Хаим Оливер
Гол от засада (34)

7.
Пред финалния финал

А през това време проф. Кънчо беше в „Хелиополис“.

Искаше да бъде сам. Искаше да помисли върху последните събития, върху футбола и неговите правила, върху обикновените голове и головете от засада, върху засадата въобще…

В подземната лаборатория беше студено. През прозорчето проникваха последните светлини на деня. Сгушен до електростатичния генератор, с превързана глава, проф. Кънчо бавно оглеждаше апаратурата. Колко отдавна не бе идвал тук! Всичко бе изоставено и занемарено. Сферите на генератора бяха ръждясали, шаситата на радиоапаратите потъваха в прах, царевичното брашно в бурканите плесенясваше, цар-шоко в колбите бе заприличал на онова нещо, което Митко Пеле правеше в пелените си като бебе…

А какъв живот кипеше нявга тук! Сферите гръмотевично святкаха, антените изпращаха тайнствени сигнали към извънземните цивилизации, цар-шоко беше пред прага да бъде открит!

Сега формулите по стените сякаш се присмиваха над седналия пред апаратурата професор и той имаше чувството, че те го презират не толкова заради неговото дезертиране от научна работа, колкото заради… заради „онова“!

Ох, това „онова“! Как измъчваше то капитана на РЕДУТ! Как не напускаше съзнанието му, не изчезваше от погледа му нито за миг! (виж стр. 166)^[1].

… Вратата на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Той стои на два метра пред нея, зад гърба на противниковия играч. Топката долита откъм Влади и той стреля в мрежата…

Гол от засада! Гол от засада! Гол от засада!

А утре е финалът Б!

Една-едничка дума от негова страна и няма да има нито финал Б, нито финален финал, нито нищо! Край! Една-едничка дума!

Ала има ли право да изрича тази дума? Да лиши своите съотборници от радостта на победата, от златните медали, от Мюнхен? И то след толкова мъки, пот и кръв?

Да, така е! Но не каже ли тази думица и играе ли утре на финала Б, той, капитанът на РЕДУТ, няма да смее да гледа собствения си образ в огледалото, а златните медали, които ще кичат гърдите му, ще бъдат медали на лъжата и подлостта!

Ех, да можеше да изчезне! Да стане невидим!

Хм, това не е лоша идея! Да стане невидим! Тогава, ехе, тогава…

Проф. Кънчо не можа да обмисли по-обстойно това ново научно хрумване, тъй като чу далечния сигнал: „Да громим неуморно, другари!“ Той пооправи превръзката на челото си, заключи вратата на лабораторията и излезе.

На улицата чакаше Йогата.

— Къде си се заврял? Сума време свиркам! — рече той.

— Какво има? — попита проф. Кънчо мрачно.

— Тревога десета степен! — Йогата конспиративно се огледа наоколо и прошепна няколко думи в ухото му.

— Вярно ли? — зяпна проф. Кънчо.

— На маймуна да стана, ако лъжа!

— Е, тогава… тогава… — запелтечи проф. Кънчо от вълнение — трябва да съберем хората! Веднага!

Без повече приказки хукнаха към дома на Дани. Но само след стотина крачки се зададе сам той, по гащета, задъхан и развълнуван. Разбраха се с една дума. Тримата се понесоха към Льонката.

По пътя срещнаха Сисулу.

Четиримата се втурнаха към Бункера.

Отвориха вратата. Проф. Кънчо се взря в полумрака.

И ги видя. Всички!

Иво Кръстничето и Бобо Черното око, Тото Тотото и Влади Ракетата, Льонка Пантерата и Андреа и даже Ухуру Неандерталска…

Нямаше го само Митко Пеле…

Проф. Кънчо даже и не попита как редутаблите са усетили страшната опасност и как са се добрали дотук. Аз обаче зная и ще ви го разкажа накратко.

Едва пристигнал в Пловдив, Бобо Черното око получи светкавична телеграма, с която научните консултанти инж. кака Вера и инж. бате Ники биеха тревога. Тогава, без дори да се обади на мохиканите, той излетя с първия самолет и четирийсет минути по-късно беше отново в София.

Тото Тотото бе открит от Дани сред храстите край „Океана на бурите“, където си почиваше след вълненията от финала А.

Влади пък тъкмо готвеха за операционната и Льонка, който се бе покатерил по водосточната тръба до неговата болнична стая, му пошушна новината. Това бе достатъчно. Като използува едно излизане на доктора и без да обръща внимание на апандисита, Влади скочи от прозореца и дотича по пантофи…

Иво бе доведен лично от кумеца, който като истински спортсмен веднага разбра сериозността на положението.

А Ухуру… Е, добре, у Ухуру заговори чувството за солидарност с човекоподобните й. Пренебрегвайки електрошоковете, които й правеха в психиатрията, за да забрави Дарвин, тя прегриза стоманената решетка на килията и дойде да помогне на своите събратя. С това тя окончателно доказа теорията на Дарвин за произхода на човека от маймуната.

Да, всички бяха тук! Решителни, готови за бой на живот и смърт като в ония първи героични дни от създаването на РЕДУТ.

Някой запали свещ. В колебливата й светлинка лицата на редутаблите се очертаваха, сковани от напрежение.

— Другари! — заговори капитанът. — Другари… Аз трябва да призная…

Не можа да продължи, защото гърлото му се сви на възел, а очите му се напълниха със сълзи.

— Андреа има готов проект — подсказа Сисулу тихо.

— Чети, Андреа! — провикна се Влади, като се държеше за корема. — Ама бързо, че ще ми се пукне апандиситът!

Андреа мина до свещта и засрича и пламъчето заигра от нежния й дъх.

— „До всички граждани на нашия квартал и до другите хора, по-големи от дванайсет години! До всички спортисти и спортистки от третата планета на Слънчевата система! Ние, редутаблите от великия Непобедим национален футболен клуб РЕДУТ, след като изслушахме доклада на нашия капитан проф. Кънчо по въпроса за параграф 11 от Правилника на футболната игра…“

Изправени сред сивите бетонни стени на Бункера, редутаблите слушаха тия думи и ги повтаряха в себе си като клетва.

А пионерските им сърца биеха така силно в единен ритъм, че огромната сграда над тях се тресеше като под ударите на колосална стенобойна машина.