Хаим Оливер
Гол от засада (7)

7.
Селекция или как се подбират играчи — първи кръг

Влади Моторетката също видя арестантите. Спотаен зад колоните на зала „Фестивална“, той ги съпроводи с поглед, докато изчезнаха.

Повече от 40 минути бе прекарал тук, дебнейки всяко движение пред кооперация „Лале“. Задачата му бе много отговорна: той бе длъжен да спира всички некуцащи момчета, които идваха на оповестения от позива сбор, и да ги отправя към Бункера. Този стратегически ход се оказа блестящ…

След като се увери, че старшина Марко е на безопасно разстояние, Влади хукна към скривалището. Пред входа го посрещна проф. Кънчо.

— Какво става?

— Всичко е бомба! Арестувани са полковник о.з. Храбров, другарят Антон Антонов, двамата инженери, дето правят роботи, и едно момче с тях, не знам как се казва, има бенка на бузата.

— Знаменито! — каза проф. Кънчо. — Сега вече можем да почнем селекцията. Да знаеш колко народ се събра! Страхотен отбор ще направим!

Влязоха в Бункера. В полумрака на подземието се движеха някакви момчета, шумяха и размахваха бели листове.

— Тишина! — извика проф. Кънчо. — Тишина! Чуйте ме добре!

Кандидатите млъкнаха. Проф. Кънчо подхвана:

— Сега тук има 47 кандидат-футболисти. На нас ни трябват само седем играчи, защото си имаме вече четирима, и още три резерви, значи всичко десет души. Писмен изпит няма да се полага, защото няма време. Ще има два кръга. Първи кръг: преглед на свидетелствата и въпроси за интелигентност! Втори кръг: разни състезания по футбол. Ако искате да знаете, това се казва селекция. Хайде сега един по един минавайте пред журито и си показвайте свидетелствата. Двойкаджии и тройкаджии не приемаме. Остават само най-високите бележки и дето знаят немски.

— А с френски не може ли? — попита някой.

— Не може. Мюнхен е в Германия. По френски ще приемаме, когато шампионатът се състои в Париж. Хайде, номер първи!

Журито, настанено пред входа, се състоеше от проф. Кънчо, Гошо Йогата и Влади Моторетката. Андреа и Митко Пеле бяха роби-асистенти.

Първо напред пристъпи едно малко като фъстъче момченце с бретонче на челото. Имаше сини очи, бели коленца и изглеждаше съвсем малолетно: липсваха му сума зъби. Като видя обаче свидетелството му, журито си глътна езика: отгоре до долу като тумбести войничета се бяха наредили само шестаци!

— Хм… — поизкашля се проф. Кънчо. — Немски знаеш ли?

— Знам.

— Какво играеш?

— Център-нападател — леко изфъфли момченцето през беззъбата си уста.

— В кой клас си? — обади се Влади Моторетката.

— Минах за втори.

— Млечни зъби не приемаме! Ние съставяме национален отбор, а не детски ясли. Да те няма!

Фъстъчето едва не се разплака, но не мръдна от мястото си.

— Чуваш ли? — извика Влади. — Хайде, беж!

Кандидат № 1 се отдръпна встрани, загледан със завист в останалите момчета.

Защо Влади го отряза така безцеремонно? Много просто: той нямаше намерение да отстъпи никому мястото си на център-нападател на отбора!

— Следващият! — провикна се проф. Кънчо.

Пред журито застана един дългуш с неизрязани нокти и неумит врат. Свидетелството му сочеше тройки и двойки.

— Не може! — отсече журито. — Друг!

Третият не знаеше немски и също отпадна. Четвъртият се чудеше коя е третата планета на слънчевата система и не бе приет. Петият, шестият, седмият… Кандидатите минаваха и никой не отговаряше на условията. Дойде ред на № 17.

Беше едно тънко момче и като го видяха, всички се засмяха, защото цялото му същество бе усмивка. Усмихваха се неговите очи, бузи, брадичка, а устата му, голяма, се усмихваше дъгообразно от едното до другото ухо (виж рис. 8)^[1]. Свидетелството му бе шарено — от тройки до шестаци. Той заяви, че се нарича Льонка Пантерата, че знае малко немски и че е най-големият вратар на републиката.

— Дали си голям вратар, ще видим после — забеляза проф. Кънчо. — А сега да проверим дали си умен, защото на нас не ни трябват глупави играчи, нали?

— Не — каза Льонка и се засмя. — Не ни трябват.

— Защо се хилиш, бе? — попита Влади.

— Така — отвърна Льонка Пантерата и се засмя.

— Добре. Кажи сега, коя е най-високата планина в света?

— Чонгмолунгма — отвърна без колебание Льонка.

— Коя е третата планета на слънчевата система? — попита Йогата, уверен, че този смехурко няма да отговори на този космически въпрос, но Льонка мигновено отвърна:

— Земята.

Журито се вгледа по-внимателно в кандидата. Последва друг въпрос:

— Кой е най-великият футболист на всички времена?

— Лев Яшин.

— Не е вярно! — провикна се Митко Пеле. — Най-великият футболист на всички времена е Пеле от Рио де Жанейро!

Льонка Пантерата се ухили:

— Да, ама Лев Яшин е вратар, аз също съм вратар и затова Лев Яшин е най-великият играч на всички времена.

Митко Пеле не възрази, засрамен.

— Колко конски сили има Москвич 412? — попита внезапно Влади Моторетката.

— Москвич 412 има 55 конски сили, Волгата — 72, Фиат — 125, Фолксваген — 45 — изпя, без да му мигне окото, Льонка Пантерата.

