Хаим Оливер
Гол от засада (22)

5.
Бурен юбилей

Минаха точно два месеца от създаването на ННФК РЕДУТ. По този случай редакторът на детския отдел на в. „Вечерни футболни новини“ Пампонов в статия, озаглавена „Славен юбилей“, между другото писа:

Какво са два месеца в историята на футбола? Нищо. За РЕДУТ този кратък срок представлява епоха. За някакви си шейсет дни в своя неудържим устрем към футболните върхове той отстрани от своя път всички местни отбори, громейки ги с катастрофални резултати. Остават още един-два отбора, но няма съмнение, че и те ще последват съдбата на своите нещастни събратя!

Под статията си Пампонов помести рисунки на редутаблите, придружени с кратки характеристики. Ето как ги нарече той:

№1 — ЛЬОНКА ПАНТЕРАТА — ВРАТАРЯТ С МАГНИТНИТЕ РЪЦЕ

№2 — ПРОФЕСОР КЪНЧО — АРХИТЕКТЪТ НА ПОБЕДИТЕ

№3 — ГОШО ЙОГАТА — МАГЬОСНИКЪТ НА ОТБРАНАТА

№4 — ИВО КРЪСТНИЧЕТО — НЕСЪКРУШИМИЯТ ВАЛ

№5 — БОБО ЧЕРНОТО ОКО — ТРАКИЙСКАТА КРЕПОСТ

№6 — МИТКО ПЕЛЕ — БЪЛГАРСКИЯТ ПЕЛЕ

№7 — ДАНИ БЕРЛИНСКИ — ЗАПАДНИЯТ ВЯТЪР

№8 — ТОТО ТОТОТО — ПЛАТИНЕНАТА ОБУВКА

№9 — ВЛАДИ МОТОРЕТКАТА — ПО-БЪРЗ ОТ РАКЕТА

№10 — ………………. — ЕНИГМАТА НА ОТБОРА

№11 — СИСУЛУ СОФИЙСКИ — ЧЕРНИЯТ ДИАМАНТ

№111 — УХУРУ НЕАНДЕРТАЛСКА — ЧОВЕКЪТ НЕРАЗУМНИЯТ

Редутаблите прочетоха статията малко преди да почнат юбилейните тържества в Бункера. Всички бяха много поласкани, но най-доволен беше Влади Моторетката.

— Бомба! — провикна се той. — Хайде отсега нататък да се наричам Влади Ракетата, а? Нали съм по-бърз от ракета?

— Влади е прав — каза Йогата. — Сега моторетки почти няма и хората се возят до Луната с ракети. Аз съм „за“.

Възражения нямаше и от този ден Влади от Моторетка — стана на Ракета. Така ще го наричам и аз.

Часът беше десет. Тържествата можеха да почнат.

Бях този ден в Бункера и, честна дума, едва познах подземието. Сивите стени бяха окичени със снимки на Пеле, Бекенбауер, Яшин, с илюстровани картички от Мюнхен, с фотографии на световната купа и пр. Подът беше покрит с вехт, но истински чипровски килим — дар на ККДЖЗЗМФ. Върху широка маса бяха наредени всички трофеи от досегашните битки: флагчета, значки, стъклени топчета, ашици, ножче с тирбушон и даже чифт зимни кънки.

Всичко това беше хубаво. Не ми се хареса обаче, че под масата в безпорядък бяха захвърлени старите сандали и гуменки, както и книгите по немски език, географските атласи и немските приказки, от които някога редутаблите учеха за Германия.

Неприятно впечатление ми направи и видът на самите редутабли. Нямаше ги ония хлапета с изподрани лица, зачервени от слънцето вратове, насинени колене. Сега тук стояха десет момчета и едно момиче, наконтени в бели найлонови ризки, сиви копринени панталони и черни пантофи — все подаръци от Дамския комитет. Всички бяха някак си твърде прилежни и дори изнежени. Изчезнал беше онзи мъжествен вид на смели викинги, тръгнали да покоряват футболните полета. Избледнял бе също така от очите им онзи цвят на безкористност и рицарство, който бих нарекъл чистия цвят на идеализма.

Е, да, може би се сещате, всички тия промени бяха резултат от дейността на ККДЖЗЗМФ. За изтеклите няколко седмици Комитетът, защищавайки редутаблите от попълзновението на чуждата агентура, обсипа отбора с водопад от всестранни грижи и материални блага. Какво ли не получиха през тия дни босите, окъсани и безпарични редутабли? Пасти ли не щеш, кебапчета ли не щеш, сладолед ли не щеш, та толумби със захар, та ягоди с каймак, та крем карамел, та три пъти седмично на кино, две посещения в Луна Парк, веднъж в италианския цирк и шоколад, много шоколад!… С една дума, те имаха всичко, за което може да мечтае един изтъкнат футболист.

