Хаим Оливер
Гол от засада (35)

8.
Финалният финал

Стадион „Оборище“ гъмжеше от народ. Свидетели на инцидентите от финала А и на неочаквания резултат, хората бяха дочули и слуховете за акцията на ККДЖЗЗМФ и сега любопитството им бе стигнало връхната си точка. Цифрите на тотализатора биеха всякакви рекорди.

Естествено, всички наши приятели и познати бяха тук: ККДЖЗЗМФ в пълния си състав, старшина Марко, другарят Антон Антонов, полковник о.з. Храбров, научните консултанти, обожатели, запалянковци, телевизионни оператори…

Тук беше и съдията Сашо Фадиезов. Кой знае защо обаче той се въртеше сам-самичък в средата на терена и унило подсвиркваше с камертона тъжна мелодия… Може би си мислеше за снощния разговор с леля Гица, която му бе предложила акордеон, при условие че ще бъде „по-дружелюбен“ към РЕДУТ?

Тук бяха и МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ! Кой знае защо обаче, те се бяха скупчили в десния ъгъл, мълчаливи и даже поуплашени, и изпод вежди поглеждаха към ККДЖЗЗМФ! Може би и те си спомняха за снощното посещение на Извънредната комисия за спасяване честта на РЕДУТ (ИКСЧР), която ги бе предупредила да не се изсилват много-много да победят, защото има опасност кварталната общественост да се раздразни…

Но този път на стадиона имаше и още нещо: шестима нови играчи, които ККДЖЗЗМФ бе успял да завербува като попълнение на РЕДУТ. Шест снажни момчета, все капитани на васалните отбори! Облечени в екипа на РЕДУТ, те се разгряваха пред телевизионните камери.

Да, всички бяха тук. Всички, с изключение на редутаблите!

И както на финала А зрителите почнаха да нервничат и свиркат.

Но точно в момента, когато стрелките на съдийския часовник показваха десет, ТЕ се зададоха от входа.

Публиката ахна. Задните редици се изправиха, за да видят по-добре необикновената картина.

Водени от проф. Кънчо, със спретната спортна крачка, в игрището влизаха редутаблите. Бяха дванайсет, всички! Льонка Пантерата, проф. Кънчо, Гошо Йогата, Иво Кръстничето, Бобо Черното око, Дани Берлински, Тото Тотото, Сисулу Софийски, Влади Ракетата, Ухуру Неандерталска, Андреа… И Митко Пеле, който сънно се клатушкаше на малките си крака.

И не бяха обути във футболните обувки на ККДЖЗЗМФ, а в старите си протрити гуменки и сандали.

И не носеха копринените екипи на ККДЖЗЗМФ, а ония памучни черни гащета и бели фанелки с везаните емблеми на Андреа…

ДЖЗЗМФ престанаха да дъвчат фъстъци.

Операторите забравиха да снимат.

Обожателите се задавиха.

Само полковник о.з. Храбров победоносно сучеше вирнатите си будьоновски мустаци.

Без да обръщат внимание на общото стъписване, редутаблите застанаха срещу МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, вдигнаха приветствено ръце и извикаха „Хип-хип-ура-ура!“

След това пред изумената публика се разигра нещо, което никой футболен запалянко, включително о.з. Храбров, който половин живот бе прекарал по стадионите, не бе виждал.

Капитанът на ННФК РЕДУТ застана точно пред микрофоните и камерите на телевизията, огледа се наоколо, сякаш да се увери, че публиката го вижда добре, разгъна един голям бял лист и зачете. Гласът му, спокоен и изпълнен с достойнство, се разнесе над целия стадион, над целия квартал, над цялата страна:

ОБРЪЩЕНИЕ!

До всички граждани на нашия квартал и до другите хора, по-големи от дванайсет години! До всички спортисти и спортистки от третата планета на Слънчевата система!

Ние, редутаблите от великия Непобедим национален футболен клуб РЕДУТ, след като изслушахме доклада на нашия капитан проф. Кънчо по въпроса за параграф 11 от Правилника на футболната игра, заявяваме: Завчера, в последната минута на финала А между РЕДУТ и ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, капитанът на РЕДУТ отбеляза гол, който изравни резултата и наложи да се играе втори финал Б.

Като пионери, за които истината стои над всичко, и като спортисти, които достойно понасят пораженията, ние заявяваме, че вторият гол на РЕДУТ беше вкаран от положение на засада и значи не е гол, а нарушение на параграф 11 от Правилника на футболната игра, който гласи…

Думите на проф. Кънчо се носеха над стадиона, над София, над страната, летяха над цялата трета планета на Слънчевата система, проникваха във всеки дом и всички виждаха на малкия екран едно набито и чорлаво момче със сковано от напрежение, но озарено от вътрешна светлина лице.

После те видяха как момчето сгъва хартията, предава я на съдията и в стегната спортна крачка излиза от стадиона, последвано от своя отбор…