Хаим Оливер
Гол от засада (4)

4.
Търсят се футболисти

Същата вечер на много места в квартал „Редут“, върху оградата на училището, по фасадата на Кибернетичния институт, край кланицата и дори по стените на Зала „Фестивална“, се появиха бели, изписани с мастило листове от тетрадки със следното съдържание:

НЕЛЕГАЛЕН ПОЗИВ

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

Който желае да участвува в страховито отмъщение!

Който иска да се прочуе за вечни времена!

Който мечтае да съкруши враговете! И прочие!

Да се яви на 10 юни, 8 часа сутринта в двора на кооперация „Лале“, срещу зала „Фестивална“.

Условия: да не бъдете куци, да не бъдете по-големи от 12 години, да имате обща бележка 4 (добър).

Донесете си свидетелството!

Тайна, запазена за вечни времена!

Хип-хип! Ура-ура-ура!

РЕДУТ!!!

Пръв видя позивите полковник о.з. Храбров. Полковник о.з. Храбров беше много мъжествен човек: имаше голям корем, рунтави вежди и грамадни мустаци, и по време на войната не на шега тупаше хитлеристите. Сега беше пенсионер и понеже беше вдовец, всичките му помисли, извън готвенето на боб-чорба, се съсредоточаваха във футбола и по-точно в отбора на ЦПК ПЛИСКА. От сутрин до вечер киснеше в стадиона на въпросния отбор и вършеше всичко за неговия разцвет: съветваше играчите как да играят, треньорите — как да тренират, лекарите — как да лекуват, журналистите — как да пишат, викачите дори съветваше как да викат по време на мач… Неотдавна, при срещата с ЖСК СЛАВА, той — получи парализа на езика и три дни лежа в „Пирогов“, отдел „Глухонеми“…

Та сега, като видя белите листчета, смръщи вежди и осука мустак. Хм, хм, каза си той, какъв е този РЕДУТ? Какво е това „Хип-хип-ура“? И усетил опасност за своя скъп отбор, той реши да провери каква е тази работа.

Втори забеляза позивите телевизионният режисьор другарят Антон Антонов. Очите му бляснаха от възбуда. Да, помисли си той, ето една находка, от която може да излезе нещо. И си обеща да проучи по-отблизо нещата.

Вечерта пред едно от листчетата се спряха инж. кака Вера и инж. бате Ники. Като прочетоха какво пише в него, те едновременно възкликнаха:

— Та това е работа за нашия Бобо!

И побързаха за в къщи, за да съобщят интересната новина на Бобо Черното око, който си умираше от скука без приятели.

Пред позивите се спираха и други хора, четяха, цъкаха и отминаваха. Предпоследен видях позива аз, а последна — леля Гица. Тя тъкмо се връщаше от сладкарницата, където си беше хапнала шест толумби със сироп, две пасти с каймак, три малебита и два сладоледа без каймак (леля Гица тежи 129 кила), и пред входа на кооперация „Лале“ в очите й като трън се забоде белият лист. Тя изтръпна. После, без да се двоуми, изтръгна позива с нокти и се втурна към дома на кварталния милиционерски отговорник…

Като видя на прага разярената леля Гица, старшина Марко си глътна езика.

— Другарю старшина, какво значи това? — извика тя с треперящ, от възмущение глас и показа накъсаната хартийка.

Старшината запремига, пое листчето, поизглади го и прочете:

Н        ЕГАЛЕН        ОЗИВ
                НИМАНИЕ!
                        частвува в страхот   отмъще ие
        мечтае да съкруши враговете!
        10 юни, 8 часа сутринта в двора на кооперация „Лале“
                ура!
РЕДУТ!!!

Старшината едва не припадна. Това листче в ръцете на леля Гица, съчетано с нейната антиспортна ненавист, бе по-страшно от всякакви квартални бандити, то вещаеше нещастия за него, за квартала, за цяла София. Все пак той попита:

— И какво искате от мене?

— Как какво! — изкрещя тя. — Аз съм гражданка на Народна република България, плащам си редовно данъците и следователно имам право да зная какво прави народната милиция, за да осигури на гражданите следобедния им сън от посегателствата на инквизиторите, нали така?

— Така е, гражданко Гица, но нима не виждате, че това е детинска работа? — каза той и неочаквано го бодна натрапчивата мисъл, че в тази история имат пръст неговите две зверчета.

— Детинска работа ли? — захълца леля Гица. — Това са разбойници, а не деца! Кръвопийци, есесовци! Цял ден тракат с кънки под прозорците, а сега и отмъщение ми готвят. Четете, четете! „Страховито отмъщение!“. И още: „10 юни, осем часа сутринта в кооперация «Лале»“. Не е ли това достатъчно? Защо още стоите тук и не вземате мерки? Ще се оплача! Да знаете, ще се оплача! Изложение ще пратя до Народното събрание! Ще поискам да изгонят от квартала всички палачи, които карат летни кънки, а с тях и вас, защото ги покровителствувате!

Обърна се и трясна вратата под носа на объркания старшина.

Марко се почеса по тила и подтикнат от натрапничавото чувство, че в тази история имат пръст неговите наследници, надникна в стаята им. Изненади нямаше. Митенцето си лежеше в леглото и разглеждаше картинки, а Кънчо чертаеше схеми на радиоапарати. Старшината тихо се оттегли и се зае да състави план за утрешните бойни действия срещу неизвестните автори на позива.

Сещате се, че проф. Кънчо и Митко Пеле, които се спотайваха зад вратата, чуха всичко, включително и зловещото предупреждение на леля Гица. Капитанът на РЕДУТ реши да действува.

— Мите — прошепна той, — слушай! Трябва да спасяваме РЕДУТ!

— Добре! — каза Митко Пеле и скочи от леглото, облечен и обут. — Да го спасяваме! Какво да правя?

— Ще се съблечеш и ще си легнеш! А аз ще изляза по важна задача.

— И аз искам!

— Тихо! Ти оставаш тук! На пост! И ако случайно попитат къде съм, ще кажеш, че съм отишел у Йогата за една книга. Разбра ли?

И за да не даде възможност за протести, проф. Кънчо разтвори прозореца и погледна: тротоарът беше само на два метра по-надолу, хора нямаше. Той скочи.