Но… през този период на сладък живот общият резултат от мачовете не беше както през първата седмица 105:11, а 43:21. Той не разтревожи редутаблите, но за всеки проницателен човек тези цифри не вещаеха нищо добро… Но хайде да не изпреварвам събитията и да се върна към празнично украсения Бункер.

Разбира се, първи дойдоха другарките от ККДЖЗЗМФ. С пет колосални торти и 11 пакета. Последва обширна реч, в която леля Гица, след като направи преглед на международното и кварталното положение, обяви, че ККДЖЗЗМФ подарява на юбилярите 11 чифта футболни обувки. Ура-ура-ура!

Без дори да благодарят, редутаблите равнодушно бутнаха обувките под масата, при старите сандали и книгите.

Заредиха се нови гости: делегации на победените отбори-васали. И нови речи, и нови подаръци, като комплект кубчета, камионче, розова мида от Червено море, една лула и една шейна. Юбилярите разсеяно слушаха речите, а подаръците захвърляха под масата…

Дойдоха и научните консултанти инж. кака Вера и инж. бате Ники. В своето приветствие те се спряха на значението на научно-техническата революция в сферата на спорта и съобщиха, че в желанието си да дадат своя принос за развитието на кварталния футбол, те са конструирали специално за РЕДУТ радиоелектронна свързочна система, наречена Интердут, тоест Интернационален редут. С помощта на Интердут капитанът на отбора може да влезе всеки момент във връзка със своите съиграчи и да им даде съответните тактико-стратегически указания.

Показаха подаръка: 11 транзисторни приемници не по-големи от кибритени кутийки, 11 стъклени слушалки, по-малки от лешници, и един радиопредавател с размерите на пакет цигари.

Интердут изтръгна редутаблите от равнодушието. Развълнувани от необикновения подарък, те решиха да изпробват системата веднага. Изпълнявайки инструкциите на научните консултанти, всеки редутабъл получи по един приемник и една слушалка. Приемника слагаха в джоба, слушалката — в ухото. После излязоха навън. Пред входа на Бункера останаха само проф. Кънчо с предавателя и Ухуру като наблюдател.

Проф. Кънчо включи апарата и заговори пред микрофона:

— Ало, ало! Тук говори тайният предавател Интердут! Чувате ли ме? Чувате ли ме? Ако ме чувате, вдигнете ръце!

Застанали далеч зад ъгъла, редутаблите замахаха ръце и закрещяха:

— Чуваме, чуваме! Еха, как се чува! Знаменито! Давай още!

Проф. Кънчо каза още няколко думи за техническия прогрес и футбола, след което даде микрофона на Ухуру.

Отначало маймунката озадачено и предпазливо опипа непознатия апарат — в джунглата тя не бе имала случай да борави с електроника, но бързо се научи да го включва и изключва. И само след минутка, пред удивените погледи на другарките от ККДЖЗЗМФ тя вдигна микрофона пред муцунката си и възторжено заскандира:

— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!

Жените не издържаха на този първичен призив. Те се изправиха и в упоение също започнаха да ръкопляскат и скандират:

— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!

Триумфът на Интердут беше пълен.

Последва художествена програма. Митко Пеле издекламира оня страшен пасаж от „Опълченците на Шипка“:

… и пак се завръщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд…

После Йогата изпълни йогистки упражнения. И тъкмо се бе изправил на глава, видя нечии обърнати наопаки ботуши и тупна на килима.

На стълбата се извисяваше величествената фигура на полковник о.з. Храбров. Зад него стояха двама други старци с пакети в ръце — навярно подполковници о.з. Той се изкашля в шепата си и гръмогласно започна:

— Юнации! Упълномощен съм от ръководството на ЦПК ПЛИСКА да ви поднеса този скромен дар в знак на…

Той не можа да продължи, защото се чу страшен вик:

— Само през труповете ни!

И пред него се образува стена от женски тела.

Полковникът о.з. смръщи вежди:

— Жени! — рече той. — Не пречете на българското запасно войнство да изпълни своя дълг. Иначе, хм…

— Иначе, какво? — попита леля Гица смразяващо тихо и скръсти ръце на мощните си гърди.

О.з. Храбров, който не бе отстъпвал даже пред есесовците, малодушно се сви. Но все пак отвърна:

— Иначе ще бъдем принудени да освободим насила младежта, която вие незаконно сте присвоили.

Леля Гица се усмихна с унищожително презрение:

— Опитайте се!

Полковник о.з. Храбров се поколеба един миг, после внезапно се обърна, грабна пакетите от ръцете на подполковниците о.з. и ги хвърли към редутаблите.

Обърна се и излезе, последван от свитата си.

Редутаблите веднага отвориха пакетите. В тях имаше десет ковбойски колана, по-разкошни от колана на Буфало Бил: със златни токи! Треперещ от вълнение, Тото Тотото взе един и го опаса…

Другите колани останаха непокътнати.