Журито, онемяло, слушаше отличните знания на кандидата, които, честна дума, бяха предостатъчни за национален футболист. Проф. Кънчо заяви, че №17 е издържал първия кръг по умност и да чака вън. Льонка скочи на стъпалата, лек и гъвкав, й застана срещу фъстъка с млечните зъби.

Селекцията продължи. Кандидатите безпощадно отпадаха…

Докато в Бункера остана последният: №49!

Този кандидат беше много живописен: едър, набит, с червени гащета и фанелка. Носеше футболни обувки, а на главата си — жокейско шапче с надпис ТОТО. Фигурата му имаше всичките белези на оживена спортна дейност: цицини по челото, синини по ръцете, рани по коленете. А веждите му бяха вдигнати нагоре и му придаваха вид на учудено глупаче. (Виж рис. 11)^[2]

— Име и презиме? — попита проф. Кънчо.

№49 се приближи лениво до журито, сякаш му правеше огромна услуга, че изобщо се явява на изпита.

— Тото Тотото — отвърна небрежно той.

— Свидетелство?

— Немам.

— Че как така?

— Така! Аз не ходя на училище.

— Защо? — запита все по-учуден председателят на журито.

— Защото не ми се учи… Аз съм футболист, а не зубрашка коза като вас.

Влади веднага скочи и протегна юмруци.

— Ей, да не обиждаш, че знаеш ли?

— Какво да знам?

— Като ти фрасна една по китарата, ще видиш какво?

— Фрасни, де!

Влади замахна, но преди да разбере какво става, той получи удар под брадата и се намери на пода.

— Стига! — извика проф. Кънчо.

Влади се овладя, треперящ от гняв, но Тото Тотото не мирясваше:

— Вие сте баби, а не футболисти! Само кълвете за шестици: зуб, зуб, зуб!, а един гол не можете да вкарате! Ако искате да имате най-силния отбор на света, требва да ме вземете мене, а после ще ви доведа и други, все като мене!

Предложението беше съблазнително. Та как да не искат да имат най-силния отбор на света? Но чак с хора без свидетелства!… Проф. Кънчо попита:

— Къде си играл досега?

— В СТРАХИЛ ВОЙВОДА, ОКЕАН, УРАГАН, КОСМОС…

— Защо ги напусна?

— Защото не ми купуват ковбойски колан.

— Защо не ти го купят родителите ти?

— Защото са разведени и аз живея у вуйчо.

Отговорът натъжи журито. Та има ли нещо по-страшно от това, да си нямаш татко и майка? Проф. Кънчо се посъветва полугласно с членовете на журито:

— Да го приемем, а? Хем ще го превъзпитаме…

Влади Моторетката, който още чувствуваше удара под брадата, промърмори:

— Добре, ама нека преди това му зададем въпроси за умност, защото иначе не е честно пред другите!

— Не виждаш ли, че е тъп като галош? — забеляза Йогата. — Сигурно не знае и да чете.

— Да опитаме! — каза проф. Кънчо.

Опитаха. Дадоха на Тото Тотото вестник „Септемврийче“ и му предложиха да прочете заглавието. Той бавно засрича: „Се-трен-вий-че!“, след което гордо изгледа журито, сякаш бе прочел „Война и мир“.

— Е, добре — рече великодушно проф. Кънчо, — сега ще ти зададем няколко въпроса за умност.

— Само че да са лесни — отвърна кандидатът, — защото не обичам да си уморявам много мозъка.

Митко Пеле бързо попита:

— Кой е най-великият футболист на всички времена?

— Тото Тотото — отвърна Тото Тотото, без да му мигне окото.

Вторият въпрос зададе Влади Моторетката:

— Кой е най-великият революционер на България?

Тото Тотото мисли, мисли, та чак капчици пот избиха по цицинестото му чело, но най-после се сети и с радостна усмивка отговори:

— Левски-Спартак!

— А сега още един въпрос — каза Йогата. — Коя е третата планета на слънчевата система?

Очите на Тото Тотото едва не изскочиха:

— Каквоо? — ревна той.

— Питам: коя е третата планета на слънчевата система, като се брои от слънцето навън.

Тото Тотото се разгневи страшно:

— Ама вие кодош ли си правите с мене, бе? Прочетох ви цял вестник, казах ви кой е най-великият революционер на България, кой е най-великият футболист на всички времена, а сега искате да ви разправям за някаква си планшета! Не! Аз си отивам! И нека ви пердашат всички отбори! Ще ида в съседната махала! Много ви здраве.

И си тръгна. Спря го гласът на проф. Кънчо:

— Добре де, добре! Може и без планети. Хайде, остани!

Без да се обръща, Тото Тотото попита:

— Ще ми купите ли ковбойски колан?

— Ще ти купим — отвърна председателят на журито.

— Ще ме водите ли два пъти седмично на кино?

— Ще те водим.

— Ще ми прочетете ли гласно книгата „Конникът без глава“

— Ще ти я прочетем.

— Ще ме черпите ли всеки ден сладолед от малини?

— Ще те черпим.

— Е, добре тогава, оставам! — каза той великодушно. — Но ако ме ядосвате много, ще си вървя, добре да знаете!

С тия ултимативни думи завърши изпитът и на последния кандидат. Както виждате, от 49 души препятствията на първия кръг преодоляха само двама: Льонка Пантерата и Тото Тотото. Това бе слаб резултат и журито реши в близки дни да проведе нова акция за набиране на играчи.

Сега предстоеше вторият кръг на селекцията — практическите изпитания, които можеха да се състоят само в стадион. Най-близо се намираше стадиона на ЦПК ПЛИСКА и всички редутабли и кандидати хукнаха натам.

На двайсетина крачки зад тях потичваше с мъничките си крачка и бели коленца фъстъчето с бретона, което Влади бе нарекъл Млечния зъб…