова

Технически редактор: Мария Белова Коректор: Олга Цанова

 

Дадена за набор на 15.I.1973 г. Подписана за печат на 25.VII.1973 г. Излязла от печат на 15.XI.1973 г.

Формат 84/108/32. Печатни коли 11,50. Издателски коли 8,74 Тираж: 30090 Цена 0,66 лв.

 

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София, 1973

Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Добавяне

5.
Отклонение по пътищата на физиката и метафизиката

Проф. Кънчо се шмугна във входа на мазето и се спусна по каменните стъпала. Напипа секретната ключалка, завъртя, влезе, натисна бутона на осветлението.

Всичко си беше на място: електростатичният генератор с двете сфери, кутиите с транзистори, кондензаторите, микрофоните, колбите, епруветките, бурканите с царевично брашно, кутиите с какао… По стените висяха изписани с формули листове. В голяма колба над електрическия котлон бълбукаше тъмнокафява течност…

Беше тайната лаборатория на проф. Кънчо, наречена „Хелиополис“ в чест на оня фантастичен подземен град, който бях измислил в последния си роман. Да си призная, аз бях много поласкан от вниманието на моя млад приятел…

Какво ли не правеше проф. Кънчо в „Хелиополис“! Изследвания за получаване на вечно движение, експерименти за свързване с извънземни цивилизации, демонстрации на свръхмощни взривове и пр. Последното му увлечение беше „цар-шоко“ или „царевичен шоколад“. Проф. Кънчо търсеше начин да създаде шоколад не само от мляко и какао, което всеки глупак може, а и от царевица. Сами разбирате от какво огромно значение би било такова откритие за нашата шоколадена индустрия!

Десетки опити бе направил вече. Варил бе обикновени царевични зърна със захар, с мед, с петмез. Добавял бе към кашата лешници, орехи и даже парчета истински шоколад. Уви, резултат нямаше. Ето и сега, като лизна от течността в колбата, оказа се, че тя все още няма вкуса нито на млечния, нито на бадемовия шоколад…

Разочарован, той изключи апаратурата и излезе. Чакаше го РЕДУТ, чакаше го борбата с вражеските замисли на леля Гица.

Изтича към кооперация „Лале“ и светкавично се понесе по стълбището към тавана, уверен, че в този час на нощта Йогата е в „Нострадамус“. Даде условния сигнал и след няколко секунди желязната врата се открехна пред слабото и очилато лице на Йогата.

— А, ти ли си! Влизай, влизай, докато не ми е избягала звездата.

Проф. Кънчо влезе. Намираше се в „Нострадамус“, астрологическата обсерватория на йогата, носеща името на великия средновековен астролог.

Небеса, каква бездна лежеше между „Хелиополис“ и „Нострадамус“! Колкото лабораторията на проф. Кънчо беше образец на средище на научната мисъл, толкова „Нострадамус“ носеше белезите на метафизиката. Там — строг изследователски метод, тук — черна магия; там — епруветки, тук — чинийки със стрити гарванови пера; там — електрически апарати, тук — препарирани кукумявки… Единственото научно пособие тук беше телескопът, който бащата на Йогата беше донесъл от Москва.

Без да обръща внимание на нощния си гост, Йогата се настани под телескопа и насочи тръбата през прозорчето към звездното небе.

— Какво гледаш? — попита проф. Кънчо.

— Звездата Алфа Ромео.

— Алфа Ромео е марка на спортен автомобил, бе!

— Е, нищо, ще и измисля друго име, например… мм… Алфа-Гошо!

Завист боцна проф. Кънчо. Алфа-Гошо! Това звучеше величествено. Помисли си, че ако един ден открие шоколад от царевица, ще го нарече „цар-шоко-Кънчо“.

— И какво казват звездите тази нощ? — попита той.

— Звездите казват, че утре ние ще намерим най-великите футболисти на всички времена.

Тия думи върнаха проф. Кънчо към действителността. Той промърмори:

— Знаеш ли, че леля Гица е видяла позивите и се е заканила, че ще ни обади в Народното събрание? Преди малко тя беше у нас и утре сутринта татко ще дойде в сборния пункт и сигурно ще арестува РЕДУТ.

Йогата замислено издуха стъклата на очилата си:

— Видя ли? — забеляза той. — Аз ти разправях да не пишеме нелегални позиви, а ти… Какво ще правим сега?

Проф. Кънчо се огледа конспиративно и прошепна няколко думи в ухото му.

— Не е лошо! — рече Йогата. — Но хайде да побързаме, докато не си е легнал Моторетката!

Затвори прозорчето, сви телескопа и тъкмо да излезе, забеляза вниманието, с което проф. Кънчо наблюдаваше препарираната кукумявка.

— Как вървят твоите опити? — попита той.

— Криво-ляво — отвърна проф. Кънчо. — До една-две седмици сигурно ще имам вече цар-шоко.

— А аз мога вече да чета мисли отдалече.

— Това не е научно!

— Може да не е научно, ама е вярно! Скоро ще направя публична демонстрация.

Излязоха. Йогата заключи желязната врата на „Нострадамус“ и се спусна надолу. Леля Гица оставиха на мира.