Минута по-късно се появи делегацията на ЖСК СЛАВА в състав другарят Антон Антонов и двама железничари в черни униформи. Те не носеха големи пакети, а само един малък плик.

— Драги приятели! — започна усмихнато другарят Антон Антонов — Позволете ми от името на ЖСК СЛАВА да ви поднеса…

Усмивката му се скова: пред него се изправи непробиваемият вал от женски тела.

— Вън! — изсъска леля Гица.

— Ама, чакайте, бе жени! Аз нося на юбилярите няколко билетчета за безплатно возене по българските държавни железници и…

— Не се нуждаем от вашите крастави билети! Вън!

Другарят Антон Антонов повдигна рамене в знак, че отстъпва пред насилието, и тъкмо да излезе, метна към редутаблите плика с билетите.

И вече вън, към делегацията на ЖСК СЛАВА се приближи полковник о.з. Храбров:

— И вас ли изгониха? — попита той мрачно.

— Да — отвърна режисьорът. — Но това няма да им се размине току-така! Охо, не познават тия дами силата на телевизията!

— И на Българските държавни железници! — добавиха железничарите.

— Забравяте Народната армия! — рече о.з. Храбров. — Предлагам да обединим тия три сили!

— Съгласен! — каза другарят Антон Антонов.

— Съгласни! — казаха железничарите.

Стиснаха си тържествено ръцете и се оттеглиха зад ъгъла, за да кроят стратегически планове за борба срещу ККДЖЗЗМФ.

Делегацията на БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ, водена от старшина Марко, изобщо не можа да влезе в Бункера. Още като видя женската стена и сред нея своята мила съпруга, той осъзна, че битката е предварително загубена, и си отиде, без дори да поднесе подаръка: единайсет чифта футболни обущета…

Зад ъгъла го спряха обединените сили на армията, железниците и телевизията и те веднага му предложиха да се присъедини към тях. Той прие. В резултат на този сговор в нашия квартал бе образуван мощен четиристранен пакт с една-единствена цел: да изтръгне редутаблите от ноктите на ККДЖЗЗМФ.

Малко преди края на тържествата пристигна последната делегация. Тя се състоеше от Млечния зъб и две момченца с бели колелца. Едно от тях държеше кибритена кутийка, завързана с панделка. Млечния зъб разгъна един лист от тетрадка по смятане и със спокоен глас прочете:

УЛТИМАТУМ!

До Непобедимия национален футболен клуб РЕДУТ!

Скъпи братя и сестри!

Ние, футболистите от ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, ви поздравяваме по случай вашия славен юбилей и заявяваме, че не сте никакъв Непобедим отбор, а само разпасана команда от разглезени оставачи, които не знаят даже коя е третата планета на слънчевата система и не умеят да бият една свястна дузпа.

Като ви пожелаваме щастие и добро здраве, ние, шампионите на квартал „Гео Милев“, ви призоваваме на двубои, който да се състои при следната програма:

Първи финал А — във вашия стадион „Океана на бурите“.

Втори финал Б — в нашия стадион „Оборище“.

Последен финален финал — на неутрален стадион.

Който загуби, става отбор-васал.

Не се ли явите на двубоя, значи сте неграмотни пъзльовци!

В знак на нашата братска обич ние ви поднасяме скъпоценен дар, символ на мъжествеността.

Хип-хип-ура! Долу РЕДУТ!

ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ

Като прочете това, Млечния зъб връчи на проф. Кънчо ултиматума и кутийката и понечи да излезе, но бе спрян от леля Гица:

— Ох, какви мили пилета! — закудкудяка тя. — Я елате да си хапнете тортичка, съвсем прясна е!

Делегатите решиха, че няма да е учтиво да откажат на такава любезна покана. Отидоха си едва след като изядоха по две парчета торта, съпроводени от сдържаното мълчание на редутаблите.

Проф. Кънчо отвори кутийката, тя беше натъпкана с памук, а в памука лежеше едно зъбче, едно проядено млечно зъбче. Бункерът експлодира от смях.

— Охохо! — крещеше Влади Ракетата и се държеше за корема. — Охохо! МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ шампиони! Да играят искат с нас! Охохо! Ще ги сдъвчем и ще изплюем млечните им зъби като това тук… Охохохохо!

Не се смееше само един редутабъл и това бе Льонка Пантерата, човекът, който винаги се смееше. Откровено казано, той се уплаши… От ултиматума и от зъбчето…

Развеселени, другите изядоха всички торти и с натежали кореми, сънни, тръгнаха по домовете си, закриляни от Кварталния комитет на демократичните жени за закрила на местния футбол.

Зад ъглите дебнеха съюзническите сили на четиристранния пакт.

До сблъскване не се стигна. О.з. Храбров, старшина Марко, другарят Антон Антонов и железничарите не се осмелиха да нападнат.