Хаим Оливер
Гол от засада (28)

1.
Финал А — първо полувреме

Андреа влезе в „Океана на бурите“ малко преди десет часа.

Стадионът беше претъпкан. Заети бяха даже полянките зад вратите. Край терена шеташе старшина Марко със своите милиционери, операторите на другаря Антон Антонов подготвяха камерите си, Пампонов подостряше моливите си, Сашо Фадиезов опитваше новата си тризвучна свирка. Пред трибуните нервно сновеше полковник о.з. Храбров, а зад десния ъгъл се разгряваха някакви малячета в бели униформи: МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ!

Накратко — всички бяха тук.

С изключение на ННФК РЕДУТ.

Андреа тъжно въздъхна и седна на скамейката на резервите, като положи на колене чантата с бинтове и ментови бонбони. При нея изтича Сашо Фадиезов:

— Къде са редутаблите — попита той.

— Не знам… — измънка тя. — Аз дойдох сама…

— Ако не се явят навреме, ще присъдя служебна победа на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ с 3:0, да знаеш! — заяви той строго.

В този момент пред главния вход спряха мерцедеси, пьожота и волги. Наскачаха шофьори, отвориха вратите на колите. Показаха се редутаблите, всички до един в копринени екипи, футболни обувки и кърпи за бърсане на пот около врата. И всички до един бледожълти, с подпухнали клепачи и издути тумбаци!

Придружени от ККДЖЗЗМФ и от безбройните роднини и обожатели, те влязоха в стадиона. Публиката наскача с рев, към тях притичаха операторите…

Провлачвайки крака, редутаблите минаха към центъра, където ги чакаше Сашо Фадиезов.

— Защо закъсняхте? — попита той, като разтърси буйната си композиторска грива.

— Не е твоя работа! — отвърна Тото и облъхна съдията с дъх на вишновка. — Хайде, почвай, че да не те почна аз…

Сашо Фадиезов не искаше да вдига скандал. Той отмина обидата и даде предупредителен сигнал. Ревът на публиката поутихна. Откъм ъгъла се зададоха МЛЕЧНИТЕ зъби.

Виждах ги за първи път. Впрочем, познавах само Млечния зъб с белите коленца и сега ми се струваше, че пред мене е той, умножен единайсет пъти, толкова всички бяха еднакво мили, еднакво нежни, с еднакви бели коленца, бели екипи и бели гуменки. При това те далеч не бяха еднакви! Всеки от тях си имаше свое характерно лице, което бих разпознал сред хиляди други.

Но бяха толкова крехки, че изведнъж се уплаших за тях. Нима тия създания, прилични на порцеланови фигурки, ще повалят РЕДУТ с неговите титани, като Тото, Влади и Сисулу? Та те ще се разпаднат, преди да е завършило първото полувреме!

Редутаблите не им обърнаха никакво внимание, заети с позирането пред фотографите и операторите.

Беше 10 часа и 29 минути. Играчите заеха местата си. Редут щеше да играе в традиционния си състав от десет човека без дясно крило, по схемата 1–10. Ухуру оставаше резерва.

Още като видя МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, проф. Кънчо реши, че няма смисъл да пуска в ход Интердут: научно-техническата революция трябва да се пази за по-сериозни противници. И остави апаратурата при Андреа.

В центъра застана Влади Ракетата. Зад него с №6 бе половин-защитникът Митко Пеле, който подскачаше наперено и от време на време напипваше в джобчето на гащетата стъклената тубичка.

Централен нападател на противника беше Млечния зъб с белите коленца.

Началният удар имаха гостите.

Стадионът утихна. Млъкнаха локомотивите. Млъкнаха птиците. ККДЖЗЗМФ, който беше заел първия ред на главната трибуна, се изправи, дъвчейки усилено фъстъци.

Прозвуча сигналът: мажорното тризвучие до-ми-сол. Млечния зъб спокойно подаде топката на своя съсед, който стреля диагонално напред.

Мачът на века започна!

И внезапно стана нещо невъобразимо, нещо, което не мога да опиша, защото аз дори не можах да го видя добре. Спомням си само, че някаква бяла светкавица, която беше Млечния зъб, пресече терена, премина покрай Митко Пеле, зави зад Йогата, появи се пред вратата на Льонката и стреля.

Няколко мъчителни секунди над стадиона лежа гробно мълчание. Никой не разбираше нищо! Ама нищо! Стъписани, хората наблюдаваха как Млечния зъб вади топката от мрежата зад гърба на зашеметения Льонка и я носи към центъра.

Едва тогава се чу едно пискливо гласче:

— Гоол!

И едва тогава Сашо Фадиезов реши да свири.

— Гоол! — обади се пак пискливото гласче.

Неспособни да възприемат случилото се, редутаблите се върнаха по местата си. Единствен Льонка си спомни снощните кошмари за единайсетте гола и студената пот отново изби по гърба му…

Неочаквано една дебела фигура с мустаци тичешком влезе в терена и се приближи до проф. Кънчо. Беше полковник о.з. Храбров.

— Капитане! — прошепна той. — Засили отбраната! Иво да пази Млечния зъб! Никакво 1-10! Играйте 3-2-5! И не се…

Не можа да довърши, защото Сашо Фадиезов притича и го изгони от очертанията на игрището.

Думите на полковника о.з. върнаха проф. Кънчо към действителността. Той се посъвзе, даде съответните нареждания на своите съиграчи и отново застана на поста си.

Сашо Фадиезов свири, Влади би началния удар, Сисулу се понесе напред, не успя да пробие, но задържа топката, подаде я на Дани, Дани я върна на Тото, Тото в движение — на Влади, Влади — пак на Тото, Тото стреля… Ала ударът беше толкова слаб, че вратарят на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ хвана топката без усилие и веднага я метна към центъра.

