Хаим Оливер
Гол от засада (29)

2.
Бурна почивка в „Океана на бурите“

Всички обожатели, консултанти и закрилници на РЕДУТ се втурнаха към съблекалнята. И в продължение на няколко минути сред невероятна бъркотия се чуваха само женски плачове, мъжки ругатни, детски викове.

Редутаблите стояха сред тази кипяща тълпа, задъхани и замаяни, и не чуваха, и не виждаха нищо. Те не усещаха дори как леля Гица съблича потните им фанелки и ридаейки, бърше гърдите им с кърпа, как баба Зора събува обувките им, как доктор Веса ги разтрива с одеколон, как кумица Карина ги пои с портокалов сок и топъл шоколад.

Внезапно над хаоса проехтя страхотен бас:

— Тишина! Тишина, иначе ще стрелям!

Всички млъкнаха, стреснати. Полковник о.з. Храбров се бе покачил върху един камък и заплашително размахваше юмрук над главата си.

— Стига тази паника! — извика той пак. — Остават ни само седем минути! За седем минути трябва да решим как ще играем по-нататък!

Тия думи поохладиха малко страстите. Всички се вгледаха в него с надежда.

— Ние трябва да бием! — каза леля Гица. — Ние сме редутабли!

— Ще бием! — потвърди той. — Но не както играхме досега!

— А как? — попита баба Зора.

— Как ли? Преди всичко, като престанете да хленчите и да тъпчете играчите с плодови сокове и топъл шоколад! Тази комбинация предизвиква разстройство!

— Но това е за сила! — обади се кумица Карина.

— Не от такава сила се нуждаят те сега!

— А от каква?

— От душевна сила! Ето от каква! От висок морал! Като на фронта!

Митко Пеле, който следеше внимателно дискусията, внезапно се обади:

— А може ли да взема малко допинг?

Мустаците на полковник о.з. затрепераха от гняв.

— Допинг, ли? — изрева той. — Да не съм те чул да споменаваш тази дума! Краката ти счупвам.

Митко Пеле не каза нищо повече, затова пък доктор Веса се изправи пред о.з. Храбров и изсъска:

— Я не плашете моето дете! Краката ще му трошите! Кой ви дава право да трошите крака? Не се намирате на фронта!

— Ама аз само така… символично… — поотстъпи о.з. Храбров.

— Символично, несимволично, а стряскате децата! Искате да бият, а сам им създавате комплекси за малоценност.

— Другарко — рече той, — истинският спортист никога не взима допинг! Дори да се влачи по корем!

— Не съм тръгнала да им давам допинг! — забеляза доктор Веса сърдито. — Но нали трябва да победим?

Над спорещите отново се извиси гласът на леля Гица:

— Ако искате да знаете, ако имах допинг, бих им дала! На всички! Да! Бих им дала! От един път глава не боли. Лошото е, че не се сетихме по-рано… Де да знаеш, че ще стигнем до такова положение.

Последните думи на авторитетната председателка на ККДЖЗЗМФ окончателно премахнаха колебанията на Митко Пеле. Той се измъкна незабелязано от съблекалнята, сгуши се зад един храст, извади от джобчето тубичката с червения етикет и изсипа кафявите хапчета в шепата си. Дълго мисли колко да вземе, реши, че десет са достатъчно и ги лапна. После се върна и ни лук ял, ни лук мирисал, изпи чаша портокалов сок. Сега вече бе готов за по-нататъшната битка!

Междувременно дискусията продължаваше. Говореше пак о.з. Храбров.

— … Ние трябва да обмислим нашата по-нататъшна стратегия и тактика! Да засилим отбраната, да парализираме противниковите стрелци…

— Не! — провикна се старшина Марко. — Най-добрата отбрана е нападението! Да нападаме, да нападаме и само да нападаме! Ние трябва да наваксаме цели два гола.

— Не е ли по-добре да минем към лично пазене? — предложи леля Гица.

— Никакво пазене! Атаки по всички линии! — каза някой.

— И повече стръв! — каза друг.

— Да се борим за всяка топка!

— Да пробиваме през крилата!

— Да пробиваме през центъра!

— Да пробиваме навсякъде!

— Да заздравим крайната отбрана!

— Да заздравим средната линия!

— Да атакуваме клинообразно!

— Да атакуваме ветрилообразно!

— Да атакуваме фронтално!

— Да преминем към къси пасове!

— Да преминем към дълги пасове.

— Да преминем към комбинирани пасове!

— Да възприемем гъвкава игра!

— Да възприемем твърда игра!

Закрилниците и консултантите все повече се увличаха в спора, а редутаблите седяха на тревата, забравени и заглушени от виковете. Те наостриха уши едва когато до тях достигнаха гласовете на инж. кака Вера и инж. бате Ники.

— Другари! — говореха те със спокойствието на учени, знаещи цената на своите думи. — Съществува само едно средство, за да пречупим хода на двубоя, и то е научно-техническата революция. Време е да пуснем в игра Интердут! Другари! Повече доверие в математиката и кибернетиката! Напред към нови победи!

Докато научните консултанти говореха, редутаблите видимо се наливаха със сили. При последните думи те скочиха на крака и макар че о.з. Храбров се опитваше да попречи, проф. Кънчо извади Интердут от кутията и бързо разпредели слушалките.

В този момент откъм стадиона долетя предупредителният сигнал на съдията.

Пъхнали в ушите си последната дума на научно-техническия прогрес, редутаблите се върнаха на терена значително по-бодри и по-самоуверени.

За изненада на публиката проф. Кънчо, вместо да заеме поста си сред отбора, се настани на скамейката до Андреа и Ухуру. Нима РЕДУТ ще играе с девет души? — питаха се зрителите. — Или това е нов стратегически ход?

А проф. Кънчо незабелязано вдигна микрофона в шепата си пред устата и зашептя:

— Ало, ало! Говори Интердут! Чувате ли ме? Чувате ли ме? Ако ме чувате, мръднете десния крак!

Учудената публика видя как всички пръснати по терена редутабли мърдат десния крак, а Льонка, ухилен, маха с каскета към скамейката.

— Внимание — подхвана проф. Кънчо. — Застанете по местата си!

И отново удивената публика видя как редутаблите заемат местата си, преди още съдията да е дал сигнал за това.

— Хайде сега малка проба! — издиктува проф. Кънчо — Сисулу, изтичай напред! Влади, подай на Тото! Тото, прехвърли на Сисулу! Влади, чакай пред вратата! Сисулу, вдигни на Влади! Влади, стреляй.

Пред окончателно изумената публика като на шахматна дъска се разиграха продиктуваните от капитана на РЕДУТ ходове: Влади подаде на Тото, Тото прехвърли на Сисулу, Влади изтича пред вратата, получи топка и безмилостно стреля в мрежата.

— Добре! — рече проф. Кънчо. — Така ще бъде и по-нататък! Само внимателно се ослушвайте в моите нареждания и ги изпълнявайте безусловно! Мръднете левия крак в знак, че сте ме разбрали!

Докато той шептеше, Ухуру проявяваше признаци на безпокойство. Тя подскачаше, скимтеше, зъбеше се и се опита даже да грабне микрофона от ръцете му, но проф. Кънчо я плесна по лапата и тя се сви на скамейката, гледайки сърдито под дясната вежда.

— Мер-си! — рече тя.

Но ето че на терена се появиха МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Бяха в същия състав, а Млечния зъб имаше превръзка на белите си коленца.

Второто полувреме можеше да почне.

Съдията даде сигнал. Демократичните жени за закрила на местния футбол задъвкаха фъстъците. Проф. Кънчо започна да диктува.