Стори ми се, че отново бялата светкавица прорязва терена по посока на Льонка. И не беше това една светкавица, а много и шареха те по всички зони, напред-назад, наляво-надясно, през центъра, по крилата, по тъч-линиите, по ъглите… И сякаш редутаблите бяха изчезнали от терена, затрити от бялата стихия.

… Ето — Млечния зъб отново получи топката, излъга Митко Пеле, дриблира край проф. Кънчо и се втурна напред. Тук пътя му препречи Иво, който, като не можа да му отнеме топката с крака, грабна го с две ръце, повдигна го като щанга и го хвърли върху сгурията.

Млечния зъб се изправи, без да каже думица, кривейки лице от болка. На белите му коленца личеше кръв. Сашо Фадиезов свири пряк наказателен удар.

Топката бе поставена на около петнайсет метра вдясно от вратата. Зад нея застана едно Млечно зъбче. Редутаблите направиха стена, но каква стена! Все от надути тумбаци, отпуснати гърди и подпухнали лица. Млечното зъбче се засили и би право в нея. Стената малодушно се разкъса, топката мина през пролуката и се стрелна в ъгъла на вратата…

Льонка виждаше много точно, накъде тя лети, и плонжира със съзнанието, че при друго време би я хванал като нищо. Сега обаче тялото му, вместо да скочи като пантера, пльосна на земята като дебел хипопотам. Той успя само да види как топката се търкулва пред ръцете му и докосва мрежата.

— Гооол! — обади се познатото пискливо гласче.

Този път Сашо Фадиезов свири, без да се бави, но публиката продължаваше да недоумява. При скамейките Демократичните жени за закрила на местния футбол престанаха да дъвчат.

О.з. Храбров отново изникна пред проф. Кънчо:

— Капитане! Организирай средната линия! Митко Пеле да не се мотае! И Йогата, и Бобо…

Отново изгониха съветника, отново капитанът на РЕДУТ даде указания и отново заиграха. Проф. Кънчо имаше чувството, че не се намира в стадион, а сред лепкаво кълбо от захарен памук, от което напразно се мъчи да се изтръгне. Краката му бяха оловно тежки, главата — замаяна, повдигаше му се…

За втори път начален удар биха редутаблите. Няколко минути топката остана у тях. Посъвзели се леко, Влади, Дани, Сисулу и Тото я разиграваха дълго, мъчейки се да пробият към противниковата врата. Напразни усилия. Четиримата нападатели се движеха несигурно и тромаво и очевидно само техният внушителен обем държеше далече от тях крехките и обути в гуменки МЛЕЧНИ ЗЪБИ.

Нямаше и следа от виртуозността на Тото, който навремето забиваше гол с всяка част на тялото си, включително и със задник. Той се уригваше на вишновка, устата му горчеше, повръщаше му се.

Влади Ракетата, който бе се друсал цяла нощ на моторетката, чувствуваше неприятни болки под гърба и тичаше по терена като патрав. Неговите топки се носеха в обратна посока, най-често към собственото поле.

А коремът на Дани Берлински бе така опънат от мамалигата и пушената акула, че копринените гащета заплашително пращяха по шевовете. Последното обстоятелство стана причина за един любопитен инцидент.

Малко преди края на първото полувреме Сисулу успя да се промъкне през отбраната на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ и прехвърли топката на Дани, който отдавна стоеше пред вратата. Стадионът затаи дъх. ККДЖЗЗМФ се изправи. Голът беше неминуем!

Дани вдигна крак… Ето, сега!

И тъкмо да стреля, нещо го сряза през корема. Той се сви и приклекна като боксьор в нокдаун. Сашо Фадиезов прекъсна играта.

Над стадиона се разнесе сърцераздирателен женски писък, който бе чут чак на улица Московска. Пищеше баба Зора. И вече тя се втурваше към любимия си внук, когато Дани се поизправи, прошепна няколко думи в ухото на съдията и подпирайки корема си, излезе от терена и се скри зад храстите. Сещате се къде отиде…

На негово място влезе резервата Ухуру.

Уви, тя също не помогна кой знае колко. Все още под травматизиращото впечатление на снощните тържества, недоспала, изнервена, тя, вместо да връхлети с топката в противниковото поле, седна върху нея и заскимтя. Ядосан, Тото ритна топката. В отговор Ухуру скочи на рамото му и заскуба косите му.

Съдията се намеси, започнаха разправии. На терена нахлуха запалянковци, милиционери, ДЖЗЗМФ, полковник о.з., съветници и обожатели. Операторите забръмчаха с камерите си.

Това окончателно изкара Ухуру от равновесие. В нея се пробудиха всички ужасии от снощните кошмари и заедно с тях — забравените зверски инстинкти. От муцунката й изчезна човешкият израз. Тя се озъби свирепо, изкряска дрезгаво и от главата на Тото се метна върху рамото на един оператор, блъскайки камерата с юмручета. Кой знае как капакът на апарата се отвори и откри лъскавата филмова лента. Ухуру нададе тържествуващ рев, сграбчи я, измъкна я от касетата и започна да я размотава и осуква около себе си.

Операторът зави като ранен тигър. Другарят Антон Антонов се хвана за главата. Публиката засвирка. Към терена полетяха празни бутилки.

Пламна грандиозен скандал!

В този момент се върна Дани със значително спаднал корем, а три секунди по-късно (половин минута преди края!) съдията даде продължителен сигнал.

Първото полувреме завърши.